ЕК с процедура срещу България, че 10 години не въвежда данък смет на принципа "замърсителят плаща". Кой е виновен?

Европейската комисия започна процедура срещу България, че 10 години не въвежда данък смет на принципа "замърсителят плаща". Кой е виновен?

В София системата има нужда от оптимизация - 70 % от боклука влиза директно в завода за преработка на отпадъци, а трябва да е значително по-малко. Причината - малка част от хората изхвърлят разделно.

Гледайте анализ по темата с автор Карина Караньотова в рубриката "След новините".

"Аз ги разделям, а те после ги събират заедно!"

Това не е вярно, но често служи като оправдание, за да не събираме разделно отпадъците си. България е от страните, които не печелят от боклука си. Единствената държава в Европа, която прилага архаично изчисление на данък смет. В края на миналата година Европейската комисия дори започна наказателна процедура срещу България, заради поредното отлагане на въвеждането на принципа "замърсителят плаща."

"Крайно време е такса смет да е на базата на реално генерирания боклук, а не на базата на квадратни метри на апартамент, аз съм сам в апартамент и плащам също толкова и 4 човека, още повече, че когато е на база обем на боклука, всеки ще се стреми колкото се може по-малко да изхвърля, нали?"

Вече 10 години обаче държавата ни не е в състояние да промени начина на изчисление на такса смет в общините и продължава да използва данъчните оценки на имота за формирането ѝ. В София правят крачка към постигането на целта. Започват да проучват реалното количество боклук, който генерират домакинствата и бизнесът. За да е ефективно, очакват съдействие от столичани, които трябва да подадат декларация - от 1 февруари до края на септември.

Надежда Бобчева, зам.- кмет по екология, Столична община:
"Ще търсим информация за броя хора и разбира се, за бизнеса - какъв вид търговска дейност се извършва там, дали е хотел, заведение, училище. Като тази информация трябва да ни послужи да разберем кой е най-справедливият начин и кой е моделът, който София ще избере, за да въведе "замърсителят плаща"."

860 000 е общият брой партиди, които трябва да се обработят. Можете да извадите декларациите от сайта на общината в раздел документи. Министерството на електронното управление скоро ще пусне и модул за онлайн попълване и подаване. "Замърсителят плаща" трябва да се въведе в цялата страна догодина. В Бургас мерят контейнерите и смятат, че това ще им е от полза.

Павлин Митев, директор на отдел "Екология", Община Бургас:
"Ясно ни е колко тежи този съд за годината, но не ясно колко човека го ползват. Но въпреки всичко, ние си направихме труда и отделихме съдове, които се ползват от относително един и същ брой, така че да изведем някаква норма на натрупване, което ще бъде със сигурност по-точно от статистически данни."

Илия Коев, дирекция „Екология и опазване на околната среда“, Община Варна:
"Според експерти е много трудно да бъде наложен този модел на различни общини, ако приложим в Община Варна и мерим на килограм, може да се вдигне таксата няколко пъти, но в Аксаково ще се вдигне 10 пъти, затова това е национален проблем, според мен е по-разумно правителството да вземе решение за цялата територия на страната."

Изискването обаче е всяка община сама да изготви новия механизъм, като избере най-подходящия за нея вариант. Във Варна проблемите със сметоизвозването се задълбочиха през последните години, стигна се и до криза с боклука. Така от общината решиха да увеличат такса смет с повече от 50%. Бизнесът обаче ще плаща почти тройно повече от домакинствата.

Ива Стефанова, мениджър в компания за събиране е използване на опаковки:
"Истината е, че в домакинствата се генерира най-голям дял от отпадъците, но структурата на такса смет досега е била такава, че домакинствата плащат по-малкия дял от такса смет, а бизнесът по-големия дял и тази несправедливост трябва да се промени с въвеждането на "замърсителят плаща". На хората ще им се повиши такса смет, но могат да компенсират, като изхвърлят разделно, много е важно."

В Бургас имат 450 места с контейнери за рециклиране, с 30% повече от изискванията. И в София, и в Бургас един остров за разделно събиране се пада на 450 души. Оказва се недостатъчно и рециклирането няма как да мине 20%.

Павлин Митев, директор на отдел "Екология", Община Бургас:
"Имаме надеждата и твърдо ще държим на това при сключването на новия договор. Предстои да сключим нов договор и ще увеличим с още 30% кофите за разделно събиране, за да е максимално удобно за хората да събират разделно."

"БНТ: Не е ли по-добре да ги хвърлите в кофа за хартия?
- Ами, да виждате някъде кофа за хартия? Аз не виждам. Еми, съжалявам! Някъде трябва да го изхвърля този боклук.

"Ама то въобще в София на колко места има кофи за разделно събиране.
- А вие събирате ли разделно?
- Ами не, аз живея в "Манастирски ливади" и там няма никакви кофи.
- А, ако имаше ?
- Ако има, естествено, с удоволствие бих ги транжирала и сортирала, за да може всичко да е по направление."

"- Нямаме кошове за разделно събиране до блока.
- А, ако имахте?
- Разбира се!"

"- Вие от някое заведение ли сте?
- Не.
- Личен боклук?
- Да, от вкъщи.
- Няма ли кофа за разделно?
-И тези кашони сега къде - на сметището."

Реално не е задължително, а само препоръчително заведенията да имат сключен договор с фирма за рециклиране, така често ставаме свидетели на тази гледка - контейнери за общ отпадък пълни до горе с рециклируеми материали - в случая кашони.

