Когато традицията повелява…

Замисляли ли сте се какво е историята? Убеден съм, че всеки от вас ще даде различен отговор. Но колко ли са се вгледали, че тя много често представлява цикличен процес на повтаряеми събития. Не вярвате ли? Ами тогава ще ви върна 40 години назад…

Годината е 1983. След дълголетно схоластично схващане, че само Олимпийските игри могат да излъчат най-добрите на планетата, лекоатлетите най-после имат своя първи световен шампионат /почти последни от всички олимпийски спортове/. Една от най-интересните дисциплини в Хелзинки по традиция е овчарският скок. Тук са последните трима световни рекордьори – олимпийският шампион Владислав Козакевич от Полша, Тиери Виньерон от Франция и съветският скачач Владимир Поляков, който държи към момента върховия резултат.

Тримата обаче имат сходна съдба, закъсват на 5,50 м и остават далеч извън медалите. Други трима обаче са категорични за мястото си на почетната стълбичка – двамата атлети от СССР Константин Волков и Сергей Бубка и българинът Атанас Търев. Търев и Волков преодоляват 5,60 м от първи опит. Бубка е едва на 19 години и попада в отбора по настояване на старши-треньора Игор Тер-Ованесян, след като се проявява учудващо добре на психологическите тестове. Доказва го на тези 5,60 м, след като ги преодолява от трети опит. Търев отпада на 5,65 м, но медалът му е в кърпа вързан. Остава битката за златото между сънародниците Волков и Бубка на 5,70 м. Ала Бубка няма прът за подобна височина. Търев веднага му дава неговия, нищо че украинецът може да го измести от сребърната му позиция. С помощта на българина Сергей Бубка печели първата си световна титла. Тази случка създава близко приятелство между двамата, което продължава и до днес.

Тиери Виньерон вбесен от фиаското си в Хелзинки все пак иска да покаже отличната си форма и го прави с нов световен рекорд, 3 седмици след шампионата – 5,83 м. Така той посреща като рекордьор 1984 г., но само толкова. Безсрамно талантливият Сергей Бубка се развихря с 3 върхови постижения на планетата в зала и още толкова на открито, преди да се срещнат с Виньерон на турнира в Рим, където преди година французинът е поставил вече отдавна забравения негов световен рекорд. Виньерон и Бубка водят битка на невиждани висоти. Виньерон поисква 5,91 м, със сантиметър повече от рекорда на родения в украинския град Луганск скачач и успява. Бубка вдига летвата с 3 см и показва кой ще диктува правилата на играта оттук нататък.

Година по-късно Сергей Бубка акостира в Париж. В непосредствена близост до дома на Виньерон /той е роден в Жонвилие, предградие на френската столица/ възпитаникът на Виталий Петров сътворява история – става първият скачач, който преодолява непомисляната дотогава граница от 6 м. Виньерон в интервю споделя колко велик състезател е Бубка и сравнява опита му с този на Джеси Оуенс в скока на дължина, чийто 8,90 м стоят непобедени 23 години.

Бубка става емблемата на овчарския скок по света. Казва, че обича тази дисциплина, защото е „професорска, не е само да бягаш и да скачаш, а трябва много да мислиш – какъв прът да използваш, каква височина да избереш, каква тактика да приложиш.“ И всичко това той изгражда у себе си до съвършенство. Печели 6 поредни планетарни титли, триумфира с олимпийско злато и поставя 35 световни рекорда, като извисява летвата на 6,14 м на открито и 6,15 м в зала.

След дълги битки и нетрайни опити за надмощие, 10 години след новото хилядолетие все пак се появява явен претендент за трона на украинеца. Той е отново французин. Рено Лавилени дебютира в сектора чак на 17 години, но само 6 сезона по-късно е вече почти непобедим. Почти, защото от 2009-та, в първите си години в елита, печели всички значими първенства с едно голямо изключение – световните шампионати на открито и до ден днешен си остават ахилесовата му пета и въпреки седемте си участия няма титла. Но пък компенсира с олимпийско злато, три победи на световни шампионати в зала, 7 европейски титли – 4 в зала и 3 на открито.

През 2014 г. Рено Лавилени пътува за Донецк, за да участва в организирания от Сергей Бубка турнир специално за овчарски скок в зала. Французинът е в чудесна форма и пред очите на рекордьора дръзва да оспори постижението му. 6,16 м се оказват безпроблемни за Лавилени и той застава начело на вечната ранглиста. Украинецът е възхитен: „Това е невероятно и историческо постижение и аз съм щастлив, че Рено го направи тук в Донецк. Аз се радвам както за него, така и за атлетиката.“

По това време вече тук-там се чува за едно крехко момче, което удивително се справя с пръта. Това е все още неособено непознатият Арманд Дуплантис. Знае се, че баща му Грег бил скачач, даже в годината, в която Бубка скача 6,15 м - 1993, Дуплантис се справя с 5,80 м, никак нелошо постижение. През 1996-та той се отказва, а в самия край на 1999 г. се ражда и малкият му син Арманд. Грег още от 3-годишен учи сина си как да скача в задния двор на къщата им в Лафайет, щата Луизиана. Резултатът - малкият Мондо /както го наричат/ поставя световни рекорди за деца от 7 до 12 години. А когато Лавилени поставя рекорда си, Дуплантис-младши скача 4,75 м, също в зала. Избира да представя родината на майка си, Швеция и започва да печели безапелационно златните медали в юношеските възрасти.

Пробивът на Дуплантис в голямата атлетика идва в Берлин. На европейското първенство през 2018 г., той все още не е навършил 19. Но успява да триумфира при батковците с нов световен рекорд за юноши – 6,05 м. След триумфа си той дълго си говори с Рено Лавилени, който тогава остава с бронз. Дали пък настоящият световен рекордьор не е споделил някои тайни с бъдещия?

15 месеца по-късно Мондо превзема света. Той поставя първия си рекорд при мъжете, като подобрява постижението на французина. Оттук нататък хегемонията му е толкова безапелационна, че всички започнаха да го считат за непобедим – като Лавилени в най-силните си години или като Бубка във времената, когато чупеше като солети световните рекорди. Премина границата от 6,20 м с лекота и се заговори докъде ли може да стигне.

Дуплантис бързо реши да даде отговор. Преди дни на турнира, организиран от Лавилени в Клермон-Феран „Звездите на овчарския скок“ имаше само една звезда, но грееща ярко като слънцето. Шведът постави шестия си световен рекорд при мъжете – 6,22 м и продължи традицията да твори история пред очите на предшествениците си. Мондо изрази огромното си уважение към Рено и сподели, че той е неговото вдъхновение от началото на кариерата му и го е мотивирал да подобрява планетарните постижения. Лавилени нееднократно е твърдял, че между двамата има повече от обикновено приятелство и че искрено се радва на успехите на Дуплантис.

Какво е общото между тримата големи в овчарския скок? Първо, че са пределно мотивирани в сектора и че са абсолютно отдадени на това, което обичат. Те са и мотиватори в семейството си – Сергей на брат си Василий /въпреки че е по-малък от него, Сергей започва 3 години по-рано да тренира от брат си/, Рено на брат си Валентан, а Арманд на по-малката си сестра Йохана, която като всички 4 деца в семейство Дуплантис се занимава с овчарски скок. Те са звезди на пистата, но извън нея са скромни и сърдечни хора. И са идоли за подражание на много деца, които се надяват някой ден да са новите Сергей, Рено или Мондо… но засега ще трябва да почакат. Дуплантис е едва на 23, а мечтите му да пренапише историята продължават да го вдъхновяват да лети все по-високо и по-високо.

Автор Евгени Николов

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok