Какво следва след заповедта за ареста на Путин

Проблеми за всички

Това бе поредната седмица от войната в Украйна, която бъдещите историци на конфликта няма да отбележат. Въпреки продължаващите жестоки сражения на фронта, на картите на бойните действия няма сериозни изменения. Всичко за отбелязване е далеч от т.нар. зони на непосредствено съприкосновение с противника.

Голямата бомба гръмна в петък следобед, когато Международният съд в Хага издаде заповед за арест на Владимир Путин и така го ликвидира като политически субект. Иначе новини за обсъждане имаше немалко и те се сменяха със спиращо дъха темпо – над Черно море бе свален американски дрон, проведе се поредната среща във формата "Рамщайн", на която страните от широката коалиция, подкрепяща Киев, доуточниха някои аспекти на военнотехническата помощ. В Русия са налице сериозни индикации, че е в ход нова мобилизация, в Ростов на Дон бе взривена сградата на ФСБ, в САЩ потенциалните кандидати за президент от средите на републиканците започнаха все по-отчетливо да се изказват срещу активна помощ за войските на Зеленски, а в самата Украйна се разрази поредният скандал, свързан с дейността на министъра на отбраната Резников и повереното му ведомство. Всичко това ни напомня за пореден път, че войната няма политически, географски и национално-етнически предпочитания, а когато тя бъде изпусната от кутията на Пандора, проблемите са за всички.

Владимир Путин подгонен като престъпник

Е, най-после се случи това, което рано или късно щеше някога така или иначе да се случи – Международният съд в Хага издаде заповед за арест на Владимир Путин и така да юре го ликвидира като политически субект. Формално това няма да се отрази на сегашното му управление като президент на РФ, защото Русия не е ратифицирала т.нар. Римски статут и съответно няма как вътре в страната да бъде арестуван. Колкото и абсурдно това да звучи. Още повече, че той не пътува никъде в чужбина, а и шансовете да посети лично една от 123-те държави, ратифицирали въпросния статут и съответно там да му сложат белезници, са равни на нула. Тогава какво променя някаква си съдебна заповед реалния статут на сегашния руски президент?

Първо, променя официалния му политически статус, защото никой държавен ръководител на която и да е от 123-те страни (а и не само те) няма да си цапа ръцете, ръкувайки се с кремълския властелин. Второ, това показва, че оттук насетне не би трябвало да има преговори за мир, в които да участва не само Украйна, но и която и да е от страните от коалицията, подкрепяща Зеленски. И трето, тази заповед означава, че т.нар. демократичен свят е уверен в крайната победа на Украйна.

Иначе при евентуалното си пътуване до Хага, Путин не би трябвало да е сам. Компания би трябвало да му прави Мария Лвова-Белова, детският омбдусман на Руската федерация, която е другата обвиняема по същото дело. Става въпрос за насилствено отвличане на украински деца (около 16 000 случая с доказани имена) към територията на Русия с последващото им осиновяване и откъсване от украинските им корени. Към момента по това дело са събрани над 40 тома с материали, а и няма да бъде последното, защото изтече информация, че е в ход събирането на материали по друго дело, което ще бъде възбудено срещу Путин в близко бъдеще. Самата Лвова-Белова, пък, явно не блести с интелект, защото в пряк ефир, докато се отчиташе на господаря си, призна, че вече била "извела" едно детенце от разрушения Мариупол и даже го била осиновила. Така цял свят научи за противозаконната ѝ дейност.

Специално: Изчезналите деца на Украйна

На украинския фронт (нищо ново)

И през изминалите дни ситуацията в Бахмут и около него привличаше като магнит вниманието на всички малки и големи световни медии. От началото на седмицата руснаците, които в този район са представени предимно от Вагнеровците, регистрираха известен прогрес, но той в никакъв не е достатъчен, за да се говори за окончателно превземане на „крепостта“ или обкръжаване на гарнизона й. Руски въздушно-десантни части успяха да напреднат малко в южните квартали, а при атаките от север наемниците на олигарха Пригожин проникнаха в грамадния индустриален комплекс АЗОМ, където ожесточените боеве от близко разстояние продължават и в момента. Първият им опит за директна атака в посока на централната част на града от изток, обаче, претърпяха провал след като щурмова група на прехвърлила се през неголямата река Бахмутка бе избита практически до крак от снайперистите на ЗСУ (украинските въоръжени сили).

