Един музикален феномен в София - виртуозната Ане-Софи Мутер свири със Софийската филхармония

Тази вечер една жива легенда на класическата музика излиза на сцената в зала "България". Ане-Софи Мутер започва кариерата си като дете-чудо, но днес години по-късно, тя е на върха на музикалния Олимп вече близо половин век. Под диригентството на маестро Мишел Табачник, тя ще изпълни цигулковият концерт на Албан Берг "В памет на един ангел".

Неин музикален кръстник е не друг, а самият Херберт фон Караян, който разпознава мигновено талантът ѝ още, когато е на 13. Ане-Софи Мутер работи с великия маестро до смъртта му и пази в себе си огромното наследство на неговия музикален гений.

"Това, което искам да спомена, е неговото огромно любопитство и неговото непрестанно търсене на съвършената интерпретация. Разбира се ние всички знаем, че не съществува такова нещо като съвършено изпълнение, защото това би била смъртта на развитието. Но неговото съзнание беше открито и беше в страстно търсене на музикалния Олимп. Това е едно от нещата, към които аз също съм пристрастена", каза Ане-Софи Мутер.

Не се страхува от провали и вижда в тях възможност да се учи. Талантът ѝ е функция на будните ѝ сетива, които откликват на промените в съвременния свят. Може би защото е дъщеря на журналист.

"Днес повече от всякога е важно да имаме критична журналистика. Храня голямо възхищение към това умение и тази професия и особено към журналистите, които отиват във военни зони, за да отразяват фактите. Особено във времена, в които фактите ги нямаме за нищо. Необходимостта да имаме журналисти, които да бъдат там и да предават е по-голяма от всякога. Боли ме, кара ме да се чувствам тъжна и депресирана от това, че броя на убитите журналисти по света расте с всяка година", обясни Ане-Софи Мутер.

Вярва безрезервно в силата на музиката. В нейните очи най-голямата заплаха пред човечеството е.

"Липсата на образование по култура е като цяло опасност пред обществото. Това, че не сме образовани по философия, по история, по литература, изобразителни изкуства, скулптура, музика. Това ни ограничава да функционираме, да се държим като консуматори. Работим, пием, ядем, гледаме нещо. Нуждаем се от повече изкуство, за да осъзнаем колко колосално артистични сме всички ние в определен смисъл. Силно вярвам в необходимостта от музиката особено във времена, в които сме разделени политически. Нуждаем от музиката като място за среща, където никой не е съден, където всички сме добре дошли, където всички можем да чувстваме еднакво, където можем да признаем фактът, че всички имаме еднакви желания, надежди и права".