Рекордьори. Но за кратко

Спортът много обича рекордите. И винаги върховите постижения привличат изключително внимание. В съзнанието на феновете няма как да избледнеят скоковете на Сергей Бубка или Арманд Дуплантис, човек трудно би заличил от спомените си онези 19 секунди и 19 стотни на Юсейн Болт на 200 метра, а скоростта, с която пробяга дистанцията от 100 метра е приблизително равна на секундите, които са ви необходими да прочетете последните едно-две изречения.

Във футбола е малко по-различно. Там няма световен рекорд, въпреки че статистиката отдавна е завладяла Царя на спортовете. Голмайсторски призове, награди за най-много поредни победи, най-чести асистенции, най-много жълти картони и какво ли още не. Така че този път няма да ви говоря за Лионел Меси или Кристиано Роналдо, а за по-особени рекорди. Постижения, които са оцелявали ... прекалено кратко, за да бъдат запомнени, но сами по себе си са достатъчно гръмки. И някога са били факт.

Идеята за този материал се роди съвсем наскоро, когато Марк Гиу стана най-младият голмайстор на Челси в историята на Шампионската лига. Младият нападател беше рекордьор за ... 30 минути. Просто защото в предишния кръг на най-комерсиалния клубен турнир лондончани разгромиха АЯКС с 5:1. Гиу откри в 18-ата минута и роденият на 4 януари 2006 година испанец имаше поводи за лична гордост. Но в последната минута на първата част Естевао също отбеляза за „сините“, което автоматично направи бразилеца, появил се на този свят на 24 април 2007, най-младият реализатор на Челси в турнира.

Интригуващи примери идват от света на трансферите. В Англия в средата на 90-те години вече започват да се харчат доста по-сериозни пари за услугите на големите звезди. През 1995 Арсенал плаща 7 милиона и половина паунда на Интер, за да привлече Денис Беркамп – сделка, която се оказва една от най-сполучливите изобщо в историята на „артилеристите“. По онова време това е рекорд за похарчена сума за един футболист. Петнадесет дни по-късно Ливърпул купува Стан Колимор от Нотингам Форест за 8 милиона и половина от британската валута.

В по-глобален план рекордът за най-скъп футболист на планетата също е подобряван многократно, но в началото на последната декада от миналото столетие наистина имаме динамичен пазар. През лятото на 1992 сякаш има задочна надпревара кой ще бъде наричан „най-скъпият“ в света. Жан-Пиер Папен сменя клубната си принадлежност и напуска Олимпик Марсилия, за да поеме към Милан срещу 10 милиона паунда. Съвсем скоро след това Джанлука Виали поема от Сампдория към Ювентус, след като „Старата госпожа“ отделя 12 милиона паунда от бюджета си. Вече покойният Виали остава на финансовия пиедестал за кратко, след като Милан похарчва 13 милиона за Джанлуиджи Лентини от Торино. Четири години по-късно Барселона плаща на ПСВ Айндховен 13.2 милиона паунда, за да се сдобие с нападател, когото светът съвсем скоро след това ще нарече „Феномена“ – Луиш Назарио да Лима – Роналдо. Само че дори Феномена не успява да задържи рекорда за най-скъп трансфер особено дълго, защото три седмици по-късно Алън Шиърър преминава от Блекбърн в любимия си Нюкасъл за колосалните тогава 15 милиона паунда.

Was this the best of @alanshearer's 260 #PL goals? ‍️