Ако сте търговски обект и изхвърляте малко боклук, можете да използвате контейнерите за разделно събиране на улицата. В листовката на общината изрично е записано хартиените опаковки да не се слагат в общия боклук. Ако хвърляте повече от 1-2 кашона на ден обаче, трябва да сключите договор с фирма. В противен случай, ви заплашва глоба. Гражданите също са задължени да не смесват боклука си. Обаче в София има 90 000 контейнера за смесен битов отпадък и само 3100 места с цветни контейнери.

Столичната община работи с три фирми за оползотворяване на рециклируеми материали. През лятото Общинският съвет гласува нови критерии за цветните контейнери, както и увеличаване на обхвата им. И трите фирми обжалват решението.

Надежда Бобчева, зам.- кмет по екология, СО:
"Следващият месец делото ще бъде гледано по същество. Защо обжалват - не знам, може би защото това, което искаме от тях, предполага допълнителни инвестиции, които те не желаят да направят, може би от бизнес гледна точка това е оправдано, но за обществения интерес това е недопустимо."

От една от компаниите, с които общината работи обясниха, че въпреки желанието им, те не са били включени в работната група, която изготвя новите изисквания за броя на кофите и за техния дизайн.

Ива Стефанова, мениджър в компания за събиране и използване на опаковки:
"Това ни беше важно, защото реално се изисква от нас много рязко увеличаване на капацитета, което не е съобразено с възможностите, ние постоянно съдействаме, поставяме много точки, но инфраструктурата в София няма да издържи на много рязко увеличаване на кофите за разделно събиране, защото те вземат паркоместа."

Надежда Бобчева, зам.- кмет по екология, СО:
"Грубо 400 000 тона, които се извозват към завода за отпадъци, близо половината са рециклируеми отпадъци. 200 000 тона отпадъци, които подлежат на рециклиране. За същата години организациите ни казаха, че са събрали малко над 26 000 тона, нали разбирате за какъв дисбаланс говорим, ние наистина искаме по-добра система, повече контейнери и по-ефективно да се работи. И според нас тези организации за оползотворяване на опаковки, тяхната дейност не отговаря на обществения интерес."

На поточната линия е пълно с рециклируеми материали, голяма част от тях са толкова мръсни, че не могат да се използват.

Николай Савов, директор на Столично предприятие за третиране на отпадъци:
"10 тона на ден отделяме хартия, от това което подлежи на рециклиране и фирмите отказват да я вземат сами разбирате, че мокра хартия не подлежи на рециклиране. Пластмасовите шишета изпадаха преди да стигнат дори до лентите за сепариране, ние успяхме един от оптичните сепаратори да го променим и в момента отделяме между 6-9 тона наден само пет бутилки, които са с много висока цена и за тях има интерес огромен."

70% от целия боклук на София отива в Столичното предприятие за отпадъци край село Яна. То обаче няма предназначението да рециклира. Основната му задача е да произвежда гориво от отпадъци, което се използва от циментовите заводи и ТЕЦ-овете. В момента заводът има сключени 8 договора с 4 фирми. Миналата година е оползотворено рекордно количество РДФ гориво близо 90 000 тона.

Николай Савов, директор на Столично предприятие за третиране на отпадъци:
"Самият завод е конструиран технологично да произвежда РДФ гориво, а не да отделя рециклируеми материали, всъщност философията е София да си отделя рециклируемите материали, те изобщо да не стигат до тука , а ако в смесения отпадък случайно е подпаднало нещо да го отделим, а с това което не подлежи на рециклиране да бъде раздробено и от него да бъде направен РДФ."

Каквото остане се депонира. От завода бяха много притеснени заради бързото запълване на клетките в депото. В момента темпото е спаднало значително и там се заравят около 30 % от цялото количество. Този процент ще спада още, ако се контролира какво се изхвърля в общия боклук.

Надежда Бобчева, зам.- кмет по екология, СО:
"Клетките се запълват с бързи темпове, колкото по -малко е депонирането, толкова по -добре , нашата цел е то да е 10 %."

Последната 4-та клетка в депото за отпадъци беше открита миналата година, чакълът все още се вижда. Това означава, че за година и един месец са запълнени не повече от 30%.

73 000 тона и половина по-малко са отишли на депо през 2024 година в сравнение с 2023 година. За да се подобри ситуацията, трябват повече зелени острови с индивидуални контейнери за разделно събиране в кварталите. Сега те са 35, а само тази година ще бъдат поставени нови 58. Увеличаването на контейнерите за биоразградими отпадъци и производството на компост също е част от решението на проблема. Строителните материали и използваните гуми също могат да бъдат повторно използвани и влагани в строителството. Отпадъците са ценен ресурс. Не само родителите, но и децата трябва да го разберат.

Ива Стефанова, мениджър в компания за събиране е използване на опаковки:
"Много от децата имат познания по тази тема и в семейството си разделят и то си личи, те са ангажирани, задават въпроси, провокират ни. Много е важно, защото най-големият генератор на отпадъци е семейство, което има деца. Показваме им, процеса на сортиране, за да видят, че това че те са се разходили до контейнера не е най-голямото усилие. После продължава със сортиране, после се балира, това са много улици и средства, които се влагат в това да можем да рециклираме повече отпадъци."

Статистиката сочи, че само 30% от българите смятат, че в разделното събиране има смисъл. Съотношението в процентите обаче трябва да е точно обратното, защото до 2030 година Европейският съюз се очаква да рециклира 70% от битовия си отпадък.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News