Град върху пепел: възходът и падението на Троя (СНИМКИ)

В началото на бронзовата епоха (2500 - 2300 г. пр.н.е.) Троя е процъфтяващ град благодарение на иновациите и търговията. Легендарният град обаче плаща цената на безграничния растеж – предупреждение, което има голямо значение и днес. Понякога семената на разрухата се засяват в самия просперитет.

Между 2500 и 2300 г. пр.н.е. Троя се превръща в център на властта и откритията в северозападната част на днешна Турция, няколко века преди "Илиада" на Омир да я направи легендарна. В разцвета си градът е имал население от около 10 000 души.

Благодарение на години на разкопки, проведени в рамките на проекта "Троя" на Университета в Тюбинген, планирането и организацията постепенно са разкрили как едно скромно селище от бронзовата епоха се е превърнало в динамична общност с първите белези на град. Монументалните каменни сгради, подредените улици и отделните жилищни квартали на Троя отразяват едно общество в преход. В сърцевината на тази трансформация е масовото производство. Вдъхновено от месопотамските модели, грънчарското колело е революционизирало троянската керамика, позволявайки по-бързо, по-унифицирано и по-мащабно производство. Керамиката, изработена на грънчарски кръг, бързо доминира в производството.

С нарастването на производството се увеличава и нуждата от по-структурирана и специализирана работна ръка. Занаятът се премества от домовете в работилниците, а работата става все по-специализирана и сегментирана. Търговията процъфтява, разширявайки се далеч извън района на Троя.

Богатството на Троя се основава на непрестанна експлоатация. Монументалните сгради изискват тонове варовик от близките кариери. Глината се извлича от някога плодородните брегове, за да се захранват пещите и производството на тухли. Горите са изсечени, за да се осигури дървен материал и дърва за огрев – жизненоважни елементи за процъфтяващата керамична промишленост, която работи денонощно.

В селското стопанство също настъпва радикална промяна. Селските стопани от Троя искат да постигнат максимални добиви чрез непрекъснато отглеждане на култури. Доминирали са ечемикът и лимецът – стари сортове пшеница, добре приспособени към бедни почви, но с ниска добивност и ниско съдържание на протеини. Те са устойчиви и лесни за съхранение, но бедни на хранителни вещества. С разширяването на земеделските земи по стръмни и крехки склонове се появява ерозията. Хълмовете, които някога са били покрити с гори, са станали безплодни, както потвърждават археоботаничните доказателства.

Допълнителен натиск е оказал и добитъкът. Стада овце и кози пасат в пасищата на високопланинските райони, изкоренявайки растителността и уплътнявайки почвата. Резултатът е намалено задържане на вода, разрушаване на горния почвен слой и намаляване на биоразнообразието. Постепенно екологичното равновесие, което е поддържало просперитета на Троя, започва да се разпада.

Около 2300 г. пр.н.е. системата се разпада. Огромен пожар опустошава колонията – вероятно предизвикан от бунт или конфликт. Монументалните сгради са изоставени и заместени от по-малки жилища и скромни ферми. Центърът на властта се срива. Този срив вероятно е бил причинен от комбинация от фактори: политически напрежения, външни заплахи и социални вълнения. Но не може да се пренебрегне и натискът от околната среда. Изчерпването на почвите, обезлесяването и ерозията със сигурност са довели до недостиг на вода, оскъдни ресурси и може би дори глад. Всеки от тези фактори е подкопал основите на стабилността на града.

снимки: БГНЕС

Впоследствие адаптацията е взела превес над амбицията. Селяните са разнообразили културите си, като са се отказали от монокултурите с висока доходност в полза на по-разнообразни и по-устойчиви стратегии. Рисковете са били разпределени, почвите са се възстановили частично и общностите са започнали да се стабилизират.

Историята на Троя е повече от археологическа любопитност – тя е огледало. Както много общества от миналото и настоящето, нейните икономически амбиции надхвърлят екологичните граници на средата. Предвестниците са налице: спад в добивите, опустошаване на горите, ерозия на хълмовете. Но илюзията за безкраен растеж се оказа твърде съблазнителна, за да ѝ се устои.