Сушата у нас за поредна година остави зърнопроизводителите със слаби добави. Заради липсата на валежи беше лоша реколтата и от български дини и пъпеши. Основната причина – климатичните промени водят до неравномерно разпределение на валежите, което пречи на развитието на растенията. Бизнесът обаче се насочва към иновативна техника. В последните 10 години у нас все по-известно става консервационното земеделие, познато като способа no-till. Стопаните сеят нивите, без да ги орат и така запазват влагата в почвата, като повишават добивите От галерия.
В началото на октомври приключи жътвата на царевицата. При нормални добиви преди 10 години от 600 до 800, а някъде дори и 1000 кг на декар, сега средното ожънато количество е около 220 кг по данни на земеделското министерство. Основната причина – дългите сухи периоди.
д-р Симеон Матев, климатолог: "Не вали по-малко, но има промяна в самото разпределение на валежите за последните 15 години наблюдаваме дълги сухи периоди, последвани от ударни извалявания."
В най-засегнатия от сушата район на Добруджа общата годишна сума на валежите дори се увеличава, но в най-важните за развитието на културите периоди дъжд няма. Затова много стопани се насочват към консервационното земеделие.
Александър Китев, Асоциация на българските но-тилъри: "Реално никой не е измислил нов вид земеделие. Просто фермери по света са правили, така че са наблюдавали как го прави природата. Този вид земеделие по света се прилага повече от 40 години."
У нас no-till земеделие се прилага в последното десетилетие. Преди две години така се обработват 129 000 хектара или около 4% от всички земи, но делът им сега расте. Благодарение на този способ стопаните добиват двойно и тройно по-големи количества.
Александър Китев, Асоциация на българските но-тилъри: "Сега се сещам за едно стопанство, което е в Бяла, Русенско. От едната страна стопанството жъне 200 - 250 кг царевица, от другата страна, където е консервационното земеделие - 580, 560 това са добивите."
Модерната техника изключва всякакъв вид дълбока оран. Така се запазва влагата в почвата.
Александър Китев, Асоциация на българските но-тилъри: "При оране губим около 60 - 80 литра вода на квадратен метър. Допълнителните обработки, които са примерно дисковането, губи около 15 - 20 до 25 литра на квадратен метър. От оставената гола почва можем да загубим 100 и нагоре литра на квадратен метър. Реално това са литрите, които не достигат юли и август месец на пролетниците, за да може да се получи някакъв добив от тях."
Консервационното земеделие позволява на фермерите да използват по-малък обем техника за по-кратко време и така да пестят от разходи.
Александър Китев, Асоциация на българските но-тилъри: "Амортизациите, които са необходими в традиционното земеделие, сравнени с но-тил земеделието, падат с 70%."
Заради неравномерните валежи и проблемите с напояването единствено пшеницата от зърнените култури се развива добре през последните години.
д-р Симеон Матев, климатолог: "При всички положения това неравномерно разпределение на валежите през годината ще се запази през следващите може би 2 - 3 десетилетия."
Освен суша, климатичните промени носят у нас по-ранни слани и по-късни пролетни замръзвания. Късите и топли зими пък правят култури като ечемика неустойчиви към резки застудявания.
Чуй новините
Подкаст
