Как оцеляват независимите журналисти в Турция в условията на ограничена медийна свобода - Андрю Финкъл пред БНТ

Как ограничената медийна свобода в Турция влияе на икономическото състояние на страната, как оцеляват независимите журналисти и какви са очакванията за медийната среда в новия мандат на Реджеп Ердоган? Вижте коментара на Андрю Финкъл - журналист в Турция от 1989 година, дългогодишен кореспондент на Гардиън, Ню Йорк Таймс и Льо Монд. Бил е осъден в Турция, след което основава платформа, в която да работят журналисти, преследвани от турските власти.

- Имате достатъчен опит, за да проследявате всички политически процеси тук? И точно сега, тези избори се провеждат в историческа година за Турция - 100 години от създаването на републиката. Защо бихте казали, че те са исторически?

- Да започнем с това, че ние имаме партия на власт от 20 години. Това е огромен период от време. В много държави казват, че след 10 години управление политическата партия се изтърква, губи контакт с хората и след 10 години хората решават, че се нуждаят от промяна. Но в Турция това се случва вече 20 години и хората все още нямат усещането, че се нуждаят от промяна. Мисля, че не цялото население, отчаяно иска промяна и чувства, че това не е нейното правителство, че това правителство не се грижи за нуждите му, че е авторитарно, че води Турция в посока, в която те не искат да отиват. От друга страна, половината население чувства точно обратното. Така че обществото е силно поляризирано. И това е шанс за тях да изберат в коя посока да поемат и в този смисъл се намираме на кръстопът в историята на Турция.

- Ердоган говори за века на Турция, който идва. Последното столетие не беше турско?

- Смятам, че тук става дума за реторика. Той говори за 2066 г., когато е годишнината от битката при Малазгирт, когато селджукските турци разгромяват византийците. Разбира се, има много реторика. Каква е разликата от 99-а до 100-а година? Помня, че бях тук по време 100-годишнината от създаването на републиката и на следващата година навсякъде имаше знаци с надпис 100 години. После, следващата година не бяха съвсем сигурни какво да правят, не можеха в действителност да оставят знаците, на които да пише 101 години. Понякога хората се оказват уловени в собствената си реторика.

- 22 години Турция се управлява от една партия. Как се промени през тези години страната?

- Разбира се, промени се доста радикално, особено икономически. Онова, което доведе това правителство на власт, което според много хора често забравят, не са религиозните нужди на хората да бъдат по-ислямистки или да носят своите хиджаби, което беше важно.

Реално, икономическата криза доведе това правителство на власт през 2001 г. През 90-те години на миналия век бяхме свидетели на инфлация от 70 - 80% в Турция. И хората не можеха да имат кредитна карта, не можеха да си купят кола, не можеха да си купят жилище с ипотека. Инфлацията беше извън контрол. Хората не знаеха какво да очакват от бъдещето. Тази система се срина през 2001 г. Имаше програма на Международния валутен фонд, която постави Турция на един строго нормиран път към възстановяването ѝ. Лихвените проценти паднаха, инфлацията спадна, започна да се появява растеж, започнаха да идват чуждестранни инвестиции. Хората решиха, че това е много по-добре. Дали това се дължи на правителството на Ердоган или просто бяха продължили с политиката, наследена от предходното правителство... това остава отворен въпрос. Но хората усещат много по-голям просперитет. Един от аргументите, които това правителство често използва е: „Помнете лошите дни от миналото. Помнете дните от преди 2001 г., когато положението беше ужасно".

- Но сега ситуацията не е същата...

- Точно така. Проблемът сега е, че инфлацията расте все повече и повече. Сега малко е намаляла, но все още е 50%, което би означавало оставка на всяко европейско правителство. Икономиката, в този смисъл, се връща там, където беше през 2001 г. Изглежда, че Турция се е насочила към друга криза от няколко години. Кризите настъпват много бързо и точно, когато не ги очакваш. Така че нека видим какво ни носи бъдещето, но тази седмица видяхме лирата да се обезценява спрямо чуждите валути. Причината за новото обезценяване е, че турската централна банка купува долари в опит да предотврати срив на валутата. Но се изчерпаха резервите. Турция е с отрицателен резерв. Така че какво ще използват, за да поддържат валутата в бъдеще? Така че хората, независимо от резултатите от изборите, очакват много лоши икономически новини.

