В поредицата на БНТ 3 "Гостите на Банско Филм Фест" ви срещаме с полякинята Агниешка Биелецка.
Тя е приключенец в пълния смисъл на думата. Тя е мореплавател, алпинист, ски инструктор, планински водач и автор на пътеписи.
Родена в Полша в края на 70-те, за себе си казва, че цял живот преследва детската си мечта да обикаля света. Завършва образованието си в университета във Вроцлав и в Женевския университет. Пътешествията я отвеждат от Азия, Африка, Северна и Южна Америка, също и в Нова Зеландия. Преплавала е множество морета. Живяла и работила в Великобритания, Франция, Швейцария и Индия. Ръководител е на множество височинни експедиции.
"Когато ме поканиха да участвам на фестивала, ме помолиха да направя резюме на моите приключения в рамките на едночасова презентация, което беше малко предизвикателно. В нея говорих за моите пътувания, за плаванията ми с ветроводна лодка и, разбира се, за високопланинските експедиции", започна тя.
Да събере своите разнообразни интереси и професионални занимания в рамките на час, наистина е трудно за човек като Агниешка, която не се ограничава само с една сфера на развитие. Още от дете тя е увлечена от аутдор активностите, но коя е първата?
"Много ми е трудно да отговоря. Имам спомен за първия ми голям поход в планината с моя баща, когато бях на пет години. След това за много, много дълъг период бях запалена от ветроходството и това продължи докато прекосих Атлантика с малка лодка. Впоследствие се завърнах към планините, които в крайна сметка никога не съм изоставяла напълно и са били нещо като бекграунд на другите ми занимания. По-късно, може би и благодарение на шанса се оказах в полска хималайска програма. Това беше моят хималайски период. Тогава отидох и в Каракорум", каза още Агниешка.
Да минем през тези различни занимания едно по едно. Ще ми разкажеш ли повече за ветроходството, където имаш впечатляващи плавания?
"Всъщност всичко започна със сий-шанти или моряшки песни, които слушах, когато бях дете. Тогава се роди мечтата ми да стана мореплавател и така започнах. Стъпка по стъпка, първо бяха прекрасните езера, които имаме в североисточната част на Полша. След това изкарах капитански курс и взех сертификат. Мисля, че бях на 18, когато станах шкипер на малка лодка в Балтийско море. Впоследствие през 2001-2002 преплавах Атлантика, което ми отне 6 месеца", продължи тя.
Кое беше най-голямото предизвикателство в това плаване?
"Трудно е да се каже. Това беше доста дълго плаване само по себе си и въпреки, че бяхме трима човека, се усещаше доста самотно. Имах много време за размисъл за живота ми до онзи момент. Но също така е време да правя планове за нови неща. Разбира се, имаше предизвикателства в метеорологичните условия, които понякога бяха тежки. Но смятам, че най-голямото предизвикателство беше всичкото това време, в което бях сама с мислите си", допълни мореплавателката.
Агниешка Биелецка е ръководител на множество височинни експедиции, като от 2012 г. е член на програмата на Полската височинна асоциация за зимен хималаизъм. Година по-рано е ръководител на базовия лагер по време на зимната експедиция до Гашербрум 1, която завършва с първото в историята зимно изкачване на върха, осъществено от нейният брат Адам Биелецки и от Януш Голумб.
"О, това е една доста луда история. По това време, моят брат вече беше поканен да се присъедини към експедицията, организирана от Артур Хайзер, който искаше да продължи пълската традиция в зимните изкачвания на най-високите върхове в света. Пред на тези са бяха изкачили Макалу, за тази беше решено, че Адам ще изкачва заедно с Януш, а Артур ще бъде директор, но имаха нужда от мениджър в базовия лагер. По това време работех като планински водач и организатор на турове. Бях имала много интензивен сезон и бях малко уморена от хора. И когато брат ми ми каза, че търсят организатор за базовия лагер, попитах дали може да отида, защото исках почивка. А той ми отговори, че това е доста шантава идея - да идеш на почивка през зимата в Каракорум. И все пак започнах с високите планини именно през зимата, в зимната експедиция в Каракорум. Като мениджър в базовия лагер се предполагаше, че трябва да си стоя там, да организирам екипа, да знам кое къде, да правя прогнозите за времето, да пускам прессъобщения. Но много бързо ми стана скучно. Тогава ми беше разрешено да стигна до лагер 1. Естествено, нямах подходяща екипировка, защото не беше планирано. Беше доста студено, но и много приключенско. Впоследствие Артур ме покани да бъда част от следващите експедиции", разказа Агниешка.
Отново през 2012 Биелецка участва в есенната експедиция до Лоце, където заедно с Артур Хайзър достига приблизителна височина от 8100 метра. Най-високата достигната точка за сезона. Но все пак изкачване на върха не е реализирано. Година по-късно е част от опита за изкачване на дълга гири. Тогава заедно с Павел Михалски достигат отново до 8100 метра, но заради грешка в маршрута и късния час се налага да се върнат. Същата година Агниешка ръководи екип от петима души при изкачването на връх Денали. А през 2014 става третата полякиня и скачила Бродпик.
