Един англичанин в Каталуния

Когато Барселона играе, хиляди привърженици на тима потеглят към стадиона със зелената линия на метрото. Един от най-разпространените маршрути до митичния “Камп Ноу” свързва центъра на града със станцията Los Corts. Десетминутна разходка ви отвежда до алея с барове, разположени около стадиона. Тук се събират най-шумните и запалените фенове на каталунците, които обичат да прахосват времето си преди мачове с чаша в ръка и песен на уста. Сред популярните заведения в околията е Casa Pin. Преди домакинството срещу Райо Валекано преди седмица минаващите около бара забелязаха освежаване на декора. Точно под табелата с наименованието на пивницата се намираше едно нетипично знаме. Английско.

Точно в центъра на флага гордо върху кръста на Свети Георги личи образа на Антъни Гордън. С тъмни очила, държащ Златната топка. На главата си носи типичната за Каталуния шапка, наречена баретина. А на самото знаме е изписано с огромни букви: “Antoni Gros es Catala”. На испански “gordo” означава дебел, така че изобретателните привърженици очевидно бързо успяха да преобразуват името на офанзивния футболист. Големият Антъни е каталуец!

На терена англичанинът, дал преднина на страната си на полуфинала на световното първенство и за миг възобновил надеждите, че футболът може и най-накрая да се прибере у дома, започна доста обещаващо. В крайна сметка - споменатите изобратетелни запалянковци не очакват нищо по-различно, имайки предвид, че Барселона плати за услугите му малко над 80 милиона евро на Нюкасъл. Дотук през сезона в Ла Лига играчите на Ханзи Флик са отбелязали 17 гола, печелейки красиво и четирите си срещи. Гордън може и още да няма попадение, но пък вече има 4 асистенции на сметката си, изглеждайки доста динамично и опасно от лявата страна на атаката на отбора. “Точно това търсихме!” - възкликна във възторг германският наставник след първата му поява като титуляр срещу Атлетик Билбао на 27 август. Трибуните го харесват. Меко казано. Името му беше скандирано по време на една от домакинските срещи, а той някак срамежливо отвърна с високо вдигната ръка. Нормално. Надали самият той е очаквал толкова топло посрещане, отчитайки, че в клуба играят половин дузина световни шампиони, толкова много испанци, Ламин Ямал... Да чуваш името си от хората “Камп Ноу” е привилегия, която би трябвало да се заслужи с времето. Как тогава Антъни Гордън успя толкова бързо да се хареса на феновете?

Първо - заради работната си етика. Или поне заради това, което демонстрира непрестанно, докато е на игрището. Пресира, бяга, опитва да отнема топката, изглежда енергичен, не забравя и красотата в играта, което винаги се е харесвало в тази част на света. Асистенцията му за Рафиня срещу Райо Валекано вероятно е най-показателна за отношението му в момента. Че дори и за формата. Второ - желанието му да покаже, че иска да е част непросто от клуба, а от голямото семейство в Каталуния, което се е врекло в любов на футбола. По време на първото си интервю след подписването с Барселона Гордън се опитваше да отговоря на журналистическите въпроси на испански. Вече беше забелязван как си разменя по някоя друга реплика с хората около стадиона на каталан. Което вече значи много. Добре обмислен ход - вероятно. Чудесно житейско отиграване - със сигурност. Късметът, разбира се, понякога също помога, защото Антъни започва да учи испански преди доста време. В крайна сметка той работи достатъчно дълго с физиотерапевта на Нюкасъл Даниел Мартин, който е роден в Мадрид и на практика испанският му е майчин. Небрежният разговор преминава в доста по-академично измерение. Посещенията на уроци по испански и каталан в момента за Гордън са напълно задължителни - по два пъти в седмицата.

“Да разбираш футбола е едно, да се впишеш в дадена идеология, е съвсем различно. И Антъни е достатъчно умен да го разбере и достатъчно технически талантлив, за да се присъедини към Барслеона”, разказва за английския национал източник, близък до Барселона, цитиран анонимно от The Athletic.

Интерес към него не липсваше. Байерн Мюнхен се интересуваше от крилото през лятото, дори Ливърпул се появи като потенциална следваща спирка в кариерата на Антъни, което изглеждаше достатъчно примамливо за самия него. Все пак той може и да е продукт на школата на Евертън, но е известно, че симпатизира на другия отбор от града на Бийтълс. Въпреки това Гордън е споменавал, че мечтае да заиграе за Барселона. Повечето футболисти процедират така, за да успеят да се харесат на местната публика светкавично след трансферите си. Но много малко успяват да го постигнат със скоростта, с която англичанинът влезе под кожата на каталунците.

Може и да ви се струва странно, но фланговият футболист е едва вторият, който подписва постоянен договор с Барселона след емблематичния Гари Линекер. (Ако питате за Маркъс Рашфорд - той беше под наем). Което също може би е знак от съдбата, че за русолявият играч предстоят обещаващи времена.