Епизод 12 на рубриката "Гостите на Банско Филм Фест" ви среща с Анджей Баргел - легендарна фигура в екстремните ски и алпинизъм. Полякът е първият направил спускане със ски от К2 като преди това го изкачва. Разбира се, всичко това без използването на допълнителен кислород. Баргил има изкачени общо 6 осемхилядника като това постижение винаги е комбинирано със спускане по склоновете след това. Има титлата "Снежен леопард" за изкачените си 5 седемхилядника в Киргизстан и Таджикистан за рекордно време от 30 дни.
"Живея в южната част на Полша, където имаме планини, но те не са особено високи. До най-близката планина има 70 км. Началото беше доста трудно. Нямаше лифтове, така че карахме ски, както можахме. Моето вдъхновение беше по-големият ми брат, който е с 12 години по-възрастен от мен и е планински спасител. От първият момент, в който той ме взе със себе си в планината това ми хареса и постепенно започнах да се включвам в различни състезания. Започнах с купата на Полша, доколкото си изпомням, това беше 2001 година. Не помня на колко години бях, но това беше първото ми професионално състезание. Две години по-късно участвах в старт от световната купа. Високите планини, в които започнах в последствие да се спускам дойдоха в резултат на потенциала, който успях да развия през всичките тези години", върна се в годините Баргел.
Първият истински висок връх, по който Анджей Баргел се спуска е Елбрус. Извисяващ се на 5642 метра надморска височина в Кавказ.
"Тогава разбрах, че ми се отдава и имам силите да направя бързо и леко изкачване и след това да имам сили за добро спускане. Изкачването на Елбрус ми отне 3 часа и 23 минути. Бях с ето такива маратонки. Това си беше едно нормално бягане по склона с денивелация от 1000 метра. Разбира се, част от състезанието тогава беше и спускането със ски, но мен повече ме впечатли, че по време на това изкачване се уверих в потенциала, с който разполагам", продължи той.
Логично следващите предизвикателства по пътя на Анджей са върховете, които преминават границата от 8000 метра.
"В Полша имаме големи хималаиски традиции и в момента, в който се ориентираха и видяха какви са моите възможности най-вече един от най-изтъкнатите полски алпинисти - Артур Хайзер - той успя да ме привлече към този спорт Винаги съм бил по-скоро скиор отколкото алпинист и се включих да участвам във всичко това при условие, че ще мога да взема със себе си и ските. 2012 година взех участие в първите национални експедиции със сигурност и по-рано съм мечтал за такова пътуване, изкачване и спускане в планините, но това беше първата ми истинска възможност да проверя как изглеждат нещата и да се ориентирам. Първо бяхме на Шиша Пангма, после на Манасу. Следващото, което започнах да правя е да тръгвам от базовия лагер, да изкачвам върха и да слизам от него в рамките на един ден. После беше първото спускане от върха на Бродпик След това петте седемхилядници в Киргизстан и Таджикистан", разказа Анджей.
Тези пет върха донасят на Анджей признанието "Снежен Леопард" През 2016 той поставя рекорд за най-бързо изкачване и след това спускане със ски на най-високите върхове, които са били част от бившия Съветски съюз. За по-малко от 30 дни преминава връх Ленин, Чан Тенгри, връх Курженевска, връх Исмаил Сомони, по-рано известен като връх Комунизъм и връх Победа. Няколко години по-късно следва най-голямото постижение на полския ски алпинист Той става първият спуснал се със ски от втория по височина върх на планетата К2.
"2018-2019 беше проектът със спускането от К2. Това беше нещо наистина много сериозно, много трудно. През 2015 година изкачвайки се в планината, видях стената на К2. Тогава реших, че е възможно спускането от върха. Разбира се, изглеждаше толкова невероятно, че ми стана ясно, че ще се опитам да го направя. Така се случи, че след това осъществих други проекти, но по това време усетих, че възможностите ми вече са на нужното ниво, което да ми позволи да се опитам да го направя. В началото само най-близките ми хора знаеха за тази моя идея и общо взето се ужасяваха от нея. Това беше предизвикателство, което никой все още не беше осъществил. Инвестирах много време в този проект. Опитахме през 2018 година, но за съжаление експедицията не беше успешна. Проектът беше много труден, защото изискваше съчетаването на много неща и набелязването на ново трасе. Не можех да се кача по по-лесния маршрут. Трябваше да намеря линия, по която няма прекъсване на снега, защото в противен случай не бих могъл да се спусна. Поради затоплянето на климата се топеше снега, топеше се ледника, а горе навърха се образуваха облаци, които пречеха. Видимостта е много важна за едно такова спускане и затова се отказахме и отидохме на К2, една година по-късно. Тогава също беше много трудно, защото трябваше да бъде набелязан нов маршрут за спускането. Това всъщност стана в движение в процеса на самото спускане от върха. Това беше наистина страхотно приключение и едно от силните преживявания и проекти, които съм реализирал. Най-голямото предизвикателство беше, че не можех да избера старите пътища. Трябваше да се кача сам по съвсем нов път и след това да се спусна по стена, където нямаше нито един друг човек. Това беше най-голямото предизвикателство - трябваше да съм добре подготвен и да оценявам правилно риска да отчитам, околните фактори и това, което би представлявало потенциална опасност като лавини и така нататък", продължи разказа си Баргел.
Разбира се, както винаги такива начинания крият рискове и не може всичко да върви гладко.
"Имаше проблеми. Често се появяват такива ситуации На моя колега му се появиха блоки в гърба и не можеше да се катери. Прекарахме два дни на височина 7000 м, за да може той да се пооправи, но се наложи да дойде помощ и аз тръгнах сам нагоре. Проблем се появи и по време на спускането ми. Имаше ситуация, в която нямаше добра видимост и трябваше да изчакам един час, за да мога да предсеня дали ще мога да мина през едно конкретно място или ще бъда принуден да прекратя спускането и да сляза пеша. Това спускане беше невероятно. К2 е невероятен връх. Като погледнеш разстоянието от базовия лагер и върха горе, това са около 4 км. Наистина впечатляващо. Това, което направих тогава, беше много трудно и смятам, че няма друг маршрут, по който може да се спуснеш ски от там. Това е единствената линия, по която може да бъде направено. При другите върхове, нещата изглеждат малко по-различно. Там има по-голяма избор, докато тук трябваше да бъде избран път, по който има непрекъснат сняг", призна алпинистът.
Не само осемхилядниците предизвикват интереса на Анджей Баргел.
"Спускам се и от други планини които са 5, 6 или 7 хиляди метра високи. Не винаги височината определя трудността. Спускали сме се от върхове, на който никой не е стъпвал, което също е едно интересно преживяване. Със сигурност, искам отново да ида на осемхилядниците, но това не е самоцел и не е най-важното", увери скиорът.
Разбиранията и философията на Анджей Баргел го теглят повече към изследването на места, на които никой не е бил. Обича да прави неща, които никой не е правил. Следвайки този път той планира и следващите си приключения.
"Искам да отида на Антарктида. Там със сигурност има места, които още не са изследвани. Със сигурност ще се върна и в Хималаите в Непал. Според мен, това е начинът най-ценният за изследване на планините. Не се концентрирам върху успеха и върху проекта. За мен е важно времето прекарано с приятели, срещите с нови хора, опознаването на нови култури. Смятам, че това е привилегия - да можем да правим тези неща, да бъдем в тези планини и да мога да общувам с хората там", завърши той.
Вижте разказа му във видеото!
Чуй новините
Подкаст
