Финансовото министерство се отказва от данък върху подземните богатства

Финансовото министерство ще се откаже от идеята за въвеждане на данък подземни богатства. Това обяви служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова по време на блиц контрол в Народното събрание. По думите на Петкова енергийният министър ще увеличи концесионните такси, за да компенсира поне частично очакваните от това приходи. Ще бъде въведена и еднократна такса, която да платят добивните компании. Друга част от приходите ще дойдат от влизането на България в Шенген, обясни още Петкова.

• Протест пред Министерския съвет заради въвеждането на данък върху добива на подземни богатства

В проектобюджета за следващата година са заделени достатъчно пари за проекти на общините, каза още Людмила Петкова по време на блиц контрол в Народното събрание. По думите ѝ не поредността на внесените проекти ще има значение при финансирането, а пари ще получат тези общини, които отговарят на всички изисквания.

Освен парите за общините депутатите поставиха въпрос също така за изпълнението на бюджета за тази година и дали ще бъдат спазено изискването за 3% дефицит в края на периода.

"По закон аз трябва да поддържам дефицит от 3%, това е заложено в бюджета за тази година и така ще стане. Не защото е планирано, а заради усилията, които полагаме ежедневно. През годината имаше извънредни разходи, като например за избори, помощ на земеделските стопани заради вноса от Украйна и други. Въпреки това ще успеем да изпълним бюджета", обясни Петкова.

Тя допълни, че през тази година ще бъдат преизпълнени приходите от данъци. Също така обясни, че за 2025 година е заложено увеличение на дълга заради необходимостта от увеличение на капитала на Банката за възстановяване и развитие и при нужда за увеличаване на капитала на БНБ.

До този час обаче бюджетът за следващата година не е внесен в деловодството на парламента, тъй като се преработва. Основните промени са свързани с планирането на въвеждане на данък върху подземните богатства, който най-вероятно ще бъде заменен с друг приход.

Бюджетът е приет по вносител от Министерския съвет. В него са заложени над 98 млрд. лева разходи и рекордните над 92 млрд. лева приходи. Планираният дефицит е 3% или 6,4 млрд. лева. Разчетите са направени при очакван растеж на икономиката от 2,8% и средногодишна инфлация от 2,4 на сто.