"Галъп": 69% от българите се страхуват, че те или техни близки могат да се заразят с COVID-19

Действията на правителството срещу вируса продължават да получават висока оценка. Продължава обаче да расте тревогата за работните места. Българите възприемат заплахата от заразата все по-сериозно, но и продължават да не са склонни да преувеличават нейното значение. Като общество сме готови на самоограничения, без да губим демократичния си инстинкт. Хората се готвят за сериозни промени, но засега гледат към тях с надежда за по-добър утрешен свят.

Изводите са от независим експресен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен на 6 и 7 април сред 901 пълнолетни български граждани. Ползвана е специална панелна методика, която да осигури максимална представителност на данните – в комбинация на телефонно и СМС изследване. Целта на тези сондажи е да се получат бързи хипотези в динамичната среда.

Общо 77% приемат, че правителството се справя повече или по-малко добре по отношение на коронавируса. 22% са на противоположното или дори крайно противоположното мнение. Има и незначителен дял на колебаещи се. Преди близо месец, непосредствено преди извънредното положение, в тогавашния сондаж на „Галъп интернешънъл болкан“ с идентичен въпрос, 60% намираха действията на правителството за добри или много добри, 37% бяха на обратното мнение или дори бяха крайно негативно настроени. Десетина дни след въвеждането на извънредното положение пък, друг сондаж на „Галъп интенешънъл“ показа вече над 70% ситуационно одобрение за действията на властта. Както разкриха наскоро и данните за десетки страни по света, заразата кара хората да стискат палци на текущата власт в своята страна. Затова и кризата дава ситуационен „бонус“ на правителствата, който в българския случай се допълва и от усещането за сравнително рано взети мерки.

Задълбочават се обаче потенциалните социални и икономически проблеми. 22% от запитаните, свидетелстват, че са загубили сериозна част от доходите си. В 14% от случаите се споделя временно спиране на работа, а при 8% работният ден е намален. Респондентите са давали повече от един отговор.

9% казват, че дори са загубили работа. Това е сериозен ръст спрямо предишните две седмици – в края на март онези, които декларираха, че са загубили работа, бяха 3%, седмица по-късно, бяха 6%. Дори декларациите на респондентите да не са докрай прецизни или да съдържат повече уплаха, близо една десета от пълнолетното население явно намира, че е загубило основен източник на доходи. И тоз дял устойчиво расте в последните седмици.

69% от пълнолетните българи в една или друга степен се страхуват, че те или техни близки могат да се заразят с коронавирса. Преди месец – непосредствено преди ръста на заразените и началото на извънредните мерки – този дял беше сходен и леко по-нисък: 62%. 27% сега не се боят от вируса, при 38% в средата на март. Има и известен дял, които се колебаят. Очевидно, преди месец обществото още не е осъзнавало възможните размери на заплахата.

В същото време обаче 55% у нас днес смятат, че опасността е преувеличена или дори силно преувеличена. 41% пък не мислят така или даже съвсем не мислят така. Останалите се колебаят. Преди въвеждането на извънредното положение обаче онези, които намираха заплахата за преувеличена бяха много повече от сега – 72%, а на противоположното мнение бяха 27%. Оказва се, че преди разрастването на заразата у нас явно повече хора са я подценявали. Все пак и днес, в разгара на заразата, по-голям дял остават онези, които я намират за преувеличена.

57% смятат, че след пандемията светът ще се промени сериозно, 37% са на обратното мнение, а останалите се затрудняват да отговорят. 57% вярват, че в утрешния свят основните сили ще проявяват повече сътрудничество. 31% обаче смятат, че в утрешния свят ще има повече конфронтация. Все пак, надеждата очевидно надделява.

78% заявяват, че са готови дори да жертват някои свои човешки права, ако това ще помогне за справяне със заразата. 20% по-скоро отказват или съвсем отказват такава алтернатива. Точно преди извънредните мерки съотношението беше 83% срещу 16%. По този показател явно ръст във времето няма, даже напротив. Може би животът при ограничено придвижване е направил така, че малко повече хора да стават критични срещу забрани. Може и да сработва нетърпеливостта на мнозина, която става възможна заради по-скоро плавния ръст на заболеваемостта у нас, в сравнение с други страни в Европа.

Нещо повече: само 22% се съгласяват с провокативното твърдение, че демокрацията не е ефективна при тази криза. Делът не е малък, но почти всички останали са „против“. Всичко това означава, че обществото ни остава готово на жертви, но и не губи демократичния си рефлекс.