Хвани ме, ако можеш. А явно можеш

Ако историята във Висшата лига ни е научила изобщо на нещо, то това със сигурност е, че няма непреодолима преднина. Да, трудно даден тим ще загуби първото място, ако води с повече от 7-8 точки, но „трудно“ не означава „невъзможно“. Всичко това го споменавам в контекста на днешното огромно дерби във Висшата лига между Ливърпул и Манчестър Сити, което може да изстреля мърсисайдци с 11 точки пред „гражданите“. Хората на Хосеп Гуардиола се намират в ужасяваща форма и са в серия от 6 мача без победа (в пет от тях загубиха, а в шестия пропиляха аванс от 3 гола). И кой знае – може би тази кампания ще бъде копие на шампионския сезон от ковид-времената през 2019/2020, когато Ливърпул стартира по подобен свръхзвуков начин и финишира първи без особени затруднения. А може и някой измежду Сити, Арсенал, та дори и Челси да се опита тихомълком да избута играчите на Арне Слот от шампионския коловоз. В следвщите редове ви предлагам някои от най-запомнящите се сезони във Висшата лига през годините, когато даден отбор пропилява с лека ръка преднина от поне 8 точки към същата (или дори по-напреднала) фаза от кампанията.

През 90-те години по-мудното и изпълнено с грешки начало даже изглеждаше като по-стереотипното за водещите отбори. Е, не чак като през 1981, когато Ливърпул е на 12-то място по време на коледните празници, за да триумфира с титлата. Но просто претендентите за короната губеха по-лесно точки. И по-често. Да разгледаме сезон 1992/1993. На 5 декември 1992 Манчестър Юнайтед се намира на седмо място в класирането с актив от 27 точки и мач по-малко от лидера в класирането... Норич, който е с 39 пункта. Но това далеч не е пречка пред „червените дяволи“, които триумфират с титлата през пролетта на следващата година. При това – забележете – с 10 точки пред втория в крайното подреждане Астън Вила. Норич остава на трето място – отново забележете – с отрицателна голова разлика от -4.

Отскачаме до сезон 1995/1996. На 21 януари 1995 отново Манчестър Юнайтед изглежда в доста незавидна позиция с актив от 42 точки, изоставайки с 12 зад Нюкасъл. Сривът при „сравките“ тогава си остава като може би най-нагледният пример за профукана с лека ръка преднина, която възпрепятсва тима от северизтока да стигне до първата си титла във Висшата лига. По-удобен момент едва ли ще има в близко бъдеще. Между началото на март и 17 април Ман Юнайтед вкарва едва 10 гола в 8 мача, но успява да спечели 19 точки. Нюкасъл играе доста по-привлекателно, но атракцията далеч не е синоним на успех.

Очевидно вдъхновени от собствения си подвиг и обрат, през следващия сезон „червените дяволи“ повтарят упражнението. След 16 мача имат 27 точки, с 10 по-малко от водача Ливърпул, който обаче е и с 2 мача повече. Рой Еванс и компания са първи по Коледа и Нова година, но скромните 4 победи в следващите 12 мача осигуряват поредната титла на сър Алекс Фъргюсън, който вече е започнал да се превръща в легенда за клуба и същинско страшилище за опонентите с късните голове за Юнайтед.

През 1997/1998 отново имаме подобно наглед невъзможно постижение. Хората помнят Арсен Венгер и като първия специалист, роден извън Острова и Великобритания, стигнал до шампионската титла във Висшата лига. Това е чудесно, но дали помнят и начина, по който Арсенал го стори?! На 27 декември 1997 „топчиите“ трябва доста да се потрудят, за да открият лидера в таблицата, просто защото Манчестър Юнайтед е с 13 точки пред тях – 46 точки за „червените дяволи“ срещу 33 за представителите на северен Лондон. Това си остава рекорд и до днес, защото нито един друг отбор не е изоставал с повече точки в даден етап от сезона до първото място, преди в крайна сметка да окупира върха в последния ден от кампанията. Следват 18 мача за Арсенал, в които те печелят 15 и правят 3 равенства. Шокиращи три загуби за Юнайтед в началото на новата календарна година от Ковънтри, Саутхемптън и Лестър отварят широко вратата за „артилеристите“ и те минават през нея без изобщо да мислят за разклатеното психично здраве на сър Алекс.

След началото на новия век големите отбори (в даден етап наричани Голямата четворка, по-късно това еволюира до Голямата шестица) все по-рядко започват да правят грешки и да губят точки, което превръща някои сезона в епични битки до последния кръг, но обрати в класирането след сериозно изоставане са все по-малко вероятни. Един такъв все пак се осъществява през 2002/2003. И отново с участието на Ман Юнайтед. Тогава „червените дяволи“ са назад с 10 точки след 13 мача (горе-долу каквато е ситуацията сега при Ман Сити и Ливърпул), но успяват да догонят и задминат Арсенал. Интересното е, че „топчиите“ губят тогава само 2 от последните си 21 шампионатни двубоя, но въпреки това не стават шампиони заради едно горчиво поражение от Лийдс вкъщи през май. След въпросната загуба Арсенал не губи нито веднъж в следващите си 49 мача във Висшата лига. Непобедимите, може би сте чували за тях.

И за финал – нещо по-ново. Алекс Фъргюсън може и да беше майстор на обратите, но самият той си изпати жестоко през 2011/2012. Тогава на 10 април след 32 изиграни срещи Юнайтед води с 8 точки 6 кръга преди края на градския си съперник Ман Сити. Невероятно, но „червените дяволи“ губят от Уигън, правят зрелищно реми от 4:4 с Евертън, а в един от най-класическите sixpoint-ъри в историята на Висшата лига отстъпват на Ман Сити с 0:1. За „гражданите“ остава единствено задачата да надделят у дома над КПР в последния ден от сезона. Агуеро? 90+4? Може би сте чували за тази история.

Няма как да подминем и сезон 2018/2019, който мнозина считат за апогея на надмощието на по-големите над по-малките тимове. Ливърпул губи само веднъж за целия сезон в 38 срещи, но не става шампион. Гонитбата с Манчестър Сити и Хосеп Гуардиола е убийствена (какъвто и хвалебствен епитет да използвате, не бихте сбъркали). След 20 мача мърсисайдци водят с 10 точки и мач повече на Ман Сити. „Гражданите“ обаче превключват на непозната скорост и печелят 18 от последните си 19 двубоя в първенството, финиширайки с 98 точки ... с 1 повече от Ливърпул. Едва ли съществува паралелна вселена, в която 97 точки не са достатъчни за шампионски триумф, но на нашата си планета тогава този актив не беше достатъчен на Юрген Клоп.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: