В поредицата "Гостите на Банско Филм Фест 2025" ви срещаме със Стефано Рагацо - италиански катерач, който прави историческо солово изкачване на една от най-трудните и красиви скални стени в света Eternal Flame на кулите Транго в Пакистан. Също соло той изкачва носа на Ел Капитан в Йосемитите, прави експедиции в Хималаите и Аляска, а заедно със Силвия Лореджан прокарват нов маршрут в района на Кънчендзьонга. Освен професионален катарач, Стефано Рагацо е и планински водач в Шамони и Доломитите.
"Аз съм от малко градче, близо до Доломитите. Започнах да се катеря сравнително късно, когато бях на 20 години, след като бях завършил училище. Но този ден нататък никога не съм спирал. Това е моята страст. Просто търсех нещо различно от обикновения живот", започна разказа си Рагацо.
"Първоначално започнах да ходя в планината само на разходки, а след това започнах да се катеря. И това беше нещо, което ми даваше много. Този живот ми дава възможност да намеря своя път. Катеренето определено е моят път. Всъщност никой от семейството ми преди това не е бил увлечен по планините. Родителите ми цял живот работят в фабрика, а единственият ни досег до природата беше да отидем на море през лятото. Никога не са ни водили в планината, да не говорим за алпинизъм или нещо подобно", обясни италианецът.
Питаме го къде обича да се катери.
"Със сигурност любимото ми място са Доломитите, където съм роден и където вече съм бил навсякъде в планината. Те са в сърцето ми, но също така ми харесва да ходя на нови места."
Рагацо е обиколил много места по света, които предлагат изумителни отвеси и скали, и разбира се, има любими места.
"Пакистан и Каракорум са места, където можеш да намериш много интересни маршурти за катерене, изискващо добра техника. Това са места, където се връщам всяка година и търся нови и нови предизвикателства", разказа Рагацо.
Въпреки изключителната си биография като катерач, всъщност за най-голямо свое постижение Стефано счита нещо различно.
"Нещо за което съм горд е решението ми да следвам своя път, да направя завой в един момент от живота и да го живея по моя начин. Първо станах планински водач, след това професионален алпинист и в това си поприще винаги се опитвам да давам най-доброто от себе си", разкри Стефано.
Преди да намери този свой път, Стефано Рагацо работи в офис в технологична компания, но постепенно започва да усеща, че това не е начинът по който иска да живее.
"Когато реших да напусна работа и да стана първо планински водач и после катерач, винаги съм търсил нови предизвикателства. Прекарах много-много години в тренировки и подготовка. Направих много експедиции по света. В един момент осъзнах, че съм направил доста неща и си казах, окей, спри за малко и се опитай да разбереш какво правиш, какво искаш, къде отиваш, защото изглежда, че губиш компаса си, губиш посоката. Седнах и започнах да разсъждавам и да говоря със себе си. Осъзнах, че съзнанието и тялото ми са в пълен синхрон и са много силни и че това е моментът да направя нещо, което никой друг не е правил до момента. Дори не си е помислял, че е възможно. И Eternal Flame сам дойде в мислите ми. Чудех се какво мога да направя. Нещо, което на никого не е хрумвало. Разбрах, че Eternal Flame е предизвикателството, което съм търсил от много-много години", сподели той.
Eternal Flame или Вечният Огън, е отвесна хиляда метрова скала, намираща се на Кулите Транго. Започва от 5200 метра надморска височина, а горната й точка е малко над 6200 метра. Идеята на Стефано е да направи солово изкачване. Нещо, което до тогава не е реализирано. Смята, че ще успее за 4 дни, но нещата не се случват по този начин.
"Когато правиш планове, те винаги се променят. Мислях, че изкачването ще отнеме 4 дни. Това са хиляда метра отвес, така че трябва да спиш в специална палатка, която се закачва на стената. Носех със себе си храна за 4 дни. Но още в първия осъзнах, че съм много бавен, и че времето е прекалено лошо и не ми позволява да се движа по-бързо. Разбрах, че ако искам да се изкача ще трябва да прекарам повече от 4 дни на стената. Започнах да разделям на половина дажбите си храна, и така от запаси за 4 дни, тя трябваше да стигне за 8. На деветия ден достигнех върха. Девет дни сам на стената. Честно казано мислех, че няма да се получи, защото прогнозата за този ден беше за лошо време и смятах, че няма да мога да се катеря в него. Но когато се събудих на сутринта бях не много далеч, около 200 метра. Прогнозата беше за лошо време и си мислех, че просто ще легна да спя, а на следващия ден ще тръгна надолу. И тогава, събуждам се, отварям палатката и гледам невероятен изгрев. Да, в далечината имаше големи черни облаци, и осъзнах, че има може би 3-4 часа да достигна върха и да тръгна надолу. Приготвих си бързо някои неща, които щяха да са ми необходими, но така, че да бъда много лек и бърз. Започнах да катеря и достигнах върха буквално когато облаците вече бяха почти над мен. И така след 9 дни за първи път осъзнах какво наистина съм постигнал. Защото по време на катеренето бях много концентриран в процеса на това какво правех. И когато докоснах върха, си казах, може би направих нещо значимо", разказа Стефано Рагацо.
По пътя към върха, заради изтощението в някакъв момент Стефано губи бройката на дните, в които е на стената.
"Свършваха ми храната и водата и бях съсипан. Това беше огромно предизвикателство за тялото, но също така и за менталното ми състояние. Всеки ден трябваше да устоявам на трудностите и да продължавам да правя това към което се стремях. Беше наистина много трудно", сподели той.
Достигането на върха на стената Итърнъл Флейм на безименната кула от кулите Транго сякаш е било съдба за италианския катерач. Зад това стои любопитна история, случила се години по-рано.
"През 2012-а бях за първи път в Патагония и там срещнах един човек, алпинистка, която непрекъснато си пишеше за планините и рисуваше картини с тях. Един ден, преди да си тръгне, отидох при нея и я помолих да ми нарисува нещо в дневника. Казах ѝ, нека е място на което смяташ, че един ден трябва да отида. И тя нарисува кулите Транго. 12 години по-късно намерих този тефтер. И когато гледах рисунката докато пътувах, бях потресен. Това беше като знак. Беше забележително. Нещо като предсказание, беше хубаво", разказа Рагацо.
"Когато се върнах от Транго, около 6 месеца не бях способен да си помисля да направя нещо подобно пак, защото бях напълно съсипан. Но сега, година и половина по-късно, започвам да си мисля за нещо такова. Подобни начинания обаче са много изискващи. Изискват огромна подготовка и трябва да се отдадеш напълно на това за много дълъг период от поне 8-9 месеца. Така че ще видим какво ще донесе бъдещето", завърши разказа си италианският алпинист.
Вижте неговата история във видеото!
Чуй новините
Подкаст
