Денят, в който серията свърши и започна легендата Надал – Федерер

Март 2006 година – апогеят на доминацията на Роджър Федерер в световния тенис.

Швейцарецът вече повече от две години е №1 в ранглистата на ATP, печели шест от предходните девет титли от Големия шлем, три от които поред, а финалите на турнири се превръщат в почти рутинни победи. В 26 от последните си 27 мача за трофей той излиза краен победител, а на твърди кортове е практически недосегаем със серия от 56 поредни победи.

Всичко изглежда подготвено за поредната му коронация на турнира в Дубай.

Федерер достига финала през 2006 година без да загуби сет. Срещу него застава едва 19-годишният Рафаел Надал – вече №2 в света и считан за един от най-ярките таланти в Тура, макар тогава все още възприеман предимно като специалист на клей. Испанецът участва едва във втория си турнир след тримесечно отсъствие заради контузия в стъпалото.

Още преди двубоя обаче има индикации, че сблъсъкът може да се окаже по-труден за световния №1. Надал печели два от първите им три мача, показвайки, че намира решения срещу играта на Федерер. На 4 март 2006 г., под пустинната жега в Дубай, това съперничество прави нова значима крачка.

Федерер започва финала по шампионски и взима първия сет с 6:2, демонстрирайки типичния за онзи период контрол и увереност. На този етап всичко изглежда по сценарий.

Постепенно обаче Надал намира ритъма си. Въпреки че печели едва 20% от точките след първи сервис на Федерер и 43% след втори, испанецът използва ключовите си шансове. При 4:4 и 0/40 във втория сет той догони къса топка и реализира зрелищен форхенд по правата – момент, който предвещава характера на бъдещото им легендарно съперничество.

Третият сет следва сходен сценарий. При 4:4 Надал отново пробива, след като Федерер пропуска форхенд от средата на корта при 30/40. Така испанецът затваря мача с 2:6, 6:4, 6:4 за 1 час и 53 минути и прекъсва впечатляващата серия от 56 поредни победи на швейцареца на твърда настилка.

„Много е специално. След три месеца контузия е невероятно за мен. Играя едва втория си турнир и печеля титлата – никога не съм си представял това. Да играя срещу Роджър е нещо специално“, споделя Надал след успеха.

След последната точка той пада по гръб от радост, а малко по-късно вдига 13-ата титла в кариерата си. На 19 години Надал става и най-младият шампион в историята на турнира в Дубай – рекорд, който остава ненадминат.

За Федерер поражението е рядко изключение, но и знаков момент.

„Рафа беше по-добрият днес и заслужи победата. Той има добър баланс срещу мен. Когато играя срещу него, се наслаждавам – стиловете ни са пълен контраст и мисля, че хората го харесват“, коментира швейцарецът.

И действително – през следващите 15 години Федерер и Надал се срещат общо 40 пъти в едно от най-великите съперничества в историята на тениса, като испанецът води с 24-16.

Впоследствие Федерер превръща Дубай в една от най-успешните спирки в кариерата си, печелейки рекордните осем титли там, а през 2019 г. именно на този турнир завоюва и своята 100-на титла на ниво ATP, присъединявайки се към елитната компания на Джими Конърс и Новак Джокович с над 100 трофея в тура.

Две десетилетия по-късно финалът в Дубай през 2006 година остава един от емблематичните моменти – не само заради прекъснатата серия на Федерер, а и като ранна глава от епичната сага между двама от най-великите в историята на тениса.