"Трудно ми е да кажа коя е любимата ми експедиция. Очевидно от неуспешните съм научила най-много. Винаги е така. Тази, която за мен беше успешна на Брод пик, същност за нея няма какво толкова интересно да се каже, защото всичко се случваше така, както беше планирано. Времето беше страхотно и нямахме проблеми. В другите две експедиции обаче имахме неблагоприятни метеорологични условия и беше много трудно да се вземе решението да се върнем. Особено заради това, че и в двете бях достигнала над 8100 метра височина, т.е. не много далеч от върха и когато в такава ситуация трябва да се откажеш, е болезнено. Но пък така се опазваш жив и можеш да отидеш на друг връх. Когато мисля за високата планина върхът, който считам за най-успешен за мен или този, на който съм се насладила най-много, не е осемхилядник - беше по-скоро трекинг до връх Нун, западен Ладак. Това пътуване много ми хареса. Бяхме само двама, всъщност първо начално бяхме четирима до лагер две, после останахме двама, нямахме ръководител, бяхме абсолютно сами на върха. Беше малко извън сезона и нямаше други хора. Беше фантастично приключение. Нямахме радиостанция, нямахме сателитен телефон и трябваше да преценяваме времето сами. Направихме изкачването за 6 дни. Тогава, истински се наслаждавах", върна се в миналото полякинята.
Когато алпинистите са на експедиция, е много важно да могат да разчитат на хората, с които са заедно.
"Да, и бих казала, че има две различни нива. Първо това са качествата и уменията. Важно е да можеш да разчиташ на своя партньор, особено когато условята са лоши. Следващото ниво е да успеете да намерите общ език, било то на база приятелство, или просто на човешка връзка. Тези неща не винаги вървят ръка за ръка. В крайна сметка, когато си на експедиция, мисля, че по-важното е първо да разчиташ на човека до теб, на неговите способности, но ако успееш да го съчетаеш и с това да бъдеш с някого, когато харесваш и ти е приятен, това има добавена стойност", призна алпинистката.
През 2018 г. Агниешка Биелецка участва в научна експедиция на National Geographic Explorer по ледената шапка на Гренландия.
"Бяхме с още една жена, доктор по география, която правеше изследвания на постоянното органично замърсяване, което на практика е пестицид. Тя беше правила такива изследвания на остров Шпицберген, където беше направила математически модел за това, че замърсяването се разпространява в пресните снеговалежи в Гренландия, но се нуждаеше от подтвърждение на този модел на терен. И така бях поканена да взема участие като експерт по гледчери и безопасност при преминаването им. Първоначално планирахме да прекосим Гренландия от изток на запад, но финансирането не беше достатъчно за това. Така че на практика навлязохме по ледената шапка около 1000 км навътре и се върнахме обратно с проби от пресен сняг. Самата експедиция на леда беше 22 дни, а като цяло пътуването ни отне около месец и половина", продължи разказа си тя.
Агниешка Биелецка е планински водача. Работата ѝ е отвежда на различни континенти. В последните години обаче малко е намалила темпото.
"Имам шест годишна дъщеря. С партньора ми управляваме малка къща за гости в полските планини. Или както непалците биха казали, хълмове, защото в Полша нямаме много големи планини. Но все пак е много хубаво. Също така съм гид и ски инструктор. Но постепенно започвам да се завръщам към предишната си професия. Организирам експедиции и водя групи, предимно трекинги в Непал, в Кавказ, в Грузия. Също така и в Африка. Вероятно ще се върна и в Южна Америка. Преди дъщеря ми Дагна да се роди, водех групи и в морето, с каяци. И правех турове в Шпицберген и в Оман", продължи Биелецка.
Въпреки, че има изключително разнообразна биография, изпълнена с успехи и приключения, Агнешка е скромен човек.
"Имам усещането, че никога всъщност не съм преследвала някакви големи спортни постижения. Просто през по-голямата част от живота ми, като възрастен, се опитвам да постигна детската си мечта, която беше да обикалям света и да прежелявам приключения. Да бъдам мореплавател, да бъда планинар, да имам къща в планината. Така, точка по точка, ги отбелязвам като изпълнени. И точно поради тази причина искам да покажа на дъщеря ми голямото разнообразие от занимания на открито, които носят такава забава и наслада. Очевидно, живейки в планината правим доста походи, тякара ски, ходим на по-дълги преходи с преспиване в палатки. Това лято с брат ми водихме децата ни на ветроходно плаване. Просто им показваме разнообразието от неща, които могат да правят в природата. И какво може да бъде открито извън екраните", завърши тя.
Вижте нейната история във видеото!
Чуй новините
Подкаст
