Арина Сабаленка го стори. Отново. Беларускинята защити титлата си от Откритото първенство на Съединените Щати и стигна до четвърти трофей от Големия Шлем в славната си кариера. Е, този път Аманда Анисимова имаше доста повече съпротивителни сили, отколкото срещу Ига Швьонтек на финала на Уимбълдън в разгара на лятото, но американката отново отстъпи.
Казват, че една снимка може да опише даден момент по-добре от 1000 думи и това е напълно вярно, ако погледнете реакцията на Сабаленка в секундата, в която разбра, че отново е над всички на Флашинг Медоус.
Паднала на колене, скрила лицето в шепите си, трепереща от адреналин, радост и прилив на енергия. На 27 години беларускинята със сигурност е хегемонът в женския тенис и през тази година. Дамата, с която всички трябва да се съобразяват на корта. Жената, която вече по два пъти е триумфирала на Откритите първенства на Австралия и Съединените Щати.
И наистина звучи странно, че трябваше да чака до последната възможност за 2025, за да дообогати колекцията си от Голямата четворка. Зрителите трудно възприемат емоциите на спортиста и дори и да опитват да съприживеят даден успех на живо или от хиляди километри по телевизията, пак не могат да усетят какво става под кожата на атлета.
„Приемам тази титла по съвсем различен начин. Усещах, че трябва да преодолея толкова много неща, за да стигне до победата. Убедена съм в това, което ви споделям, защото знам през какво трябваше да преминем с екипа ми напоследък“, каза Сабаленка.
В последно време темата за психическата издръжливост на беларускинята в заключителните фази на турнирите от Шлема се прокрадваше все по-често и по-често. Критиките относно бързо изпускане на нервите бяха заглушени в Ню Йорк след много убедителното представяне на финала за 6:3 и 7:6. Тайбрекът! Най-сложната територия за контрол над емоциите и нервите. Особено на финал на най-големия тенис-корт в света. Сериозен контраст в представянето на Сабаленка в сравнение с показаното от нея на финалит в Мелбърн и Париж по-рано през годината съответно срещу Мадисън Кийс и Коко Гоф. В Щатите опонентката срещу нея отново беше американка, но този път тя беше победена. Същата Аманда Анисимова, която я шокира на полуфиналите на Уимбълдън.
„Да успея да се контролирам по този начин на финала, беше изключително важно за мен. Точно сега съм супергорда от себе си!“, допълни шампионката.
Присвити устни, сбръчкани вежди, притворени очи. Все знаци, които съпътстват секундите преди Арина да се обърне към щаба си и да отправи възможно най-строгия поглед в знак на ярост след някоя непредизвикана грешка. Необуздани викове съпътстват уинъри и спечелени точки в ключови разигравания. Хората зад нея – дългогодишният й треньор Антон Дубров, партньорът й в разиграванията Андрей Василевски и фитнес-специалистът Джейсън Стейси познават добре нрава й и са свикнали с поведението й на корта. Точно затова тенисистката се извини именно на тях за отношението си след загубите в последните два големи финала. Към тях специално за турнира в Ню Йорк се присъедини и десеткратният шампион от Шлема на двойки Макс Мирний, който наблегна на това, че играта на Сабаленка не е „счупена“, за да бъде „ремонтирана“, тя трябва просто леко да бъде коригирана. Да печели повече топки на мрежата, да разнообрази малко сервиса си.
След Уимбълдън Арина се отдаде на почивка на Миконос, където е прочела книга, препоръчена от приятели, която успява да й помогне да канализира правилно енергията и връзката между ума и сърцето. Да успява да остане концентрирана през цялото време на един мач. И напредъкът й в това отношение най-ясно може да бъде илюстриран от точката при 5:4, 30:30, когато сервираше за мача и сбърка един смаш, пращайки топката в мрежата. Вместо характерните изблици и строшена ракета Сабаленка спокойно се върна и се усмихна едва доловимо. „Казах си. Не. Няма да го допусна. Всичко е ок.“
Чуй новините
Подкаст
