Как антибиотичната резистентност влезе и в доклада на ДАНС

Смъртоносни супербактерии... Тук знаят какво е това. Още не са се отърсили от напрежението около двама пациенти в реанимация. Аналогични случаи, но с различен край. Анализът на пробите им показал мултирезистентна клебсиела пневмония.

Д-р Александра Калъчева, микробиолог: "Първоначално клебсиелата е била чувствителна към колистин, но тъй като клебсиелата - те са били интубирани, се е загнездила в самите тръби на интубаторите, които не са били почистени, и то прави един като филм. И колистинът вече спира да действа, стават мултирезистентни".

И, разбира се, щом се е стигнало до мултирезистентност от болницата са подали пробите твърде късно. И за единия от пациентите излезлите резултати се обезсмислили.

Д-р Александра Калъчева: "Представете си го така –- давате му колистин, но той продължава да си вдишва клебсиелата пневмония, т.е. нищо не правите. И то просто си прави резистентност към колистина. Защото той вече не му действа. Той знае как да му противодейства. Това правят бактериите".

Клебсиелата не е инфекцията, която е довела пациента до реанимация. Тя допълнително се е насложила на и без това тежкото му състояние.

Посята от мръсните ръце на реанимационната сестра, например. Замърсени от нестерилната обстановка там, защото някой не е почистил преди това.

Но дали болницата ще разследва случая и ще стигне до причината - въобще не е сигурно.

Мария Шаркова, адвокат по медицинско право: "Първо да отбележа, че в България по принцип, съгласно една наредба за вътреболничните инфекции, лечебните заведения са длъжни при всяка констатирана инфекция, която е констатирана по време на оказване на медицинска помощ в лечебно заведение, да регистрира тази инфекция и да уведомява съответната РЗИ. Това обаче се прави изключително рядко и не е само мое лично наблюдение от делата, които водя, и случите, с които се занимавам. Всъщност по данни на един доклад на Европейската комисия за състоянието на здравето за всички държави членки на Европейския съюз, за 2024 г. се посочва, че България е сред държавите, които изследват най-малко за вътреболнични инфекции и за резистентни на антибиотици щамове, което означава, че вътреболничните инфекции изключително рядко се проследяват, регистрират, неглижира се".

Освен в доклада на Европейската комисия антибиотичната резистентност влезе и в доклада на ДАНС. Изненадващо - най-малкото, защото антибиотичната резистентност не би трябвало да е в полето на ДАНС. Но идеята, че този проблем е споменат като част от националната сигурност, предизвика повече реакции, отколкото специализираният доклад на Комисията.

Д-р Мирослав Ненков: "Факт е, че антибиотичната резистентност е огромен проблем. Факт е, че в България изписването на антибиотици на глава от населението е огромен проблем. Факт е, че няма национална политика по този въпрос. Отделни много читави шефове на микробиологии с лаборатории из болниците водят нечовешка борба с директорите, с отделенията, които изписват антибиотици да ги канализират - да направят така, че да не се хвърлят антибиотиците като атомна бомба да избиват всички бактерии. Но това са единични, несистематизирани усилия. Да, това, което пише ДАНС, е така, много съм впечатлен, че са стигнали до това. Браво, че са свършили цялата друга работа".

Но у нас, когато стане дума за антибиотична резистентност, обясненията и отговорността започват и свършват с обвинения за самолечение и липсата на култура сред болните, които при първия сопол тичат и настояват за антибиотик. Това до известна степен е така. Но далеч не е единствената причина.

Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз: "От повече от една година вече в България употребата на антибиотици е само с електронни рецепти, което многократно подобри контрола по предписване и по отпускането на антибиотик, т.е. много по-трудно е, да не кажем невъзможно, пациент да отиде в аптека и да получи по един или по друг начин опаковка антибиотик без тя да е предписана от лекар. Сега тук може би трябва да разгледаме и предписванията. Дали всеки път, когато лекарят назначава терапия с антибиотик, тя е необходима".

Отговорът съвсем не е невъзможен. Като се има предвид, че с електронни рецепти по данни от Националната здравноинформационна система са изписани 7 125 000 антибиотика, а отчетените към Здравната каса антибиограми са едва 172 000. Или в огромна част от случаите антибиотици се изписват по усмотрение на лекарите. Но тази тенденция е много по-страшна в болниците, където натискът и селекцията на резистентни бактерии е огромен. Факт, публично признат и в България покрай огромната щета с паническото изписване на антибиотици в болниците по време на ковид епидемията.

Димитър Маринов: "Имаме наблюдение от COVID пандемията, когато по данни около 8% от болните с COVID в болница, говорим не тези, които не са били хоспитализирани, би трябвало да им бъде назначен някакъв антибиотик заради вторична инфекция. Действително антибиотици са назначавани на над 80% от приетите с COVID в болниците, което само по себе си е опасно".

