Всеки футболист може да се превърне в любимец на дадена публика след време, но за новопристигналите в даден отбор е от съществено значение, ако успеят бързо да се преборят за любовта и уважението на трибуните. Особено ако за тях са дадени сериозни финансови средства, които изискват константно добро представяне на игрището. Говорихме много в предишните дни – в Англия отделиха над 3 милиарда и 400 милиона евро за трансфери само през лятото и тепърва ще се дават оценки кои сделки са били успешни и кои по-скоро отиват в графата с разочарованията.
След първите няколко мача едно име се откроява като сериозно попадение на пазара. В Брентфорд могат да са много доволни от парафиранието с халфа Мамаду Сангаре, който пристигна от Ланс и веднага се вписа чудесно във формацията на лондонския тим. Националът на Мали владее топката със самочувствие, знае как да засилва или намалява темпото, дори вече има асистенция на сметката си, макар постът му е да такъв, че трудно да предполага критика, ако приносът му в атакуващ план не е особено съществен. Сангаре разполага както с техническата компетенция, така и с физическите дадености, за да успее бързо да се интегрира във всепоглъщащия свят на Висшата лига.
Освен всичко – трябва задължително да се отчете, че той е единственият от летните трансфери, който веднага попадна сред титулярите на Брентфорд. С други думи – за да се адаптираш светкавично, трябва да разполагаш с лукса и на силния колектив, който няма чак такава нужда от корекция и освежаване. „Пчеличките“ със сигурност в последните сезони дори успяват да надскочат себе си и продължават да слагат в малкия си джоб всички, които по-скоро мислят, че тимът ще е сред съставите, борещи се за своето оцеляване, отколкото за местата, които биха ти осигурили мачове срещу отбори от континенталната част на Европа. Сами по себе си играчите може и да са прекрасни, но ако отборът, към който се присъединят, изживява колеблив период или тепърва започва своето ново изграждане, е доста вероятно и въпросните футболисти да се провалят.
Още един пример с Брентфорд – нападателят Йоан Уиса отиде в Нюкасъл като панически трансфер на „свраките“ в последния ден на прозореца през миналото лято, а парите, дадени за нападателя – 55 милиона паунда – изглеждаха като абсолютна лудост. Самият Уиса беше определен след 9 месеца като най-лошият трансфер на лятото, макар че преди това имаше прелестен престой в Брентфорд.
Същото може да се каже и за Антони Еланга, който беше чудесен в Нотингам Форест, но при дебютния си сезон в североизточна Англия по-скоро остави неприятни впечатления. Сега обаче е по-различно, двамата са сред лидерите на Нюкасъл в първите седмици на втория си сезон с черно-бялата фланелка. Те не се превръщат от добри в слаби футболисти с магическа пръчка. Просто обстановката и несигурността ги променя или най-малкото им се отразява.
Александър Исак прекара цялото предишно лято в индивидуални тренировки само и само да бъде продаден на Ливърпул. Има ли смисъл да обсъждаме първия му сезон на „Анфийлд“? За сметка на това в момента той вече има 3 гола в 3 мача от старта на 2026/207 и е доста трудно да повярваме, че скоро ще загуби титулярното си място в избора на Андони Ираола. Матиас Яйсле освежи Нюкасъл, които изглеждаха изчерпани при предишния си мениджър Еди Хау и изведнъж Уиса и Еланга заиграха с друго настроение.
Много от играчите, които смениха принадлежността си през миналата година, имаха солидни мачове и въобще сезони. Например – Гранит Джака в Съндърланд или Доминик Калвърт-Люин в Лийдс. Отбори, които вдъхваха увереност, нямаха проблеми и дрязги по оста собственици – мениджър, разчитаха на относително ясна и изчистена тактическа концепция. Но дали Джака и Калвърт-Люин щяха да се радват на същите успехи, ако се бяха подписали с Тотнъм?
Футболът все пак продължава да е колективна игра, колкото и често да е заложник на индивидуалния гений, его или умения на един играч. И най-прекрасната подправка ще се „загуби“ и няма да се отрази на вкисналото ястие. Така че понякога играчите трябва да имат и късмет, за да могат се интегрират бързо към новите си отбори. А късметът се изразява в добра организация, спокойна съблекалня, бистър и хладен ум на мениджъра, ясни изисквания към самите футболисти.
Чуй новините
Подкаст
