Начало
назад
Факторът "Газ за Европа": Между енергийната зависимост и политическите компромиси
Конфликтът между Русия и Запада отново изведе на преден план една болезнена за ЕС истина - прекалено голямата зависимост от руския газ. 40% от доставките на газ за Европейския съюз идват от Русия.
Но не всички държави в Евросъюза са еднакво зависими от Москва. Данни на Евростат показват, че през 2020 г. България е внесла 75% от природния си газ от Русия, 21% са дошли от Гърция, малко повече от 2% - от Румъния и по-малко от 1% от Азербайджан. За сравнение - за същата година по-малко от 7% от вноса на Белгия е дошъл от Русия.
През лятото на миналата година "Газпром" намали доставките на газ, което допълнително се отрази на високите цени на енергията в Европа. На фона на мащабните санкции, които Брюксел готви за Москва, проблем номер едно остава газовата зависимост от Русия и съвсем конкретният въпрос "Колко дълго ЕС може да издържи без руски газ".
"Днес мога със сигурност за кажа, че с всички мерки, които сме взели, нашият модел показва, че имаме достатъчно количество газ за тази зима. С някои от страните членки развихме и спешни сценарии с мерки, които ще влязат в сила в случай на нарушаване на доставките. Но една от главните поуки, които вече си взехме от тази криза, е, че трябва да диверсифицираме своите енергийни източници и трябва да се отървем от зависимостта от руския газ", каза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
КАКВО СЕ СЛУЧВА В УКРАЙНА: БНТ ОТ ЕПИЦЕНТЪРА НА КОНФЛИКТА
Откъсването от газовата зависимост минава и през друг важен геополитически въпрос - съдбата на газопровода "Северен поток 2" - проект, смятан от мнозина на стария континент и отвъд Океана за Троянския кон на Москва в Европа. 1200-километровият газопровод свързва Русия с Германия през Балтийско море, като заобикаля Украйна. В момента германският енергиен регулатор е замразил одобрението му, нещо, което определено не се харесва на Путин.
"Както е известно националният регулатор на Федералната република трябва да одобри "Северен поток 2", който от техническа гледна точка още от декември миналата година е готов за влезе в експлоатация. Това е един от най-големите инфраструктурни проекти в Европа, който ще укрепи енергийната сигурност на континента и ще помогне за постигането на европейските икономически и екологични цели. Това е чисто икономически проект, в него няма политически елемент", каза руският президент Владимир Путин.
След първоначални колебания в позицията си правителството на Германия вече повече говори в един глас за съдбата на "Северен поток 2". Берлин е склонен да го пожертва, ако Русия започне война с Украйна.
"Германия е готова да плати висока икономическа цена, всички варианти са на масата, включително "Северен поток 2", смята Аналена Бербок - външен министър на Германия.
С действията си спрямо Украйна Москва направи услуга на ЕС и НАТО - европейските държави и съюзниците от Алианса изглеждат по-единни от всякога. Енергийната кризата накара Брюксел, с помощта на Вашингтон, спешно да започне да търси нови доставчици на пазара на втечнен газ. САЩ, Катар, Азербайджан, Египет, Турция, Япония са сред потенциалните партньори.
"От седмици водим разговори с други доставчици, които са готови да доставят втечнен газ за Европейския съюз. През януари имахме рекордно ниво на доставките на втечнен газ - 120 танкера или 10 милиарда кубически метра втечнен газ. Освен това си написахме добре и домашното - от началото на кризата с Украйна увеличихме броя на терминалите за втечнен газ в Европа и подсилихме нашата паневропейска газопроводна и енергийна мрежа", каза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Въпреки това някои от анализаторите са скептични, че в краткосрочен план европейските държави могат да се справят без руския газ.
"Най-лошият сценарий е Русия да прекъсне всички доставки за Европа. При такава ситуация Европа не би била в състояние да замести всички тези количества с доставки от други места и ще трябва просто да намали потреблението си, което на практика означава затварянето на предприятия", смята Симоне Талиапиетра - старши сътрудник в мозъчния тръст Брюгел в Брюксел.
Очакванията на Брюксел са, че цените на енергията ще продължат да се повишават и през 2023 година. Еврокомисията прогнозира по-висока инфлация за тази година, забавяне на възстановяването след пандемията и настоява за бърз зелен преход. Но засега държавите трябва поединично да се справят с галопиращите цени и очаквано най-бедните ще са още по-уязвими.
