Специалният пратеник на БНТ в Италия Стефан Георгиев разказва как преминава един работен ден в епицентъра на Зимните олимпийски игри.
Животът доста бързо е способен да ти предостави коренно различни емоции. Усмихнеш се, после се натъжиш и обратното. А спортът е изкуството, което често контролира и завидна част от благоразположението на всички, замесени в тази сфера. Обичаш да виждаш как отборът ти печели, не харесваш когато губи, плачеш при вдигането на шампионската купа, отново пускаш сълза – но от тъга, защото чаканият финал е загубен, не можеш да приемеш триумфа на кръвния враг, тръпнеш в очакване на поредното състезание, взимаш невидимите пред теб завои заедно с любимия си пилот, удряш форхенда заедно с тенисита, на когото симпатизираш, ядосваш се, когато стрелбата от тройката не се е получила, сякаш ти си щял да се справиш по-умело.
Често и бързо всичко може да се промени. Датата е 8 февруари 2026 година. Двамата с рожденика и мой побратим в това приключение Росен Петрински се отправяме от хотела ни в далечната част на Тезеро към центъра за провеждане на състезания по ски-бягане. Транспортните неволи от вчерашния ден са останали толкова назад във времето, че май вече дори не ги помним. По поръчка идва този път бусчето, което ни стоварва в близост до пресцентъра. Предстои скиатлонът при мъжете – състезание, което надали много хора у нас знаят какво точно представлява, а донякъде тъжното е, че още по-малко вероятно знаят, че имаме трима представители в ски-бягането на Олимпийските игри. И тримата дебютанти – Марио Матиканов, Даниел Пешков и Калина Недялкова. Минаваме дежурните проверки, влизаме в пресцентъра, настаняваме се. Следим какво се случва в Ливиньо. Днес е големият ден за нашата делегация, няма значение, че са минали под 48 часа от церемонията по откриване на Игрите. На мониторите в огромното помещение върви спускането при жените в Кортина д‘Ампецо. Изненадващо води Брийзи Джонсън.
Нещата се развиват благополучно! Трима от четиримата ни представители в сноуборда – Малена Замфирова, Тервел Замфиров и Радослав Янков са успели да минат през квалифиакциите и се отправят към елиминациите, където може да се случи всичко. Да! Бърз поглед към телевизорите, където вече идват сериозните претендентки за медалите. Ема Айхер се спуска – 4 стотни зад Джонсън! Дали пък няма наистина днес и ние да стигнем до медала? След 30 минути започва скиатлонът, да се насочим натам, само да видим спускането на контузената Линдзи Вон. 13 секунди по-късно настава гробна тишина в целия пресцентър. Чува се едно мощно „Оууууу“. Следва тишина. Всички поглеждат към мониторите, където откриват падналата скиорка. Това е краят за олимпийската й кариера. Да не казвам като цяло за кариерата й след многобройните контузии. Да, всички знаят, че решението й да кара в Кортина вероятно не е било особено мъдро на фона на травмата. Но всеки иска да я види поне още веднъж. След 10 минути вече никой не може да продължава да се отдава на размислите си и трябва да се насочи към трибуните и микс-зоната. Състезанието започва. След около 40 минути единият от българите приключва с участието си – преждевременен край за Пешков при първата му поява под петте кръга. Бързаме към микс-зоната, за да видим дали можем да поговорим с него. Така и не се засичаме. В това време трибуните, препълнени предимно със скандинавци, реват, защото Йоханес Клаебо продължава да печели. Непреходният норвежец стига до шестия си златен медал на Олимпийски игри. Докато някъде в планината хеликоптер изнася Вон, в друга част на Доломитите едно момче вероятно се усмихва, макар да е отпаднало, защото все пак е стигнало до най-големия форум, а един норвежец около него приема овациите като даденост, защото прекалено често ги получава.
Приключваме интервюто с другия ни участник – Марио Матиканов. Секунди след края на интервюто момчето ме пита кога ще излъчим словата му по телевизията. Отговарям му, че вече е бил на живо и всичко, казано от него, е вървяло в ефир. Сякаш не иска да ми повярва, като леко първично ми отговаря: „ако знаех, щях да поздравя роднините си.“
Връщаме се в пресцентъра. Там вече страстите са започнали да поутихват. Всеки е съсредоточен в работата си. Едни са щастливи, други разочаровани. „Оуууу!“ – възкливаме ние двамата с Росен! Имаме полуфиналист в сноуборда. Докосваме медала, за който ще разберем по-късно, докато сме в автобуса. Стоварил ни на същата спирка, на която 24 часа по-рано сме се тюхкали, че нищо не върви, както трябва. Сега се смеем при спомена и си казваме, че всичко се променя изключително бързо. Ако се чудите защо слизаме на същата спирка, а не направо пред хотела, откъдето сме тръгнали сутринта, просто защото сме решили да пазаруваме. Докато се смеем, стигаме до магазина. Той не работи. Неделя е.
Емоциите се сменят прекалено бързо. Не унивайте, скоро всичко ще се оправи! И честито на Тервел!
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
8-и февруари 2026-а година - паметен ден за Тервел Замфиров и българския спорт
Владимир Зографски на старт, гледайте първото му участие на Игрите в Милано/Кортина по БНТ 3
Чуй новините
Подкаст
