Иван Сеферинов: Изкопирал съм всичко най-добро от моите треньори

В интервю за волейболния клуб ЦСКА, легендата на отбора Иван Сеферинов разказа за славната си кариера.

Иван Сеферинов е роден на 20 януари 1952 година в Лом. Той има 4 титли на България с екипа на ЦСКА като състезател. Печелил е още две като треньор на мъжкия тим на „червените“, като веднъж е ставал шампион начело и на женския отбор. С дамите печели КНК през 1982 година.

Цялото интервю на бившия волейболист в рубриката „Червените волейболни сърца на България“:

Г-н Сеферинов, как започна вашата приказка с ЦСКА?

– Попаднах в мъжкия отбор на ЦСКА, когато станах войник. Беше 1972 година. Тренирах с тима, но в първата година нямах право да играя, не ми разрешиха, защото бях покрил майсторска норма с Локомотив Пловдив. Правилникът беше такъв, че ми трябваше разрешение, а не получих такова. Наложи се да изчакам една година, след което се наложих в състава. Имах удоволствието да играя с имена като Димитър Каров, Димитър Златанов, Бог да ги прости Сашо Тренев, Здравко Симеонов, Стойчо Крайчев… Беше страхотен отбор, който единственото нещо от което се вълнуваше и към което се стремеше, бе титлата. Имахме и доста сериозни успехи в Европа.

Кои са най-емблематичните ви мачове с екипа на тима?

– Много са. Всяка година имаше минимум по един-два, които остават завинаги в съзнанието ни. Такива, в които всичко се решаваше в една-две точки. Включително и мачове за КНК и КЕШ. Един от тези двубои бе срещу италиански съперник, когото бихме в София с 3:0, паднахме в Италия с 0:3, но продължихме напред с разлика от само една точка общо в геймовете. 76-та година станахме носители на КНК в Братислава, което е сериозно отличие, постигнато след спечелването на КЕШ 69-та.

Бързо ли успяхте да се наложите в отбора? Не ви ли се искаше да си тръгнете в онзи период, в който не ви даваха да играете?

– Не, никога не съм се замислял. ЦСКА е клуб, който изгражда състезатели и шампиони. Това е клубът, който е с най-големи заслуги за националния отбор. Решението ми бе да направя така, че да остана в ЦСКА и да се развия именно там. Отбори като ЦСКА, Левски и Славия бяха основата на националния отбор и тогава бяха сериозните резултати. Сега провинциалните отбори са водещите, но за голямо съжаление те не допринасят почти нищо за изграждането на силен национален отбор.

Кои бяха треньорите, които ви оказаха най-силно влияние като израстване?

– Милко Караиванов бе треньор, който има големи заслуги за резултатите на ЦСКА в онзи период. След това – Васил Симов, който също допринесе страшно много за изграждане на новия отбор на ЦСКА. Имаше период, в който трима от водещите състезатели напуснаха и трябваше да заиграят млади момчета, които да се наложат и да продължат успехите. И той, с голямо умение го направи!

Споменахте няколко имена на бивши съотборници, но кои ви бяха най-близки?

– С всички съм близък. Няма съотборник, с който да не контактувам. Чувам се постоянно с доста от тях. С Димитър Златанов поддържаме редовно връзка. С по-младите, като Сашо Попов, Боре Кьосев, често се чуваме и виждаме. С всички, които са минали през ЦСКА, като състезатели и треньори, държа да имаме много добри взаимоотношения. Често правим срещи, да се връщаме към доброто старо време.

Кои бяха силните ви страни в полето?

– Системата бе доста различна. Най-много ми се отдаваше да играя на посрещане. Но също така бях много добър и при центъра на мрежата – централен блокировач и основен посрещач. Бях един от най-младите на Олимпиадата в Мюнхен, където станахме четвърти. 75-та година станах най-добър посрещач на Европейското първенство в Белград. Но ние бяхме отбор, в който почти всички в отбора се чувстваха отлично на всеки елемент – посрещане, подаване, нападение и блокада. Сега състезателите са специализирани и за мен съвременният волейбол ги осакатява технически в ранна възраст.

Накъде поехте след ЦСКА?

