Хронология на отношенията между София и Скопие през последните 30 години

България настоява Република Северна Македония да спазва подписания през 2017 г. Договор за приятелство и добросъседство, а условията, които страната ни поставя, за да каже "да" за начало на преговори, да са част от Преговорната рамка. Отношенията между двете страни се обтегнаха значително след октомври 2019 г.

Отношенията между София и Скопие през последните три десетилетия са нелеки.

Първа в света през 1992 г. България признава тогавашната Република Македония.

През 1999 г. ѝ подарява танкове и артилерия, а премиерите на двете страни Иван Костов и Любчо Георгиевски подписват Декларация за добросъседство.

Поредица правителства в Скопие не изпълняват заложеното в декларацията. Между 2006-2016 г. при управлението на консерватора Никола Груевски отношенията достигат точка на замръзване.

Пробив е осъществен през 2017 г. с идването на власт на социалдемократа Зоран Заев и подписването на Договора за приятелство и добросъседство. Създадена е Съвместна мултидисциплинарна комисия по историческите и образователни въпроси, която за три години работа постига договорка за няколко личности и периода.

През 2019 г. Франция блокира Скопие за начало на преговори, защото иска нова преговорна методика. Правителството на Заев пада. България приема Рамкова позиция, очертаваща условията ѝ да каже "да" за начало на преговори. В Скопие се развихря поредната антибългарска кампания.

Условията на България са:

• София не признава т.нар. "македонски език", а "официален език на Република Северна Македония", като никой документ или изявление не може да се разглежда като признание от българска страна за съществуването на т.нар. „македонски език", отделен от българския.
• Скопие да преустанови претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство" в България;
• София настоява за коректно интерпретиране на общата ни история и спиране на езика на омразата към нас.
• Наименованието Северна Македония се отнася само към държавата, а не към географския регион.

Условията, според нас, не са изпълнени към този етап.

Титовата идеология, останала в наследство в Скопие, отказът да бъдат признати исторически факти и прокарваната антибългарска позиция сред висши кръгове в Република Северна Македония - тези са проблемите, които спъват Скопие, според проф. Кирил Топалов, член на историческата комисия.

Проф. Кирил Топалов, член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на Р.България и Р Северна Македония: Ние, хората от комисията, които често ходим в Скопие, с голямо огорчение и стрес установяваме, че в тази държава нищо не се е променило от Титово време. Същият свиреп антибългаризъм, същата злост в отношението към България. Това е абсурд. Е, как може една такава държава да се надява, че България ще даде съгласие тя да направи дори първите си крачки към ЕС?

Работата на историческата комисия през последната година беше блокирана от Скопие. Комисията още обсъжда Средновековието.

Проф. Кирил Топалов: Ние с тях водим дълги разговори и спорове, които историята, архивите, изворите отдавна са доказали. С тия фалшификации трябва да се спре и една държава, ако иска да бъде член на семейството на свободно развиващите се и почтени една към друга европейски държави, трябва да преосмисли отношението си към най-близката държава.

Според бившия премиер на Република Македония в периода 2004-2006 г. проф. Владо Бучковски, отношенията между София и Скопие се връщат назад.

Според Бучковски евентуалният процес на интеграция на Скопие в ЕС ще отнеме години. Времето може да бъде използвано именно за разрешаване на споровете със София.

Според експерти българското вето ще донесе една основна последица.

Весела Чернева, Европейски съвет за външна политика: Вероятно това ще е дълъг период на замразяване на разширяването като процес не само по отношение на Северна Македония, но също по отношение на Албания.

Българското вето съвпада с ветото на Полша и Унгария на бюджета на ЕС.

Весела Чернева, Европейски съвет за външна политика: Твърде много вета стават в един ЕС, който е в голяма криза и трябва да се справи със средствата и с усилията на всички страни членки.

Според експерти антиевропейските сили в Скопие и геополитически играчи с интерес на Балканите биха ликували, ако Скопие не започне преговори с ЕС до декември. Но в съседката ни е необходима промяна в мисленето.

Проф. Кирил Топалов: Ние не можем да мразим тази държава, както те говорят в своята пропаганда. Ние обичаме тези хора оттатък, те са наши роднини, само че те трябва да спрат да ни мразят. Простичка работа.

Паралелно с дипломацията историческата комисия все пак успя да постигне съгласие за цар Самуил, Св. Св. Кирил и Методий и Свети Наум.

Положителните развития в двустранните отношения: София и Скопие за пръв път домакинстваха съвместно Берлинския процес буквално преди дни, почитат съвместно паметта на Гоце Делчев, беше открит паметник на полковник Каварналиев в Дойран.