- Очаквате ли икономически шок след изборния ден? Казахте, че резервите се изчерпват.

- Не точно - предполагам. Вече сме в такъв шок. Той беше допълнително повлиян и от земетресението. Изглежда като историята да се повтаря. Имаше ужасяващо земетресение през 1999 г., което допринесе за подкопаване на устоите на предишното правителство, дискредитира турски военни. Не изглежда като да е дискредитирало управляващото правителство този път. И много от това, до голяма степен, се дължи, според мен на здравия контрол върху медиите и онова, което се говори публично. Много трудно е да се представят аргументи или да се търси отговорност на това правителство.

- Това ли е единствената причина Ердоган да оцелява въпреки всички фактори?

- Смятам, че това е важна причина. Всички проучвания на общественото мнение преди изборите през май предвиждаха доста оспорвана надпревара. Ердоган изглеждаше догонващ. Не очакваха да се справи така добре, както го направи.

- Защо се справи по-добре от предвижданията на хората?

- Предполагам, че има две причини. Едната е, че хората все още гласуват не толкова според портфейла си, според икономическия си интерес, а според идентичността си. А тяхната политическа идентичност е много силна.

- Защо се случва това в Турция? Защо идентичността е толкова важна?

- Разбира се, това се случва не само в Турция. Това се случва и в САЩ. Защо американците все още позволяват на тийнейджърите да купуват автоматични пушки и оръжия? В много държави има емоционални въпроси, въпроси, свързани с идентичността. Турция не е единствената, но нека бъдем откровени, правителството добре използва усещането за силна Турция в чужбина. Турция, която беше пренебрегвана, сега е Турция, с която седят с уважение на една маса. Национализмът все още е доста силен в Турция. Не само религията, не само религиозната идентичност. И двете седмици между провеждането на президентските избори и реалните избори виждаме опозиционната партия да се опитва да играе тази националистическа карта. Идеята за националистическо правителство на националистическата партия - това е сантиментът срещу сирийските емигранти. Партията на справедливостта и развитието на Ердоган играе тази карта опозицията също я използва.

- Казахте, че медиите и контролът върху медиите са фактор от огромно значение за победата на настоящия президент. Той не е спечелил, но предполагаме, че ще спечели. Ще бъде чудо, ако Кемал Кълъчдароулу успее да обърне изборите в своя полза. Видяхме толкова много арести, толкова много присъди срещу журналисти през последните години. Вие работите като журналист тук от 1989-та година. Как се промени Вашата работа като журналист в Турция през тези години?

- Самият аз съм изправян пред съда, когато пишех за турскоезичната преса. Но това се случи преди Ердоган да дойде на власт през 90-те години на миналия век. В добрите стари времена. Но, ако трябва да сме сериозни, наистина съм съден - бях осъден.

- Каква беше причината?

- Нанасяне на обида на институция на военните. Правех репортажи за югоизточна Турция. Пишех за турскоезичната преса. Хората ме питаха с какво си изкарвам хляба и аз отговарях, че ме уволняват. Във всеки вестник, за който пишех, пусках по нещо, за което да ми кажат „Довиждане". Не Ердоган е този, който е въвел цензурата. Тя винаги е съществувала в турската преса. Ако искате цялата история и искате да разберете целия смисъл на онова, което той прави - през 90-те години на миналия век той имаше много слаба подкрепа в пресата за партията си. Партията му и предишните му партии бяха мразени от медиите.

Писал съм за London Times, New York Times. Съществува имиджа на пресата като четвърта власт, като търсеща отговорност от властта, като отговорен стълб на демокрацията. Ердоган израсна в среда, в която мразеше пресата, в която пресата беше врага, в която пресата свали правителство през 90-те, помагайки на военните да направят това, беше радостна да го види в затвора през 90-те.

Той дойде на власт без уважение от страна на медиите. И разбира се, онова, което се случи при икономическата криза през 2001 г., е, че много вестници през 90-те се опитаха да действат като банки. И причината за това беше високата инфлация, вземането на депозити от заемополучатели и даването им на правителството. Дори аз можех да съм банкер през 90-те. Беше проста дейност. Но те, разбира се, не бяха особено добри банкери и през 2001 г., когато имаше валутна криза, те бяха затънали в сериозни заеми от чужбина. Всички тези банки се сринаха с милиарди долари дълг. Мисля, че беше 1/3 от БВП през 2001 г. Агенцията за регулиране на банките вижда тези вестници като обезпечение за дълга, поет от дружеството майка. И така тези вестници постепенно се превърнаха от опозиция на правителството в правителствени поддръжници.

И днес хората са в новинарския бизнес не защото обичат тази дейност, искат да информират хората и се вълнуват от новините или искат да са в новинарския бизнес, а защото правителството им казва да купят определен вестник, защото иначе няма да получат договор за построяване на летище или мост или нещо друго. Притежанието и управлението на медия не е нещо, което хората искат днес - това е данък, това е цената, която плащат, за да работят с правителството.

Ситуацията е такава, че 90% от медиите, от традиционните медии, включително държавните медии, са под контрола на правителството. Можем да си припомним миналия месец, когато Ердоган разполагаше с 32 часа ефирно време в държавната телевизия, докато опозицията имаше 32 минути. Разликата е 60 пъти. Някои опозиционни партии изобщо нямаха никакво време. В тази ситуация, господстващите послания са контролирани в голяма степен от правителството.

Разбира се, опозицията се опитва и използва социални медии, алтернативни медии. Опитва се да заобиколи тези ограничения. В някаква степен успява, но има огромно количество санкции, които... знаете, ученик, който обиди президента в Twitter, може да бъде преследван. Налице е сериозно сплашване и страх, не сред медиите, но сред обикновените хора във връзка с това да споделят откровено мислите си.

- Въпреки това сплашване и тези закони, съществува психична нагласа сред повечето турски журналисти, че ако вярват в нещо, те следват вярванията си. Готови са да бъдат уволнени, както Вие сте бил уволнен. Това е често срещано в Турция в сравнение с нашата страна. Тъй като журналистите в нашата страна са готови да правят компромиси със себе си, за да останат на работа, но тук виждаме журналисти, които дори са готови да отидат в затвора, но не и да направят компромис.

- Зад всеки журналист, готов да отиде в затвора, има стотици, които не искат да ходят в затвора. Това, което виждате, е върхът на айсберга. Другото нещо е, че вие не сте сплашвани, вие искате да бъдете искрени и директни. Имате вестник, в който да пишете и просто можете да отидете на ъгъла на улицата и да извикате. Имате интернет сайт. Има стотици хиляди интернет страници, които хората не могат да достигнат, тъй като правителството е блокирало. Хората заобикалят тези ограничения с VPN и други подобни неща. Както се казва в една песен, във всяко нещо има пукнатина, през която се процежда светлина. Има много пукнатини, като през някои от тях прониква светлина. Но много от светлината не прониква. Правителството има много механизми то може да окаже натиск върху рекламодателите. Милиони посетителите може да прочетат интернет сайта ти, но как да намериш средства за поддръжката му - нуждаеш се от рекламодатели. А какво става, ако правителството каже на рекламодателите да не рекламират на този интернет сайт, тъй като това е опозиционен интернет сайт? Независимите медии работят в много, много трудна политическа и икономическа среда.

- Вие сте член на Борда на платформа, наречена P-24. Работите по въпросите на свободата на медиите, състоянието на медиите тук в Турция. Разкажете ни за тази платформа. Каква е основната ѝ задача? Кои са хората, работещи в нея?

- Тя беше създадена преди 10 години. Всичките ми колеги са турски граждани. Ние усещаме, че гласът не независимите медии е потиснат. Покрай окупацията на парка Гези внезапно правителството реши, че трябва да управлява не само традиционните медии, но и социалните медии. Работех с хора, които бяха добри журналисти, политически журналисти, разследващи журналисти; хора, които разбираха какво означава журналистиката. Опитвахме се да подкрепяме други хора, които правеха същото. Излязохме със стратегия в опит да поддържаме професията изправена.

- Има работещи с вас журналисти, които са осъдени, които са вкарани в затвора...

- Не заради онова, което са направили за нас. Ние сме аполитични не подкрепяме никоя политическа партия. Принципно подкрепяме стремежа към журналистическа почтеност и точност не някоя конкретна политическа позиция. Но след 2016 г., когато беше опитът за преврат в Турция, когато имаше страхотен натиск върху медиите и журналистите, не помня цифрите, но около 100 медийни организации бяха затворени. Подобен брой журналисти бяха арестувани. И усилията ни за подкрепа за журналистиката, някои от тях, станаха усилия за подкрепа на журналистите, които всъщност бяха в затвора, така че ние се опитахме да се застъпим за тях и да говорим от тяхно име и да привлечем вниманието.

