Червен картон

Напоследък във Висшата лига се случиха някои странни инциденти. Идриса Гей от Евертън и Лукас Пакета от Уест Хем бяха изгонени в мачовете на техните отбори, след като първият опита да се сбие със съотборника си Майкъл Кийн, а вторият не спря да репликира съдията, докато не го провокира и накара в крайна сметка да му покаже два жълти картона реално за едно и също провинение. Направо абсурдни ситуации. Бразилецът даде частично обяснение за постъпката си, като намекна, че и психологическото му здраве е сериозно засегнато и донякъде поведението му не може да бъде разбрано от широката аудитория. Разбира се, Пакета е дискредитиран в миналото заради други свои действия, за които беше винен, че извършва напълно съзнателно, защото е замесен със залагания. А когато репутацията ти е засегната, тогава вече е трудно хората да ти вярват напълно.

Но да се върнем на основната тема. Колкото и странно да звучи, в историята има доста аналогични случаи със сбивания между съотборници, които водят след себе си до преждевременното отстраняване на играчи. Дерек Хейлс и Майк Фланаган поставят началото на тази нетрадиционна класация с акта си на агресия помежду си от края на 70-те. Тогава в мач от турнира за Купата на Футболната Асоциация между Чарлтън и Майдстън. Лондончани са притиснати до стената и се опитват да отбележат срещу непретенциозния тим, ако не искат да бъдат посрамени с отпадане още в третия кръг срещу толкова скромен опонент. Това очевидно изнервя нападателите Хейлс (чийто прякор е Убиеца), както и Фланаган разменят няколко остри реплики. Хейлс първи нанася удар, на който съотборникът му отвръща съвсем охотно. Двамата получават червени картони.

През 1995 ситуацията в Блекбърн не е чак толкова приповдигната. Участието в Шампионската лига може и да звучи като невъзможна мисия, ако направим паралел със състоянието на Роувърс днес, но всъщност тима не пази чак толкова топли спомени от най-комерсиалния клубен турнир. Един от тях е доста комичен. При гостуването на Спартак Москва Дейвид Бати и Греъм льо Со се сблъскват в опит да догонят една топка в близост до страничната линия. Не успяват да я спрат, което явно ги ядосва и няколко секунди по-късно двамата вече си разменят крошета. Налага се Тим Шерууд да ги омиротворява. Реферът не се намесва и двамата продължават да бъдат на терена.

През сезон 2002/2003 и в Бундеслигата се случва нещо нелепо. Двубоят е Шалке 04 – Борусия Дортмунд, дербито на областта Рур. Йенс Леман играе последния си сезон с жълто-черната фланелка и буйният му нрав отдавна е известен. Вратарят остава крайно недоволен от поведението на защитниците при него при попадение за Шалке и си го изкарва на Марсио Аморосо, за което получава червен картон. Комичното е, че ... голът е отменен заради засада.

Започнахме този разказ, вдъхновени от деянието на Идриса Гей. Има само трима други футболисти в ерата на Висшата лига, които са гонени от игра заради удар или провинение към собствените си съотборници. Двама от тях – Лий Бойър и Кийрън Дайър – играят за Нюкасъл през 2005. Тогава „свраките“ са домакини на Астън Вила и резултатът никак не върви добре – 0:3 за гостите. Двамата се сбиват в центъра на терена, играта е спряна, за да бъдат разтървани. А след това и изгонени, напускащи терена с разпокъсани фланелки. На всичкото отгоре в тази среща Нюкасъл получава още един червен картон.

Рикардо Фулър от Стоук Сити също е член на този рядък клуб. През 2008 той е изгонен, след като си позволява да удари капитана на тима си Анди Грифин. Игра на нерви, която понякога се печели ... от другия отбор.