В карловското село Дъбене, където заради пандемията тази година няма да може да се проведе традиционния празник на зелето. Селото е единственото в България, в което се отглежда сортът дъбенско бяло зеле, известно под марката "Дъбене №5".
За първи път дъбенското зеле започнало да се изучава в учебниците по география през 1962 г. Сортът продължава да се отглежда в дворовете на хората. Около Димитровден всички от околните населени места си купуват дъбенско зеле. То е изключително крехко, вкусно и подхожда за приготвяне на ястия и зимнини.
"Дъбенското зеле е с по-малък кочан, зелките не са много големи. Семето си го хващаме ние, когато се спука някоя зелка, отразяваме корена, заостряме като кол, покриваме я хубаво зелката и тя до пролетта изкарва, цъфти, връзва зелето", каза Мария Обрейкова.
Зелето се сее най-късно до началото на август и е готово за консумация през октомври.
Едно от най-важните условия, за да стане хубаво зелето, е предварително да бъде добре обработена почвата.
В миналото дъбенската почва са я наричали Малката Добруджа. За разлика от другите сортове зелките са по-малки и са много подходящи за туршии.
"За да стане хубаво зелето, се прави саламура, на 10 литра вода - 400 грама сол, но не йодирана, а морска едра сол, заливат се зелките докато се облеят, след това се плете венец от лозови пръчки, слага се отгоре и се слага един голям камък", каза Мария Обрейкова.
Традиционни рецепти с дъбенското зеле са пържено зеле със сланина, зеле на едро със свинско и фасул със зеле.
Заради пандемията тази година празник на зелето няма да има, но за да бъде спазена традицията, във всяка къща ще бъде подредена празнична трапеза с вкусни ястия, приготвени от уникалния сорт зеле.
Дъбенци често се шегуват, че не златото на траките отпреди 500 години, което е лежало в техните земи, а зелето е истинското съкровище на селото.