ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

ЕП трябва да гласува поправките в резолюцията за България. Какви са те?

Чете се за: 02:04 мин.
У нас
Video Player is loading.
Текущо време 0:00
Продължителност -:-
Заредено: 0%
Тип на потока НА ЖИВО
Оставащо време -:-
 
1x
    • Глави
    • descriptions off, selected
    • Спряни субтитри, selected
      Субтитрите са автоматично генерирани и може да съдържат неточности.

      Европейският парламент гласува днес поправките в текста на резолюцията за България, която ще бъде подложена окончателно на гласуване утре. Резолюцията беше в основата на дебата за България на евродепутатите в понеделник.

      Какви поправки бяха внесени и кога ще знаем дали те се приемат или отхвърлят?

      Внесените поправки по текста на резолюцията за България са 49.

      По-голямата част от тях бяха предложени от Групата на Европейската народна партия, в която членува ГЕРБ, други са от групата на Консерваторите и реформистите - част от техните поправките са внесени от евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки, има и няколко от групата на либералите "Обнови Европа", внесени от румънката Рамона Стругару.

      Поправките на ЕНП бяха внесени от малтийската евродепутатка Роберта Мецола. Тя настоява в резолюцията да има текст за българския президент, в който се казва, че макар че трябва да е надпартиен, президентът е "против правителството и използва протестите като платформа, за да изразява своите позиции".

      Мецола беше предложила и текст, който се отнася за Васил Божков, без да се споменава името му. В текста се казва, че "той налива финансови средства в продължаващите протести".

      Едни от организаторите - т.нар. "Отровно трио", реагира и обяви, че ще съди евродепутатката от Малта заради това твърдение. По-късно тази поправка беше оттеглена, а самата Мецола написа в Туитър, че групата на ЕНП не е искала да каже, че всички протестиращи в България са платени.

      "Успокойте се, хора! Групата на ЕНП никога не е казвала, нито е възнамерявала да каже, че всички протестиращи в България са платени. Всъщност, много от нашите поправки засилват правото да се протестира. Но разбираме, че въпросната поправка е била неправилно тълкувана и е оттеглена", написа тя.

      Ангел Джамбазки и неговата група настояват за заличаване от резолюцията на текстове, свързани с Истанбулската конвенция, езика на омразата и дискриминацията спрямо ромите и хората с различна сексуална ориентация и липсата на езиково многообразие в избирателния закон у нас.

      "Поправките, които аз внесох, са в две посоки. По-важните за мен са тези, които застрашават българската национална сигурност и териториалното единство на държавата. Поправките, които биха дали основание сепаратисти да имат претенции към българската територия. Поправки, които биха дали основание други езици да стават официални по време на избори в България. Това е сепаратизъм и е насочено срещу териториалната цялост на България. Няма нищо общо с никаква корупция. Изобщо не му е мястото тук. По никакъв начин", казва Джамбазки.

      Според Елена Йончева, която е единият от инициаторите на резолюцията, повечето от поправките няма да бъдат приети.

      "Правят се опити от страна на ЕНП и на консерваторите да променят същността на тази резолюция, а на практика това е резолюция за бъдещето на България, за спасението на България. В тази резолюция в 25 точки се описва какво се случва в нашата родина за последните десет години, как управлява Борисов през последните десет години. И темата с корупцията и за липсата на разделение на властите и за краха на медийната свобода", казва Елена Йончева.

      По повод призива на лидера на БСП Корнелия Нинова евродепутатите от БСП да подкрепят резолюцията, но да отхвърлят текстовете, свързани с Истанбулската конвенция, Йончева обясни, че резолюцията се гласува като цяло. Според нея Истанбулската конвенция е затворена тема за България, защото има решение на Конституционния съд.

      "От 25 точки има една, която е за Истанбулската конвенция, но в нея се казва, че решението на Конституционния съд се приема, не се налагат никакви промени, не се оспорва решението на Конституционния съд и се иска прилагането на тази част от Истанбулската конвенция, която не противоречия на Българския конституционен съд и се пояснява, че става дума за темата за насилието над жените, за броя защитените жилища, които трябва да се отворят в България, за да могат тези жени да получат необходимата помощ. Става дума само за това", каза Йончева.

      Утре сутрин ще стане ясно кои от внесените поправки са одобрени и кои отхвърлени.

      Свързани статии:

      ТОП 24

      Най-четени

      Водещи новини

      Product image
      Новини Чуй новините Спорт На живо Аудио: На живо
      Абонирай ме за най-важните новини?