Украинският гарнизон за момента продължава да показва чудеса от храброст и героизъм, но положението му с всяка измината минута става все по-критично, най-вече заради катастрофалния недостиг на амуниции за стрелково и леко пехотно оръжие. Този проблем ще изглежда все по-трудно разрешим заради постепенния напредък на руските агресори северно и южно от града. В обозримо бъдеще Бахмут е заплашен от пълно обкръжаване, а в момента най-големият проблем на защитниците му е постоянно увеличаващата се дължина на сухопътен коридор, през който са принудени да се промъкват колите докарващи амуниции и храна (в едната посока), и евакуиращи цивилни и ранени (в другата). Въпреки всичко, в началото на седмицата на съвещание на Главното командване на ЗСУ (в което взе участие и Зеленски) за пореден път бе препотвърдено взетото по-рано решение отбраната на града да продължи.

На този фон напълно резонно звучат продължаващите дискусии в Украйна и извън нея за целесъобразността на продължаващата отбрана на града. Привържениците на идеята за изоставянето му твърдят, че той отдавна е изпълнил (и преизпълнил) ролята си на укрепена позиция, която да забави темпото на настъпление на нашественика и да му нанесе чувствителни загуби. Тези, които смятат, че оставането на ЗСУ там е от критическа важност, пък, се аргументират с факта, че между Бахмут и по-големите градове на северозапад (Краматорск, Славянск и Лиман) почти няма естествени прегради и скоро самите те могат да се превърнат в прифронтови. Другият им сериозен аргумент е, че въвличайки войските на Путин в кървави позиционни сражения, последните ежедневно търпят много тежки загуби, които ги обезкървяват в дългосрочен план и така се „павира“ пътя за едно успешно бъдещо украинско контранастъпление.

Аз лично от доста време смятам, че в дългосрочен план градът е обречен и е много важно ЗСУ да улучат точният момент за изтегляне от там. Ако се забавят прекалено – руските "клещи" ще се съединят и капанът на обкръжението ще щракне зад гърба им. Ако пък украинците се изтеглят твърде рано (и най-вече твърде неорганизирано), могат да бъдат пропуснати известни възможности за нанасяне на още щети на агресора както и самите те да понесат неоправдани загуби в хора и техника.

Освен Бахмут в момента на фронта се наблюдават поне още две-три „горещи“ точки, които по правило не попадат в полезрението на екипите дирижиращи главните новинарски потоци. Едно такова „горещо“ място, например, е Авдеевка (на около 55 км югозападно от Бахмут), където руснаците вече повече от година сякаш се блъскат в непреодолима стена. Също си така заслужава да хвърляме от време на време и по едно око към Лиман, град малко по-голям от Авдеевка, който е разположен в гориста местност на около 45 км северозападно от Бахмут, и който бе освободен от украинците миналата есен, по време на впечатляващата им контраофанзива. Един поглед на картата в момента е достатъчен, за да се види как трите града са свързани в нещо като дъга покрай която са съсредоточени всички руски настъпателни усилия. Реално войските на Путин нямат сили за нищо повече от това.

Започва ли нова мобилизация в Русия?

На 21 септември миналата година, когато руският фронт в Украйна беше пред разпад, Путин обяви провеждането на "частична" мобилизация, чиято крайна цел бе „събирането под знамената“ на около 300 000 резервисти с поне елементарни военни навици. Мнозина анализатори (включително и моя милост) тогава бяха скептични относно нейната целесъобразност. Но трябва да призная, че тя постигна и даже преизпълни основното си предназначение – да запълни всички "дупки" на фронтовата линия и така да предотврати пълния ѝ колапс. Другото, което мобилизацията постигна, е постепенно възвръщане на инициативата в руски ръце в някои райони (най-вече в Донбас) и принуждаването на ЗСУ да преминат към отбрана. Това безспорно може да се счита за някакъв успех, но цената платена за него в човешки животи от страна на Руската федерация е изключително висока и в дългосрочен план може да има катастрофални последици не само за армията, но и за обществото като цяло.

