В рубриката "Гостите на Банско Филм Фест" ви срещаме с поляка Адам Биелицки. Истинска легенда в алпинизма, постигнал забележителни успехи с дръзките си изкачвания на едни от най-предизвикателните върхове на планетата.
Преодолява граници с изкачването на К-2 през 2012, прави първото зимно изкачване на Броудпик година по-късно и успешна експедиция до северната страна на Кънчендзьонга през 2014. През 2018 Адам Биелицки участва в безпрецедентна спасителна операция на Нанга Парбат.
Неговите невероятни постижения го поставят сред елита на височинните алпинисти, а вдъхновяващите му истории за приключения, упоритост и оцеляване пленяват публиката по целия свят.
"Честно казано, не помня как точно започна всичко. Знам само, че от много малък исках да бъда катерач, което е доста странно, защото нито родителите ми са катерачи, нито като дете познавах някой, който катери. Истината е, че все пак родителите ми винаги са били хора, които обичат да са навън, да са сред природата. Правехме походи, екскурзии с колела, така че това е нещо, което носих. Катеренето е моето занимание още от 13-годишен. Първо започнах със скали, на 15 вече се катерих в планината, а на 16 отидох в Алпите и изкатерих първия си връх висок 3000 метра. На 17 години изкачих първия си 7-хилядник", започна разказа си Биелицки.
"Със сигурност не е лесно да се отговори на въпроса, защо катерим високите планини. Вярвам, че има много причини за това. Естетическата част са всички красиви гледки, които има там. Човешката част е приятелството, което е специално. Разбира се, има я и спортната страна на нещата. Можеш да правиш рекорди, да си по-бърз, да намериш по-труден маршрут. Има и духовна, дори и мистична част на това да бъдеш в планината. И смятам, че всички тези причини са важни", сподели алпинистът.
"Лично за мен най-хубавата част е възможността да изследваш, да откриваш. Това е най-вълнуващото. Защото в 21 век да намериш място, където не е стъпвал човешки крак или връх, който не е бил изкачван, това е истинска рядкост. Напоследък се концентрирам именно в тази част на катеренето", добави полякът.
"Да направиш първо изкачване или първо зимно изкачване. Катеренето е спорт, но за мен е и нещо повече. Това е начин на живот", смята той.
След като още като тийнейджър изкачва първия си с7-хилядник, следващата стъпка на Адам Биелицки са осемхилядниците.
"Отне ми известно време да постигна тази цел, да се кача на 8-хилядник. Това беше детската ми мечта. Изкачих Макалу през 2011-а, когато бях на 28 години. И това беше наистина невероятно. Скоро обаче разбрах, че върховете, за които съм мечтал, не са точно това, което са били преди 20 или 30 години. Аз имах някаква представа за тях, добита от снимките в книгите, които бях чел. През последните 20 години тези планини са претърпели голяма промяна. Твърде много хора вече ходят да катерят тези върхове. Много са развити комерсиалните експедиции, които правят тези иначе трудни и високи върхове, достъпни за хора, които не са толкова подготвени. Дори бихме могли да ги наречем високопланински туристи. На основните 8-хилядници има тълпи от хора и те правят голяма бъркотия", разказа той.
"До сега съм изкачил пет 8-хилядника. В последно време съм съсредоточен повече в техничното катерене на по-ниски върхове, откриването на нови маршрути, първи изкачвания. Това ми изглежда много по-интересно, отколкото да бъда един от стотиците или дори хилядите, които са изкачили някой 8-хилядник. По-интересно ми е да бъда в планина, където никой не е бил, да проправя нов път, да му дам име. За мен това е дефиницията за алпинизъм и катерене", увери полският алпинист.
"Така в моята кариера съм стигнал до заключението, че не е важно само кой върх ще качиш, но също толкова важно, дори по-важно е как ще го изкачиш, с кого, в какъв стил. Това са нещата, които имат значение за мен. За мен да бъда катерач, алпинист, означава да бъда независим в ланината, да катеря със собствените си сили и разбира се, изключва използването на допълнителен кислород", заяви Биелицки.
"Да катериш 8-хилядници с кислород, е като да катериш 6-хилядници без. Никога не бих използвал допълнителен кислород. За мен, това е все едно използваш допинг", добави той.
Биелицки е първият направил зимни изкачвания на два от 8-хилядниците – Гашер Брум 1 и Броудпик.
Адам Биелицки има опит за зимно изкачване и на К-2, но плановете се променят в движение. Експедицията, в която е поляка, се отзовава на помощ и прави безпрецедентна операция, в която успява да спаси френската алпинистка Елизабет Револ.
"Това стана по време на голяма полска експедиция, чиято цел беше изкачване на К-2 през зимата. Получихме информация, че двама алпинисти, Томаш Мацкевич от Полша и партньорката му Елизабет Револ от Франция, са в капан под върха на Нанга Парбат и се нуждаят от помощ. Не могат да слязат сами, познавах ги и двамата. Още щом научихме, че са изпаднали в беда, ни беше ясно, че ние сме вероятно единствените хора в света, които бихме могли да им помогнем, защото наистина са малко алпинистите в света, които имат опита със зимни изкачвания. Но също така, и защото знаехме, че трябва да е някой, в който вече има аклиматизацията, защото те бяха на голяма височина, около 7000 метра. И сред всички около 20 алпинисти в света, които имаха опита през зимата, ние бяхме единствените, които бяхме аклиматизирани към височината, така че знаехме, че или ние го правим, или никой. Защото хеликоптерите не летят на такава височина, а останалите алпинисти, които имат уменията, нямаха аклиматизацията или бяха много далеч. Най-голямата трудност в тази спасителна операция беше логистиката, в която се включиха много хора. Организира се хеликоптер, който ни взе от базовия лагер на К-2 и закара до Нанга Парбат, което е на няколко стотин километра. Това беше много важна част. Другата много важна част беше спасителният екип, в който бяхме аз и моят партньор Денис Рубко. Ние трябваше да се изкачим възможно най-бързо, а в същото време Елизабет Револ се опитваше да слиза. Тя беше оставила Томаш Мацкевич на около 7000 метра. Той вече беше в безсъзнание и в невъзможност да се придвижва. Докато се организира полета, ние стигнахме до Нанга Парбат много късно и имахме два опции – или да изчакаме слънцето да изгрее, или да катерим през нощта. Знаехме, че ако не всяка минута, то със сигурност всеки част от значение за бедстващите и времето е жизнено важно. Така че решихме да тръгнем през нощта. С Денис стигнахме до Елизабет на височина около 6300 метра през нощта. Изчакахме няколко часа и я свалихме надолу. Тъжната част е, че нямахме възможност да помогнем и на Томаш. Така че някои казват, че това е била успешна операция, но за мен тя е наполовина успешна, защото успяхме да спасим един човек, но не успяхме да спасим другия", разказа Биелицки.
Вижте неговата история във видеото!
Чуй новините
Подкаст