Д-р Ангел Кунчев, главен санитарен здравен инспектор: "След COVID, особено в началото, когато имаше много малко информация за вируса, неяснота как можем да го лекуваме, много тежки случаи по болниците, се използваха голямо количество антибиотици, което доведе до по-бързото развитие на 1:28 резистентност. И в момента, за съжаление, България заедно с някои други страни - Гърция, Полша, Италия, е в челните редици на различни МО, които най-често предизвикват някакви заболявания".

Но огромните щети с резистентността от ковид не промениха особено средата в болниците.

Мария Шаркова, адвокат по медицинско право: "Преди около 2 години сигнализирах една регионална здравна инспекция, изпълнител на Агенция "Медицински надзор", за епидемичен взрив. Взрив означава инфектирани повече от двама пациента от един и същи източник. След като ги сигнализирах, първо проверката се осъществи изключително бавно и мудно, част от нея абсолютно по документи, резултатите бяха изключително неглижирани, въпреки че в резултат на този вътреболничен взрив всъщност беше увредено зрението на 5 души, част от които изгубиха едното си око, което е оперирано и едва след като сигнализирахме Министерството на здравеопазването за неглижирането на тези случаи от страна на контролиращите органи, те се задействаха".

Д-р Александра Калъчева: "Проблемът е изключително сериозен, защото самата държава няма политики за антибиотичната резистентност. И по-скоро не толкова държавата, а и самите лекари и специалистите. Тук не визирам микробиолозите, тук визирам повечето хирурзи, ортопеди и т.н. Т.е. колегите от всяка една специалност. Защото, когато постъпи пациентът в болницата за "здравей - здрасти", му се включват два широкоспектърни антибиотика. В нормалните страни в Европа, като например Германия, пътеката им не върви, ако не е назначено микробиологично изследване и този широкоспектърен антибиотик бива пускан до 2 дни и след това бива спиран, докато не се даде назначение от микробиолога".

Въпреки всякакви приети стандарти единични болници следват този път. И причината изглежда ясна. Всяка едно изследване, за да се установи дали има инфекция и кой е причинителят, за да се предпише точният антибиотик - струва пари. Което яде от парите по клиничната пътека. И в услуга на болниците не е задължително условие за изпълнението ѝ. Още повече - изисква инвестиции и в лаборатория, и в персонал, в противоречие на търговския интерес на болниците.

Д-р Александра Калъчева: "Не, това е тежкият проблем, че за съжаление, когато се договарят цените за микробиология, се договарят от хора, които нямат чак такъв опит с пациенти, които са се отделили от пациентската си практика. Това е тежък проблем, защото е безумно изследването ви за ТSH по направление, клинична пътека, да ви е 10 лева, но една стерилна урина ви е по-малко от 2 лева. Защото за стерилната урина ни трябва петри, трябва ни йозе, трябва ни антибиограма и всичките тези неща. Имайте предвид, че цената на една карта, говорим цена без надценката от лабораторията, е, вече с новото вдигане и заради цените на Тръмп, заради митата, над 15 лева. Това не се поема. Тоест в повечето случаи микробиологията работи на минус".

И освен че микробиологията е на минус, а вероятно и заради това контролните органи не са особено старателни в работата си.

Мария Шаркова: "В България първото нещо, което се случва, когато се установи вътреболнична инфекция, е тя да се прикрива. Когато нещо си го прикриваме, ние няма как да разберем причините за него. Все още персоналът смята, че е по-добре да се скриват такива инфекции, за да не бъдат те обвинени впоследствие и да им бъде търсена отговорност".

България има доста стандарти и наредби, които касаят ограничението на вътреболничните инфекции. Тези, които са най-рискови за развитие на резистентност. Но далеч не се изпълняват стриктно, тенденция свързана определено със занижения контрол.

Мария Шаркова: "Повярвайте ми, не е особено трудно да се установи, че в дадено лечебно заведение има вътреболнични инфекции, стига контролните органи наистина да си вършат работата. Има признаци, по които да се установят и респективно има предвидени санкции, които при вътреболничните инфекции не са регистрирани, а такива реално е имало при определени пациенти".

Д-р Ангел Кунчев: "За мен най-добрата препоръка би била България най-сетне да приеме национална програма за борба с резистентността. Между другото сме последната страна в Европа, която не е приела такъв. Имаме го готов от 5 - 6 години и поради глупави административни пречки не можем да го приемем. Ту се смени някой министър, ту в земеделието има смяна на хората и трябва да се преподписва, ту финансите го върнат по някаква причина и това продължава вече пета година. Тази ситуация не бива да продължава".

Но колкото и да е добра тази програма много от нещата вътре отново са препоръчителни. И не въвеждат задължителен алгоритъм при лечението.

Д-р Александра Калъчева: "Изобщо не е задължителна, микробиологията по никакъв начин не е задължително включена, тя е пожелателна".

За втория пациент с клебсиелната инфекция. Супербактерията все пак се оказва чувствителна към един от антибиотиците последно поколение.

Цената му е 10 000 лева. Разход, който не е предвиден в нито една пътека или методология. Не е ясно дали болницата го е купила, приемайки че ще загуби и дали спасителният антибиотик е стигнал навреме при пациента.