Бюджетите на България от Освобождението до днес

На 80-ия ден от годината най-сетне имаме бюджет. Същото се е случило и през далечната 1880 г., когато е приета първата план-сметка на държавата утвърдена с указ през юли, но влязла в сила от март.

Бюджетът тогава е бил във франкове поради липсата на местна валута и е предложен не от първия, а от втория финансов министър след Освобождението. Цветелина Катанска ни среща с директора на Института за исторически изследвания към БАН - Даниел Вачков.

Най-новата финансова история на България започва преди 146 години. Тогава за първи път след освобождението страната има бюджетен документ.

"Още когато започва руското управление на княз Дондуков се оформят някакви държавни сметки, които да отчитат приходи, разходи, но като цяло трудно е да се каже, че това е някакъв добре структуриран бюджет. Така че се смята, че първият бюджет е приет тогава, когато се формират първите държавни институции", обясни проф. Вачков.

На 5 юли 1879 г. с указ на Княз Александър 1 е създадено първото правителство, включващо шестима министри, сред които и на финансите.

"В Кабинета влязоха безспорно най-просветените хора от консервативната партия. Те обладаваха европейско образование и макар лишени от личен опит, бяха запознати поне по теория с управлението на модерните държави. Истински политически качества обаче повечето от тях нямаха." Радев, С. "Строителите на съвременна България", изд. Български писател, София, 1990 г., с. 172

Първият, който се е борил с въпроса за финансите след Освобождението, е неизвестно за тогавашната общественост име.

"Начело на финансовото министерство стоят едни от най-изявените строители на съвременна България. Първият министър Григор Начович е един човек следвал на запад и един от представителите на малобройния следосвобожденски елит", разказва Вачков.

Не много ласкаво Начович е описан от Симеон Радев в "Строителите на съвременна България".

Из Строителите на съвременна България:
"Начович е и досега един емпирик в политиката. У него има много практически познания, но никакво мировъзрение. Обладающ голяма способност за асимилация, той няма от друга страна, никаква изобретателност на ума. Крайно трудолюбив, но непроизводителен, навикнал във всяка работа да се пристрастява към подробностите, той няма да остави почти никаква следа от организаторска дейност."
"Но една легенда ще се създаде около името му: неговата мизантропия ще мине за тайнственост, неговата пасивна упоритост - за енергия и неговата страст към канцеларската работа - за реформаторство."

След него отговорния пост заема също доста млад по това време човек - Петко Каравелов, който ще остане в историята с това, че е бил готов на всичко, за да събира приходи - и заема поста няколко пъти. По негово време е приет първият бюджет на княжеството. Той е важал от март 1880 до март 1881 година.

"Интересното е, че в първия бюджет всички сметки на държавата са осчетоводени във френски франкове. Това е разбираемо, защото към март осемдесета година все още няма изготвен закон за националната българска монета, която ще се появи няколко месеца по-късно и това е левът и ще е фиксиран към курса на златния франк", припомня историкът.

Именно заради липсата на валута, а после и заради нейното постепенно навлизане, новото княжество се сблъсква с първите си финансови трудности.

"Доста време и след приемането на закона за лева циркулират най-различни валути, което създава сериозни проблеми в парично стоковите отношения, защото все още циркулират турските лири, циркулират и доста навлезли покрай руско-турската война и руски рубли, има и франкове и вече със сеченето на българските монети и лева", допълва Вачков.

Българите всъщност са се разплащали масово в натура по това време, заради което и първите данъци са били в натура. Те са разменяли произведени от тях стоки срещу онова, което им е било необходимо.

"Пазарните отношения са заемали твърде малък дял от пазарната икономика, огромна част от българското общество, което е било селско до годините след Освобождението този процент е над 80. То участва много слабо в пазарните отношения и за него парите са били като цяло рядкост", обясни Вачков.

Още тогава се счита обаче, че добър финансов министър е този, които може да опази държавните пари. И това става традиция за България за разлика от една Гърция.

"Много от балканските държави, които са имали самостоятелност преди нас, показват големи проблеми да си управляват финансите. Примерно няколко години след независимостта си Гърция обявява първия фалит.
Много показателен например е един друг български министър на финансите, един от лидерите на либералната партия Петко Каравелов, който минава в историческата книжнина като един много стиснат министър на финансите. И винаги, когато му искали другите министерства пари, той казвал няма, няма и така пазил стабилността на българските финанси."

Според Симеон Радев Каравелов макар и с блестящ ум, не е смел реформатор и почти запазва съществуващата турска данъчна система.

