Парите на държавата: Спорове около изпълнението на бюджета за 2024 г.

Финансовият министър изиска спешно министерствата, общините, здравната каса и НОИ да дадат информация какво са харчили и какви договори са сключвали през миналата година. Целта е министерството да планира по-точно разходите и приходите за следващата година, както и да види реално как е изпълнен миналогодишния бюджет. Ден по-рано през социалните мрежи информация за бюджета поиска лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. От ПП-ДБ видяха в неговото искане натиск върху финансовото ведомство и опит за подмяна на данните за дефицита.

• Борисов настоява назначенията на новото правителство да започнат след приемането на бюджета

От ГЕРБ-СДС смятат, че в бюджета за миналата година има скрит дефицит и реалният, този на начислена основа, ще бъде по-висок от 3%, което означава, че страната ни не отговаря на още един критерий за влизане в еврозоната.

Деница Сачева, ГЕРБ-СДС (източник: БНР)
"Министерството на финансите, както беше споменато, отчита на касова основа 3% дефицит, но на начислена ще стане ясно едва в края на март. Ще видите, че дефицитът е много, много по-висок и той се дължи на проинфлационните политики на Асен Василев."

Според бившия финансов министър тезата не е вярна и напротив - начисленият дефицит ще се окаже по-нисък - 2,9 на сто.

Асен Василев, ПП-ДБ (източник: БНР)
"Що се отнася до бюджет 2024, завършихме с 3% дефицит, точно както беше заложено и начислена основа очакванията са дефицитът да бъде малко по-нисък. Това беше казано в декември месец. Това, което Министерството на финансите изнесе като информация под ръководството на Людмила Петкова, която сега е зам.- министър. В сегашното прессъобщение, един месец по-късно, го няма, но няма и нищо за начислената основа, което означава, че не обслужва пропагандните тези на Борисов."

Първи вчера сметка на финансовото министерство поиска лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той призова ведомството да предостави информация какви разходи са прехвърлени от миналата за тази година. Часове по-късно финансовото министерство поиска извънредната справка.

Призивът на Борисов беше разкритикуван отново в социалните мрежи от бившия премиер Николай Денков, който коментира, че лидерът на ГЕРБ работи срещу европейското бъдеще на България и оказва публичен натиск върху финансовото министерството и БНБ с цел отдалечаване от еврозоната.

• Румен Петков: "БСП - Обединена левица" няма да допусне да бъде възприемана като патерица

Румен Петков - АБВ, БСП-ОЛ:

"Борисов има основание да е недоверчив участник в политическия живот на България. Аз мисля, че когато постоянно се замеряме с идеята в еврозоната - сега или никога, това е твърде глупаво. Такъв акт трябва да бъде правен тогава, когато сме готови."

Според изнесените до този момент данни на Министерството на финансите бюджетът за миналата година завършва на касова основа с 3% дефицит. Както разходите, така и приходите, не са изпълнени изцяло. Икономисти инициираха петиция с искане правителството да поиска извънредни доклади от Брюксел за приемане на еврото.

Красен Станчев, икономист:
"Еврозоната създава правила, които са добри за хората. Това са балансирани бюджети, контролирани дългове, контролирани дефицити, всичко това е доста добре".

"БНТ: Според вас може ли да бъде написан такъв бюджет, който да отговаря на правилото от 3% дефицит сега?
- Това може да бъде изпълнено. В момента търсят някой, който е виновен за нещо, което всъщност евентуално предстои, тоест неспазване на фискалната дисциплина", допълни Станчев.

Георги Ганев, икономист:
"Очевидно някакви гласчета шушнат в някакви ушета, че не било сега времето, въпреки че изпълняваме абсолютно всички критерии, да не се иска конвергентен доклад. Бихме искали да се чуе и другия глас и затова направихме тази петиция."

В случай, че не бъде поискан извънреден доклад, България ще трябва да чака пролетта на 2026 година, за да излезе следващият редовен, което означава ново отлагане на еврозоната с поне две години.

Вижте прякото включване на Цветелина Катанска