В спорт като фигурното пързаляне, който е изграден около младостта, Диана Стелато-Дудек процъфтява, като се откроява. На 42 години канадската фигуристка на двойки се цели в своя олимпийски дебют на Игрите в Милано/Кортина.
Стелато-Дудек олицетворява една необикновена история за завръщане. Смятана за сензация в тинейджрските си години, тя се оттегля от спорта заради контузия, само за да се завърне 16 години по-късно.
Уви, броени дни преди началото на Зимните олимпийски игри, родената в САЩ фигуристка получи контузия на тренировка в Квебек, която застрашава олимпийския ѝ дебют. Тя и нейният партньор Максим Дешан се оттеглиха от отборното състезание, но все още остават надежди, че могат да участват в това при спортните двойки, което започва на 15-и февруари. Ако Стелато-Дудек запише участие на Игрите, то нейната история ще бъде помнена дълго.
Тя се превърна в най-възрастната световна шампионка по фигурно пързаляне, когато спечели титлата през 2024 година заедно с Максим Дешан. Сега тя цели да се превърне в най-възрастната фигуристка на двойки с олимпийска титла, на възраст в която повечето фигуристки вече отдавна са загърбили състезателните си дни.
„Заради възрастта ми повечето хора казват, че часовникът тиктака за мен. Не се заблуждавайте, ще направя всичко необходимо, за да спечеля, защото искам да бъда олимпийски шампион. Ще направя каквото е необходимо, за да стана най-възрастният олимпийски шампион в историята“, сподели тя в документален филм за Олимпийските игри.
Стелато-Дудек спечели сребърен медал за САЩ на световното първенство за юноши, преди сериозна контузия на сгъвача на тазобедрената става да обърка сметките ѝ на едва 17 години. Тя обяви оттеглянето си по-малко от година преди Олимпийските игри в Солт Лейк Сити през 2002 г.
„Целият ми живот бе фигурно пързаляне, докато не дойде този момент. Тогава сякаш получих шамар през лицето“, разказа фигуристката.
Нейната майка Ан Стелато също се върна към злополучния миг.
„Спомням си как унило каза: „Не мисля, че мога да продължа така“, спомни си тя.
Бащата на Стелато-Дудек, на когото тя до голяма степен отдава заслугите за трудовата си етика, умира, когато тя е на 11 години. Тя често се чуди дали щеше да се откаже от фигурното пързаляне като тийнейджърка, ако той беше още жив.
Извън спорта тя започва работа като козметик и се учи да живее живот далеч от пързалката. Но фигурното пързаляне никога не я изоставя напълно.
„Дори след като се оттеглих, като чуех песен по радиото, си представях как играя на нея“, твърди тя.
Детската `и мечта
Гледането на Игрите през 2010 година във Ванкувър по телевизията е болезнено изживяване за Стелато-Дудек.
„Постоянно ги включвах и изключвах, защото моята детска мечта бе да участвам на Игрите. Боли, без значение колко време е отминало“, разкри фигуристката.
Моментът, който променя всичко, идва по време на „teаm building“ през 2016 година. Тя е попитана „Какво би правила, ако знаеш, че не можеш да се провалиш?“. Искреният ѝ отговор не закъснява.
„Отговорих, че бих спечелила златен олимпийски медал. Две седмици по-късно попитах майка ми дали още пази кънките ми“, добави Стелато-Дудек.
За втората част от кариерата ѝ тя решава да опита двойки, дисциплина която отбягва по-рано, въпреки че е висока едва 155 см. През 2019 година тя става партньорка на канадеца Дешан и се мести в Монреал. Двамата си поставят за цел да дебютират на Олимпийски игри през 2026 година, защото за 2022 г. Стелато-Дудек няма да може да вземе канадска виза навреме. Преди година американката получи визата си. Фигуристката не романтизира какво е необходимо, за да се стигне до заветната цел.
„Важно е да се отбележи, че почти винаги нещо ме боли. От понеделник до петък съм в болки“, посочва тя.
Жертвите са надхвърлили физическото. Тя си е мислила, че един ден може да иска деца. Но твърди, че ако е изправена пред същите избори, би ги направила отново. Стелато-Дудек осъзнава, че възрастта ѝ разделя феновете. Според нея критиките в онлайн пространството могат да бъдат безмилостни – от лицето и косата `и до нейното тяло. Тя вярва, че нейната възраст не е недостатък, а предимство.
„Мисля, че възрастта ми дава сила. Живяла съм много. Обичала съм, губила съм - и мога да пресъздам тези преживявания на леда“, категорична е тя.
Стелато-Дудек не се състезава като атлет, гонен от времето. Олимпийският ѝ дебют няма да бъде сбогуването ѝ с леда.
„Няма да спра с фигурното пързаляне, докато не реша, че съм приключила, без значение от мнението на останалите, за това какво трябва и какво не трябва да прави една жена на определена възраст. Веднъж напуснах този спорт, преди да ми е дошло времето, така че няма да го направя отново. Ще продължа да се състезавам, докато не почувствам, че съм постигнала това, което искам да постигна“, смята Стелато-Дудек.
Снимки: БТА
Чуй новините
Подкаст
