Дигиталната реалност и новите технологии поставят пред съвремието ни сериозни предизвикателства за психиката. Налага се и отварянето на друга глава в психологията – киберпсихологията, казва един от изследователите на новите психични страдания, Фредерик Тордо. Той беше в България за специална лекция на Софийски фестивал на науката.
Човек винаги е използвал технологии, които улесняват живота му. И още от пещерния си памтивек му се налага да се адаптира и да еволюира с предизвикателствата на технологиите. Но сега светът се ускорява неимоверно, казва Фредерик Тордо – по-бързо, отколкото можем да се адаптираме.
Фредерик Тордо, клиничен психолог и изследовател: „Ние сме в разгара на много важни промени – промени в световния ред, в западната цивилизация, в семейството и технологиите. Всеки ден сме изправени пред иновации, които ни разтърсват.“

И този непрекъснато променящ се обществен ред психолозите наричат „течна модерност“, в която индивидът трябва да се адаптира непрекъснато към социалната нестабилност – среда, в която трудно се постига психично равновесие. Особено сред юношите, които се изправят пред промени в тялото и личностното си развитие под натиска на технологиите.
Фредерик Тордо, клиничен психолог и изследовател: „Ние сме пренаситени с информация и това води до стрес. Например един от начините за регулиране на този хроничен стрес е скролването. То е донякъде изкуствена дисоциация, т.е. младежите се опитват да се отдръпнат малко от себе си, да се освободят от цялото това изкуствено напрежение, като създадат вътре в себе си състояние, което е почти хипнотично. И това е механизъм, с който ефективно да се избегне това претоварване.“
Но кога това скролване като начин за справяне със стреса става патологично и се развива зависимост? Въпросът само звучи като нов, но всъщност е старият – след коя чаша връщането вече е крайно трудно.
Младите все повече градят своята идентичност във виртуалния свят и това определено налага нов термин – киберпсихология.
Фредерик Тордо, клиничен психолог и изследовател: „Светът ни вече не е само физически. Младите всеки ден влизат и живеят във виртуална реалност, където градят своята идентичност. Така че трябва да приемаме света като сума от материална и виртуална реалност. Юношите могат да се развиват нормално и благодарение на технологиите. Те позволяват да се изграждат взаимоотношения, да откриват себе си, ускоряват някои умствени процеси, а някои игри правят вниманието им по-гъвкаво. Когато тийнейджърите не могат да се справят с предизвикателствата на материалния свят, те търсят опори във виртуалния. А там можеш да бъдеш личностен октопод – да се идентифицираш с множество виртуални личности или аватари."
Телефоните стават част от психиката ни. И психолозите трябва да отчитат влиянието на социалните мрежи като среда, която може да размива усещането за собствена идентичност и границите на егото, като капан, който улавя чрез изолация, самота и задълбочаване на депресията.
Незаконният град край Варна: Инвеститор и собственици на имоти са готови да защитават интересите си
Президентът Йотова: Приоритетите на Европа не трябва да бъдат за сметка на кохезионната политика