– На мен винаги ми се е играло. Попаднах в един период, когато започнаха състезатели, които навършват 28 години, да ги пускат да играят в чужбина. Можех да играя още доста години в ЦСКА, но използвах този случай, за да продължа към чужбина. Изкарах сериозен период навън. В първата година заминах за Турция (Екзаджъбашъ Истанбул) и нямах право да играя в местното първенство, само в евротурнирите. С треньор Коста Шопов и Брунко Илиев спечелихме първия бронзов медал от КЕШ в Анкара, на финалите. След това се върнах и започнах треньорска работа, която продължи много кратко време. Бях треньор на Академик София, спечелихме бронзови медали с жените, след 6 месеца станах треньор на жените на ЦСКА и спечелихме шампионската титла и Купа на Европа в Измир. След това заминах отново за чужбина и изкарах 7 години в Италия. И когато приключих с кариерата си там, Димитър Златанов бе треньор на мъжете и му станах помощник една година. После той замина като треньор в Италия и аз станах старши треньор на мъжете на ЦСКА.

Заставайки като треньор, „крадяхте“ ли от вашите треньори?

– Разбира се. Всичко най-хубаво, което съм можел да изкопирам, го ползвах в моята практика. Получих ценни указания от Милко Караиванов, като взаимоотношения със състезатели, с хората. От Тодор Симов, който беше шеф на волейбола в ЦСКА, както и треньор на националния отбор, научих много от практиката му и съм ползвал наистина доста. В Италия също се запознах с нови волейболни елементи. Аз съм един от първите, които работихме със системата „дата волей“. Въведох и внедрих в България на някои от отборите системата за стречинг, която изкопирах от италианските отбори и един учебник от Боб Андерсон. Почти всичко, което ми е харесало, съм успял да го внедря. Когато станах треньор, състезателите бяха млади, а Кьосев и Ганев бяха с единия крак зад граница. Александър Попов бе много добра четворка, с добро посрещане. Петко Петков, Стоян Гунчев, Стефан Петров, който дълги години е във Франция, Митко Вранчев, Стефан Соколов, да не ги изброявам, плеада млади и качествени играчи. Тогава бяхме останали Димитър Златанов и аз от по-старите, но направихме добра сплав.

Как направихте така, че да изведете ЦСКА до титла и КНК при жените?

– Като станах треньор на жените, това бе един от най-силните отбори в България в историята, основа на националния състав. Почти нямаше проблеми, по отношение на работа и тренировки. Единственото, което малко ми направи неприятно впечатление бе, че това бяха състезателки с име, изградени звезди, които имаха претенции в събота да не тренират, за да са при семействата си. Аз, като треньор обаче държа най-много на сериозната работа и имаше такъв момент, когато станахме шампиони на България и взехме КНК, ме извикаха от ръководството. Дадоха ми съвет да внимавам и да се съобразявам със състезателките, но аз им казах, че съм дотам. Когато състезателите започнат да се бъркат в работата на треньора и да дават съвети, този отбор обикновено приключва.

Тогава се връщате и в чужбина…

– Да, тогава се върнах в чужбина, за да продължа кариерата си. След това, през 86-та година се върнах като помощник на Златанов. 87-а станах старши треньор и 90-та, вече при разбиването на системата, отборът се разпадна. Ганев, Кьосев и от жените доста момичета си намериха отбори в чужбина. Тогава започнаха и тежките години на ЦСКА, но и на Левски и Славия, на столичния волейбол.

Кое е по-лесно, да сте състезател, треньор на мъже или на жени?

– Най-лесно е да си състезател. Отиваш, тренираш, приключва заниманието, а оттам и твоя ангажимент. Докато треньорската работа е денонощна, от сутрин до вечер мислиш за проблемите на отбора, за състоянието на състезателите и най-вече да следиш и противниците, с които ще се срещнеш. Треньорската професия е много по-трудна. Колкото до мъже и жени, не виждам чак такава разлика. Много е важно този отбор, който треньорът поема, да е убеден, че иска да постигне резултати. Веласко, с който сме били треньори на мъже, той подписа договор с женски отбор в Италия. Аз съм бил и на мъже и на жени, важно е как този отбор ще се организира и какво желание ще има, за да постигне крайния резултат.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok