Когато дойде последният съдийски сигнал в Джеда, Матиас Яйсле изглеждаше като обезумял. От радост. Беше май 2025 и неговият Ал Ахли току-що беше спечелил Шампионската лига на Азия след победа над Кавазаки Фронтале с 2:0. Първа титла на континента за отбора от Саудитска Арабия в историята им. По далеч некореспондиращ за един германец начин Яйсле размахваше ръце във въздуха, крещейки и отприщвайки всички емоции, които са се трупали в него.
„Това беше абсолютното успокоение! Можех да си отдъхна!“ – казва той в интервю за The Athletic по-късно, гордеейки се с факта, че доверието, което му е било гласувано две години по-рано, се е оправдало. „Всичко си струваше!“.
Наистина е прав, защото в неговия случай „всичко“ действително означава много. Вече на 38 години, Матиас Яйсле не си е представял, че ще бъде треньор толкова рано в житейския си път. Когато е на 18 години, играе като централен защитник в Хофенхайм и подписва договор с Щутгарт, където по онова време концепцията си за футбола развива Ралф Рангник. Младежки национал на Германия. После обаче идва свирепа контузия (ACL) през 2009, която променя професионалното му развитие. Отказва се от футбола, когато е само на 26 години. Очевидно влязъл в полезрението на Рангник години по-рано обаче, Яйсле е поканан от видния специалист да работи и да се развива в младежкия департамент и скаутското звено на РБ Лайпциг. Бил е помощник на сегашния наставник на Щутгарт Себастиян Хьонес в състава на Лайпциг до 16 години. През 2017 заминава на север, за да стане асистент в Брьондби, а 2 лета по-късно се завръща в мрежата на РедБул, за да оглави състава на Залцбург до 18 години в Австрия. Още две години по-късно и треньорската му кариера получава невъобразим тласък, донякъде и подпомогнат от обстоятелствата и късмета. Все пак съдбата имаше за какво да му се реваншира. Първо заменя Бо Свенсон като старши треньор на дъщерния клуб на Залцбург – Лийферинг, защото датчанинът поема мъжкия тим на Майнц. После Джеси Марш, когото гледахме това лято в ролята му на селекционер на Канада, напуска Залцбург в отлично познатата посока към Лайцпиг и Яйсле изведнъж се превръща в кандидат номер 1 за доста отговорния пост. Получава го. И така – едва на 33 години Матиас поема мъжкия тим на шампиона на Австрия Залцбург.
Възрастта в никакъв случай не му пречи. Напротив – успява да работи и комуникира отлично с играчи, които в момента са сред знаменитостите на европейския футбол: Бенямин Шешко, Карим Адейеми, Ноа Окафор и Брендън Арънсън. През 2022 Залцбург печели дубъл и става първият австрийски тим, стигнал до 1/8-финалите в Шампионската лига. През 2023 титлата у дома отново отива в офиса с трофеите на клуба, докато в Шампионската лига се постигат задоволителни резултати срещу отбори като Милан и Челси. И изведнъж отново всичко се променя.
Два дни преди началото на новия сезон 2023/2024 от Залцбург обявяват, че се разделят с Яйсле, който вече е свободен да преговаря с Ал Ахли. „Беше много спонтанно решение. Иска ми се таймингът да беше различен, но понякога във футбола нямаш особено много време да мислиш. Получаваш оферта и трябва да реагираш бързо.“ – обяснява постъпката и решението си германецът.
Матиас признава, че финансовият фактор определено го е накарал да се замисли. В допълнение към предизвикателството – Ал Ахли точно се беше завърнал в елита на местното първенство, разполагаше с много популярни играчи, някои от тях по думите му – „суперзвезди“. И не е далеч от истината. В отбора, чийто мажоритарен собственик е Публичният Инвестиционен Фонд на Саудитска Арабия, тогава играеха Роберто Фирмино, Рияд Марез, Франк Кесие и Едуард Менди.
Яйсле не получава особено одобрителни отзиви за постъпката си. Всеки европеец поел към Близкия изток вероятно е изпитвал подобно отношение. Най-вече заради безконечните критики за сребролюбието и ситуацията в Саудитска Арабия, където незачитането на основни човешки права продължава да е сред основните теми. Германецът подчертава, че е имал огромното желание да работи в чужбина и да наставлява даден тим на английски, който не е матерният му език.
Колкото до футболните му възгледи – често казва, че иска да „стрестира противниковия тим, колкото се може по-бързо“. Топката трябва да се отнема и отборът му да потегля веднага към чуждото наказателно поле. Vertical approach, както се казва. И тук си личи ясно наследството на Ралф Рангник. „Например – Рияд Марез. Той е играл няколко години под ръководството на Пеп Гуардиола. Печелил е трофеи, бил е част от велики мачове. Ще мисли по различен начин, неизбежно е. Моята задача е да накарам всички тези играчи с различни възприятия, умения и тактически убеждения да изградят отбор с идентичност, която се разпознава.“
Ал Ахли финишира на трето място в първия си сезон след завръщането в елита на саудтиския футбол. После на пета позиция, докато триумфира в Азиатската Шампионска лига. През 2025 слуховете за неговото уволнение се появяват, като за заместник се спряга Масимилиано Алегри, привържениците застават на страната на Яйсле. Сега германецът определено ще иска феновете да го подкрепят, защото следващото предизвикателството изглежда още по-сложно. Обратно в Европа, за да продължи да бъде треньор, използвайки английския си.
Висшата лига. Нюкасъл Юнайтед. Сейнт Джеймсис Парк.
Чуй новините
Подкаст