Най-зловещото последствие от мобилизацията, обаче, е измамното усещане, вкоренило се у Путин и някои от висшите му военачалници, че най-после са налучкали формулата за успех на бойното поле. Или многочислени атаки предимно с малки щурмови групи пехота, които с оглед на обстоятелствата могат да се поддържат от танкове, артилерия и авиация. Проблемът на тази тактика обаче е, че тя не може да доведе до бърз и дълбок пробив, а всеки метър отвоювана територия се заплаща с много човешки животи.

Миналата есен прогнозирах, че в рамките на следващите няколко месеца и даже година, поне 10% от мобилизираните ще загинат, а други 60-70% ще бъдат ранени, най-вече от огъня на артилерията и минохвъргачките на ЗСУ. Колкото и ужасно да звучи, тези прогнози се сбъдват. Само тази седмица (по данни на Генералния щаб в Киев) на три пъти бе премината психологическата граница от хиляда руски жертви на ден. В сряда, например, бе докладвано за 1040 и най-грубите сметки вадят от строя около 25 хиляди руснаци на месец. Затова едва ли някой се е изненадал, когато тази седмица няколко медии съобщиха, че в Русия де факто е започнала нова вълна на мобилизация. За разлика от първата, която протече в атмосфера на невиждана медийна истерия, и която провокира бягството на стотици хиляди младежи зад граница, този път всичко протича "под похлупак" и без излишен шум.

Според неназовани източници, този път Путин е вдигнал летвата още по-високо и ще се стреми да привика под знамената около 400 000 души. Приблизително толкова би трябвало да наброява в недалечно бъдеще и неговата армия в Украйна. Ако приемем, че тази информация като цяло е достоверна, то става очевидно ясно, че в Москва здраво са се плъзнали по спиралата на илюзиите. Нещо от рода на "След като не успяваме да превземем Бахмут с 300 000, защо да не опитаме да сторим това с 400 000?". Следващия път вероятно прагът ще бъде половин милион. А колко войници ще бъдат необходими за да се превземат Славянск и Краматорск? Милион?

Проблемът е, че едно такова нарастване на армията само по себе си не променя нищо, особено след като всичко останало си остава същото. Задава ли ли сте си някога въпроса, например, защо руснаците не осъществиха дълбок и бърз пробив след като превзеха Соледар малко след Нова година? Ами просто защото няма с какво.

След колосалните загуби в бронетехника през последните 12 месеца, в момента те не разполагат с бронетанкови сили способни да напредват стремително във вражеския тил. Стига се дори до абсурда да връщат към живот остарели танкове като Т-62, който е бил в производство през 60-те и 70-те години на миналия век. В момента е в ход заводското модернизиране на около 800 такива машини, които до скоро са били нищо повече от ръждясали стоманени корита. И отново проблем – заводът някъде зад Урал, който се занимава с това, няма възможност да обновява повече от... седем танка на месец. Като добавим към това и катастрофалния недостиг на амуниции, то все повече се налага изводът, че и през следващите месеци може би ще ставаме свидетели на същите изтощителни позиционни бойни действия, при които тук-таме руснаци ще напредват няколкостотин метра и даже километър, покривайки земята с десетки трупове.

