142 години свобода. България днес почита героите, отдали живота си за осъществяването на вековната мечта - свободна и независима България.
В този тържествен ден нито препоръката за отмяна на честванията на връх Шипка, нито силният вятър и гъстата мъгла успяха да спрат хилядите родолюбци, решили да се изкачат до Паметника на свободата.
Възкресението на българската държава след 500 години робство се случва заради храбростта и саможертвата на един изстрадал народ.
Случва се точно тук, на този връх, който пази паметта за славни битки с неравни сили.
До върха е стръмно. Вървиш и мислиш - за свободата, за хората, за днес, за утре. На върха - простор и вик. Ехото го носи отвъд. Отдъхваш - тук са, дошли са, помнят.
Маргарет Тодорова: Чувството е неописуемо. Емоцията е огромна.
Господин Господинов: Аз си чувствам България в сърцето си. Всеки празник ми насълзява очите. Тука ми е най-хубаво.
На върха си по-близо до небето, до тези, които проляха кръвта си за свободата.
Иван Иванов: Историята на България е велика. Народ, който не спазва традициите, е обречен.
На върха студът не те лови. Гориш. Горд си. Говориш за героите. На върха - и народа, и властта - оставят цвете.
Според президента Румен Радев отмяната на официалните чествания на Шипка са манипулации.
Румен Радев - президент на България: Каква ли щеше да бъде съдбата на България днес, ако онези велики българи се бяха поддали на вируса на манипулацията? Но те отстояха и не се поддадоха. Преди 142 България възкръсна след петвековното османско иго.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева напусна офицалната реч на държавния глава и докато той говореше на връх Шипка, тя влезе в костницата. Причината - държавният глава нарушавал препоръките на Националния координационен щаб от вчера.
Цвета Караянчева - председател на НС: Нека да бъдем истински българи и въпреки, че няма да има тържествена част, нека да поставим стрък цвете, тук на тази светиня, където са загинали български опълченци и руски войници и войници от различни европейски националности. Аз съм тук като гражданин.
На върха - на Шипка - свеждаш глава като пред икона и прошепваш тихо - Благодаря!