Какви трудности срещат хората с увреден слух при търсене на работа?

Над 200 души са с увреден слух в Благоевградска област. Голяма част от тях са трайно безработни и се издържат само от социалните добавки, които им се полагат след освидетелстване от Трудово-експертна лекарска комисия.

Кирил Покровнишки е с увреден слух по рождение. На 2-годишна възраст е настанен в детската градина на специализирано заведение за деца с увреден слух в София. Живее и учи там до завършване на средното си образование. Разказа, че от години търси работа, но и до днес никой от работодателите, при които е кандидатствал, не го е одобрил.

"Търсил съм работа. Когато завърших училище съм подавал документи на различни места, но не се получи. В Благоевград, в София също съм търсил, но не съм успял досега да си намеря работа", каза Кирил Покровнишки.

Жестовият език да бъде признат със закон, реши правителството

Кирил казва, че основният проблем, който стои пред хората с увреден слух, са трудностите в комуникацията. По-голяма част от хората не разбират жестовия език. Заради това много от тези с увреден слух се научават да четат по устните, когато общуват. При сегашната ситуация с коронавируса обаче и задължението да се носят маски им е отнета и тази възможност.

"Човекът, който е срещу мен, гледа срещу мен и говори, аз мога да прочета по устните това, което той казва. Когато има маска обаче, се затруднявам с общуването. И обяснявам с жестомимичен език на хората или показвам, ако трябва да се покаже някакъв предмет в магазина да си купя или т.н., но с маската се затруднявам доста", каза Кирил Покровнишки.

Хората като Кирил и техните близки смятат, че ще е от полза да се въведе като избираем предмет в училище изучаването на жестовия език. Трудностите в комуникацията принуждава хората с увреден слух да общуват само помежду си, в своята затворена група.

"Искам да има възможност хората като нас да работят, но не да бъдат определяни като различни. Да имаме възможност да общуваме не само в затворени групи заради жестовия превод, а да имам за нас социализация и да можем да се развиваме".

Всеки човек с увреден слух ще има възможност да получи до 120 часа годишно жестомимичен превод

За Кирил социалният живот е основно срещи с хора като него.

"Има клуб на глухите в града, понякога, когато има важни срещи, се ходи в клуба, но срещите протичат и по заведения, на кафе", каза Кирил Покровнишки.

В Благоевград и областта към момента няма легализирани преводачи, а при
нужда се използват такива от Дупница и София. В своето ежедневие хората с увреден слух разчитат единствено на близките си. Семействата, които имат деца, още след третата година се преместват да живеят в столицата заради специализираните училища за децата им там.

Автор: Станислава Николова