Много важен въпрос - и дълбок. Да, децата понякога се чувстват неразбрани, и това може да има сериозни последици, особено ако усещането продължава дълго.
Кога децата се чувстват неразбрани:
Когато не могат да обяснят как се чувстват – Понякога емоциите им са объркани, но те не знаят как да ги изразят с думи.
Когато възрастните не ги изслушват – Ако само им се казва какво да правят, но никой не ги пита „Как си?“ или „Какво мислиш?“.
Когато се подиграват на техните интереси или мечти – Например, ако обичат игри, рисуване, музика, но някой казва: „Това е глупаво, няма смисъл.“
Когато чувстват, че не отговарят на чуждите очаквания – Например: „Трябва да си отличник“, „Бъди като брат си“, „Не се излагай“.
Защо това е опасно:
Детето може да започне да потиска чувствата си и да вярва, че няма значение какво мисли или чувства.
Може да развие нисък самочувствие – да мисли, че не е достатъчно добро.
В някои случаи – това води до затваряне, изолация, или дори до тревожност, агресия, депресия.
В училище – може да започне да се отдръпва от уроците, приятелите или да стане „трудно дете“ – само защото не знае как иначе да бъде забелязано.
️