Украинската контраофанзива (засега ще почака)

Поне от Нова година насам упорито се говори, че в близко бъдеще предстои наистина мощна контраофанзива на ЗСУ, която би трябвало да промени статуквото на бойното поле. За момента тя си остава в сферата на спекулациите и човек остава с впечатление, че от Киев умишлено я бавят, защото все още не се чувстват достатъчно силни и уверени да предприемат решителния ход. Основният аргумент, който се изтъква е, че украинските сили, обучаващи се на Запад, все още не са приключили обучението си и запознаването с новите оръжейни системи. Вероятно е така. Иначе няма съмнение, че украинците влагат всичко от себе си, за да се подготвят максимално добре. Британски инструктор, отговарящ за преобучаването на екипажите на танковете "Чалънджър", изтъкна че никога не е виждал толкова целеустремени и усърдни военнослужещи, които тренират шест дни в седмицата по 12 часа. Плюс допълнителна подготовка самостоятелно, като четат съответната литература. На кадрите, които бяха разпространени от британското министерство на отбраната, прави впечатление, че в тренировъчния процес участват не само танковите екипажи, но и бронетранспортьори и самоходни оръдия, т.е. в ход е подготовка на бронетанкови ударни части, специално подготвяни за пробив на руската отбрана.

И докато различни подразделения на ЗСУ трескаво се подготвят на няколко места в Европа, бе разпространена информация за поредната среща от формата "Рамщайн", на която страните от антипутинската коалиция за пореден път уточниха текущите параметри на военната помощ за Киев. Бе потвърдено доставянето на поне 150 танка "Леопард", както и станалите вече традиционни артилерийски муниции и комплекси за противовъздушна отбрана. Заслужава да се отбележи, че за пръв път сериозно внимание бе обърнато и на бойната авиация. Бе оповестено, че Полша и Словакия ще предадат на ЗСУ около 25 самолета МиГ-29, модернизирани по натовски стандарти. Това би трябвало да е една много добра новина за Киев, защото означава, че те ще могат да влязат в боя почти веднага след получаването им, тъй като украинските пилоти са отлично запознати с този тип машини.

Проблемът с мунициите (т.нар. снаряден глад) обаче, засега изглежда неразрешим в краткосрочен план. Оказа се, че след края на Студената война никой в света не си представял, че е възможно отново да се случи продължителен позиционен конфликт, в който ще бъдат използвани хиляди оръдия и минохвъргачки, и съответно никой не се е готвил сериозно за него. Великобритания, например, беше едни от първите, които алармираха за проблема, като още есента призна, че ако ѝ се наложи да водят война, подобна на украинската, снарядите ѝ биха стигнали за около седмица. Подобно е положението в САЩ. Там се стреснаха от това, което се случва в Украйна и неотдавна заявиха, че планират увеличаването на месечната продукция от 14 000 до 20 000, а в дългосрочна перспектива (до 2026 г.) фирмите, с които ще бъдат сключени договори, би трябвало да доставят деветдесет хиляди 155-милиметрови снаряда на месец. ЕС също съзнава пропуските си в това отношение и възнамерява да провежда политика за устойчиво нарастване на производството на мини и снаряди и съответното им натрупване.

И докато ЕС (плюс Великобритания) вече в много отношения считат Украйна за част от своето географско, политическо и социално пространство и за перманентен партньор в добро и зло, същото не може да се каже за САЩ. Там, както е известно, догодина предстоят президентски избори и още отсега основните кандидати за мястото на Байдън се опитват да трупат точки. Точно в този аспект би трябвало да се разглеждат изказванията на очертаващите се като основните играчи на Републиканската партия Тръмп и Десантис, които започнаха открито да апелират за съкращаване и даже за прекратяване на военната помощ за Украйна.

Засега от Киев не реагират на публичните коментари на хора, които все още не са облечени с реална власт. Но експерти навътре в политиката акцентираха върху някои моменти. Първо, надеждите на украинското ръководство са в това, че Байдън все пак ще успее да спечели нов мандат. Второ, стратегията на Украйна оттук нататък ще бъде да настоява за дългосрочни договори, които евентуалният бъдещ наследник на Байдън ще бъде длъжен да изпълнява, независимо каква политика ще следва по отношение на войната. И трето, ще се надяват, че противоречията вътре в Републиканската партия по отношение на обемите на военната поддръжка, ще нулират усилията на евентуалния републикански президент да промени моментния курс.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube