Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче. И до днес не е доказано кой е предателят на Апостола. Часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали.
150 години безсмъртие: България се покланя пред делото и паметта на Васил Левски
Водачът на българската национална революция отсяда там на 26 декември 1872 г., той е съпровождан от своя съратник Никола Цвятков.
Малко преди да пристигнат те се срещат по пътя с турска конна полиция. Нейният началник се усъмнява в причините за пътуването на Левски, който твърдял, че отивал да нагледа лозето си, и информира за подозрителните пътници своето по-висше началство. Организирана е хайка и заптиетата обграждат ханчето рано сутринта на следващия ден.
Заедно с Левски са задържани Никола Цвятков и Христо Цонев, които са подложени по-късно на изтезания, но не разкриват неговата самоличност.
В ръцете на турските власти не попадат важни документи, които Апостолът е носил със себе си. Така до нас достига неговото безценно тефтерче, което е зашито в самара на коня му.
Апостола е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните, според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявява, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята.
Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а според историците, комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.
Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19-и.
След разигралата се трагедия ханчето е изоставено от своя ханджия и след Освобождението в края на 19 в. пожар унищожава остатъците от него. То е възстановено по-късно и на 10 май 1931 г. тук е открит музей с етнографска и историческа стойност.
Снимки: БГНЕС