Свеждането на дефицита в бюджета до 3% изглежда невъзможно на този етап, заяви председателят на парламентарната бюджетна комисия Делян Добрев. Той потвърди, че влизането в еврозоната е приоритет за ГЕРБ-СДС без значение дали ще има противоречия по темата в управляващото мнозинство.
На този фон от ПП-ДБ заговориха за вот на недоверие, ако страната ни не поиска конвергентни доклади. Какво им отговориха и има ли напрежение сред управляващите?
Намирането на 12 милиарда в хазната е ребус, смятат управляващите. Председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев заяви пред БНР, че не вижда какви мерки могат да свият недостига, но въпреки това кабинетът ще внесе преработени проектобюджет и данъчни закони.
Делян Добрев, председател на комисията по бюджет и финанси, ГЕРБ-СДС: "Казвам ви, че положението е отчайващо. Министерството на финансите, и министър Теменужка Петкова трябва да е магьосник, за да се справи с тази ситуация. Знае ли ГЕРБ как да свие дефицита до 3% - аз ви казвам, че на този етап това уравнение няма верен отговор".
По думите му в Брюксел също имат притеснения от 18-милиардната дупка или 9% дефицит, а партньорите им във властта "БСП - Обединена левица" и ИТН не им извивали ръцете за еврозоната.
"Европейската комисия със сигурност има много големи опасения дали България ще успее в рамките на 2025 г. да състави бюджет с 3% дефицит. Защото това, което се вижда и от нас, и от ЕК, е че отправната точка на дефицита е 9%, а не 3%. Въпросните 18 милиарда, за които вече няма спор в никого, с изключение на "Промяната", които са единствените, които продължават да отричат този дефицит. Та 18-милиардният дефицит е 9%, с 9% дефицит не пускат в еврозоната".
"Каквото и да мислят нашите партньори еврозоната за нас е толкова важна тема, че ние на всяка цена ще я преследваме без значение какви противоречия евентуално могат да възникнат".
Както стана ясно България ще иска извънредни доклади след 18 февруари, при вече внесен проектобюджет на държавата. Само десет дни след клетвата на кабинета "Желязков" Ивайло Мирчев от ПП-ДБ заговори за вот на недоверие, ако кабинетът не направи стъпката към еврозоната.
Ивайло Мирчев, ПП-ДБ: "Вотът на недоверие е част от инструментите на опозицията, както и протестите, например, в тази връзка ние ще използваме всички инструменти на опозицията, за да можем да окажем влияние върху управляващите, за да влезе България в еврозоната и да бъде поискан възможно най-бързо конвергентен доклад. Вие видяхте, че те имат огромна промяна в позицията си в рамките само на две дни. Първо казаха, че няма да влизаме в еврозоната, след това петък вече заявиха, че са готови на 18 февруари да подадат искане за конвергентен доклад".
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов отново заяви пред БНР, че данните за инфлацията са фалшифицирани и обявиха готовност за протести.
Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане": "В момента задачата е да се фалшифицират данните, за да може да се изкара документално, че България отговаря на условията за влизането на нашата страна в еврозоната. Затова ние казахме категорично, че ако те решат по този начин с фалшиви данни да ни вкарат в еврозоната, да унищожат българската финансова система, ние в буквалния смисъл на думата ще ги подпалим. Защото те обявяват война на цял един народи няма да ги търпим".
Последва отговор от една от партиите в управлението - "Има такъв народ".
Тошко Йорданов, ИТН: "Искате да кажа на опозицията какво да прави ли? Няма проблем, аз ще им дам съвети. Защото те много често са забавни - плюс това е готина опозиция, г-н Пеевски, Кирил Петков един до друг, няма проблем, да се съберат на опозиционен съвет и да решат какво да правят.
- БНТ: Как гледате вие на датата след 18 февруари?
- Аз не съм врачка да гледам към тази дата, защото, ако страната отговаря на изискванията - добре. Ние не сме против еврозоната. Най-добре е тия дето зяят по темата да им зададете простичкия въпрос - ако страната подаде искане за влизане в еврозоната без да отговаряме на условията и европейските партньори кажат не, защото те, за разлика от нас, не си затварят очите да наместват данни, какви ще са последствията - две години отлагане минимум".
Съветът за съвместно управление се събира идната седмица за паричната рамка на държавата.