Из "Строители на съвременна България":
"Той казваше, че най-добрият данък е оня, към който населението е най-вече привикнало и който най-лесно се събира. Събирането на данъци бе наистина постоянна грижа на Каравелова. "
"Той издаде след това едно ново окръжно, още по-безпощадно от първите. Почнаха да стават екзекуции в страната; чу се голям писък: дори в Сините книги намираме отзвуци от тия сцени на фискална жестокост. Каравелов остана неумолим. Като резултат от тия негови мерки недоборите намаляха значително."

"Факт е, че страната е била изправена пред много проблеми и често й се налагало, за да осигурява финансовата стабилност да прибягва до външни заеми, защото са се оформяли дефицити в бюджета", припомня историкът.

- Откъде най-често са идвали?
- Започваме с банки от Лондонското сити, после от австрийски банки, но в началото на двайсети век основният кредитор на България стават френските банки."

Първата финансова причина за оставка на правителство е именно такъв заем в началото на 20-и век. Тогава начело на държавата за четвърти път е самият Петко Каравелов, като премиер.

"Специално за първия заем който сключваме с париба води до оставка на правителството - 1901 година. Правителството на Петко Каравелов сключва заем с френската банка, който е сключен в трудно за България време, България е във финансова криза и банката, за да си гарантира вземанията налага доста тежки условия."

Заемът не е приет от Народното събрание.

"Двете партии които са формирали правителството не са имали мнозинство и са разчитали на парламентарна подкрепа на трета партия, която не е участвала в управлението. Някаква ситуация, която е сходна и с днешната ситуация."

Първите причини за липсата на пари в бюджета са произтичали от структурата на самата икономика.

"Огромна част от брутния вътрешен продукт, от националния доход се е формирал от селското стопанство - то е давало основните приходи в бюджета и то е било силно зависимо от климатичните промени. Достатъчно е една-две години да има лоши реколти, да има суша и трябва да ви кажа, че рязко спадат приходите в бюджета."

В парламента тогава приемането на бюджета се е считало за един от най-важните закони. По Търновската конституция Народното събрание се е събирало на две сесии, една пролетна и една есенна и затова до 1933 година, бюджетът е важал от март до март. Най-кратко действащият бюджет е бил през 1934 година, защото е важал само до края на годината и не е включвал всички 12 месеца. Само за четири години в новата ни история до 1938 г., бюджетът се приема с укази на правителството.

"Тогава наистина имаме откровен авторитарен режим, който в продължение на няколко години управлява без народно представителство."

До 1944 година бюджетът се е считал ца основния инструмент на държавата да насочва икономическото развитие. Година по-късно обаче, повечето решения в държавата вече не се взимат от държавните институции, а от партийните органи.

"Финансовата политика се определя от решенията на БКП, от решенията на политбюро, на ЦК, а финансовото министерство става просто един изпълнител, на това, което е решено на партийно ниво."

И не всичко в плановата икономика обаче е било розово, както е било по план.

"България периодично е изпадала в сериозни финансови кризи, дългови кризи, които разбира се, са били дълбоко крити от населението. То е чувало само официалната пропаганда, че планът се преизпълнява, че всичко е ОК, а всъщност документите и на финансовото министерство, и на БНБ, показват как страната остава без златен резерв, как страната не може да си обслужва външните задължения", разказва проф. Вачков.

Именно тогава България продава и златния си резерв като запазва 10% от него. Стига се до ситуации, в които хората имат пари, но няма какво да си купят, защото се произвеждат неща, които не са им необходими. Заради натрупаните пари в гражданите, няколко пъти се е налагало тяхното изкуствено изземване.

"Правени са тежки и болезнени смени на парите през 52-ра, 62-ра година, 47-ма е първата която изтрива голяма част от парите, които хората имат в себе си, така че тези проблеми са сериозни."

Три са по-големите дългови кризи от този период - в началото на шейсетте, в средата на седемдесетте години и последната, започнала през 1985 година. България успява все пак да възстанови златния си резерв до 80-те години, като изкупува злато от хората и от външните пазари. Дългът на страната обаче расте. Стига се дотам, че за две години - от 1987 до 1989 г., е закрито финансовото министерство. То влиза в икономическото.

"89-та година България стига на практика до невъзможност да си плаща дълга и знаете, март 1990 година, малко след падането на режима, тогавашното правителство на Андрей Луканов, обяви на практика фалита, обяви мораториума, тоест престанахме да плащаме всичко по външния си дълг, което на практика е фалит. 90-те години бяха най-мъчителните от цялата ни следосвобожденска история, защото преминаването на този преход от 100% планова икономика беше изключително труден, болезнен, мъчителен", припомня професорът.

Според някой историци и икономисти, преходът и досега не е приключил. В историята като отрицателни герои остават част от финансовите министри, но не толкова заради водените от тях финансови политики, колкото заради корупция. Историците споменават скандални сделки по времето на Димитър Тончев и Марко Турлаков. Анализаторите на съвремието е вероятно да прибавят и още имена.