Италианецът, който пренесе огъня през времето

На 26 януари 1956 година Кортина д’Ампецо осъмва в ледена тишина. Температурите падат до минус 24 градуса, а в сърцето на Доломитите започва събитие, което ще промени завинаги облика на малкия алпийски град.

VII Зимни олимпийски игри.

В онзи ден, сред снега, факлите и първите телевизионни камери в олимпийската история, един 24-годишен местен младеж става част от историята. Името му е Бруно Коли. Той не е шампион със златен медал, нито световноизвестен спортист. Бруно е дърводелец, отбиващ задължителната си военна служба, и запален ски бегач, за когото ските са не просто спорт, а начин на живот. Когато няма пари за лифтове, върви пеша. Когато има сняг се движи на ски. Планината е неговият дом, а Кортина - неговият свят. И именно този свят му поверява най-голямата чест: да бъде факлоносец на Олимпийските игри в собствения си град.

Огън в мраза

На 25 януари 1956 г., ден преди откриването на Игрите, Бруно поема олимпийския огън в селището Мортиза. Носи го до Мелерес, откъдето факлата продължава към хижа “Дука д’Аоста“, за да пренощува преди големия ден. Спомените от онези дни остават ярки и до днес. Детството и младостта на Бруно Коли минават изцяло в планината - без лукса на съоръжения и лифтове, но с неизчерпаема страст към ските.

“Когато бях млад, нямахме пари да използваме ски съоръженията, затова винаги вървяхме пеша, тичахме или слизахме по склоновете с бегови ски“, разказва той.

Именно тази всекидневна близост с планината и спортът го отвеждат до честта да бъде избран за факлоносец на Олимпийските игри в родната си Кортина - признание, което бележи живота му завинаги. Почти 70 години по-късно той си спомня не церемонията, а студа. Пронизващ, безмилостен, такъв, който кара хората да бързат не към славата, а към топлината. Но огънят не угасва. Нито тогава, нито в спомените му. На следващия ден факлата поема последния си път, носена от легенди. Сред тях са Зено Коло, икона на алпийските ски, Лино Лачедели - първият човек, изкачил К2, както и други именити спортисти от Кортина. Финалният щрих поставя бързият кънкьор Гуидо Кароли, който се спъва в телевизионен кабел. Това символичен момент от първите Игри, излъчвани на живо. Факлата пада, но не изгасва. Както и историята.

Свидетел на първите пъти

Бруно Коли е очевидец на олимпийските прецеденти, които променят спорта завинаги и оттекват във времето. За първи път жена полага олимпийската клетва италианската скиорка Джулиана Минудзо. За първи път СССР участва на зимни игри и предизвиква истински фурор. Като опитен ски бегач, Коли е част от малка група местни спортисти, натоварени със задачата да водят чуждестранните отбори по трасетата. Руснаци, норвежци, исландци. Всички следват младия италианец из снежните маршрути около Кортина. Половината град излиза да гледа съветските скиори. Те са бързи, силни, различни. Между тренировките Бруно намира начин да види и алпийските дисциплини. Във военна униформа, със ски на краката, се изкачва по склоновете на Друшие и наблюдава състезателите отблизо по трасета, далеч от днешната перфектна подготовка, където всичко е сурово, рисковано и истинско. След Игрите спортът остава център на живота му. През 1960 г. Бруно Коли става ски инструктор – професия, която упражнява цели 45 години. Алпийските ски му дават препитание, но сърцето му остава при ски бягането. Дисциплината, издръжливостта и любовта към движението никога не го напускат.

Факлата продължава

Днес Бруно Коли е на 93 години. Очите му все още светят, когато говори за онези дни. Но усмивката му има и нова причина - внуците му. Джакомо и Алберто Коли са трето поколение в семейната спортна история.

Джакомо е лидер на кърлинг отбор и мечтае за участие на Олимпйските игри именно в Кортина. Алберто е защитник в хокейния отбор на Кортина и националния тим на Италия - наследник на град с богата хокейна традиция. И двамата са израснали със спорт. И двамата са били на ски още като деца. И двамата носят спомена за дядо си. Именно той човекът, който тренира в мазето с ластици, когато модерната физическа подготовка още не съществува.

70 години по-късно

На 6 февруари 2026 г., когато Милано/Кортина открие Зимните олимпийски игри, ще се навършат точно 70 години от деня, в който Бруно Коли за първи път носи олимпийската факла. В живота си той вече го прави два пъти - в Кортина 1956 и в Торино 2006. И ще го направи трети път.

Бруно получи специална чест: да бъде факелоносец и да запали олимпийския огън в родния му град.

В Кортина днес олимпийският стадион е модерна зала, но в дървените му греди още живеят сенките на героите от 1956 г. В кафенето отсреща стените са покрити със снимки от онези дни. Бруно спира пред една от тях. Разпознава детайлите. Сяда. Поглежда напред. Огънят още гори.

източник www.olympics.com/milano-cortina