- Какво кара тези журналисти да останат тук в Турция и да не напускат тази страна и да работят от чужбина?

- Някои от тях отиват в чужбина. Някои, заради обичта си към родината и желанието да я защитават от това, което виждат. Хората имат различни причини да искат да напуснат или да искат да останат. Това наистина зависи много от техния темперамент.

- Бяхме в избирателната станция, където гласува Ердоган. Има толкова много стриктни правила как да се отрази президента, толкова много... не ни позволиха да снимаме от където искаме, имахме само една посока за камерата и нищо друго. Как истинските журналисти принципно могат да работят без подкрепата на институциите? Тук опасно ли е за тези хора?

- Не изхождам от това, което Вие видяхте днес, а от своя опит като работещ в турски медии през 90-те години, когато Ердоган беше кмет на Истанбул, но преди да стане премиер. Бях даден на съд за нещо, което написах за военните, през 1999 г. И урокът, който научих от тази случка, беше да не се гневя на турската държава, която има глупави закони, според които е обида да критикуваш военните. Когато се явих в съда с моя развален турски език, съдиите повече ми се смееха отколкото да са решени да ме осъдят на лишаване от свобода. Аз не бях гневен на съдиите. Бях гневен на собствения си вестник, който не полагаше никакви усилия да защитава собствените си кореспонденти и собствените си журналисти. Всъщност аз бях уволнен от този вестник не заради това, а заради друга статия, която написах. Нямаше опит от страна на собствениците на вестника да защитят собствената си професия. И ако самите вестници не се интересуват от защитата на журналистите, защо на някого на улицата би му пукало за защитата на журналистите? Смятам, че трябва обърнем поглед към нашата професия да видим там където е започнало гниенето. Сега е много трудно да се поправят всички щети, които се трупат дълги години.

- Смятате ли, че нещо ще се промени в това отношение или свободните ще останат ограничени?

- Ще се промени, но не съм сигурен как ще се промени. Кой бе предсказал през 2013 г., че внезапно Twitter ще стане такъв важен инструмент за информиране. По време на кризата парка Гези не си спомням точните цифри постоянно, всяка секунда, всяка минута имаше 30 000 туита. Това беше нещо, което никой не може да контролира. Единственият начин да се контролира, беше да се прекъсне. Но, разбира се, да го прекъснеш за опозицията означава да го прекъснеш и за себе си. Социалните медии са твърди важни, за да бъдат оставени само за едната страна или за да бъдат изобщо изключени. Не можете да ги спрете. Постепенно виждаме Twitter да губи своята сила, но нещо, не знам какво, ще го замести. Смятам, че има един вид глад за информация, истина и новини. Това е твърде голямо, за да бъде контролирано от едната или другата страна само. Има огромни опасности: дезинформация, тролове.

- Все още се учим как да навигираме...

- Абсолютно точно. Оставям това на по-младите от мен да се научат как да навигират. Но ние виждаме опасностите.

- Свидетели сме как Турция насочва погледа си на изток, повече към Средния изток, към арабския свят, а не към запада. Как очаквате да се развие това? Дали тази тенденция ще се задълбочи или те ще търсят баланс?

-Трудно е да се отговори на този въпрос. Тъй като смятам, че това правителство като всички правителства е много прагматично по темата. Има идеология, има идеологическа тенденция за това, но... знаете, преди се биеха със Саудитска Арабия, сега са най-добри приятели, Египет преди имаше проблеми, сега са приятели. Отношенията с Израел са доста драматични. Спомням си как по време на режима на Живков много хиляди турски българи преминаваха границата. Нещата се променят много рязко. Ако смятаме, че най-голямото предизвикателство, пред което ще се изправи Турция, непосредственото предизвикателство, пред което ще се изправи, е икономическо предизвикателство - ще имаме нужда от подкрепата на западните банкери. Когато трябва да се взимат пари, Саудитска Арабия не дава парите, само паркира средства в турски банки, което не позволява скок на цените на плащанията, но в същото време трябва тези пари да бъдат върнати. И в същото време Турция трябва да преструктурира своята икономика. И когато това стане, накъде ще гледа тогава?

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube