Кошмари на Елм Стрийт

Казват, че за да си вратар, трябва да си малко луд. И историята помни всякакви подходящи примери. Хосе Луис Чилаверт нямаше никакви проблеми да изминава редовно разстоянието до противниковото наказателно поле, за да изпълнява всякакви статични положения и да оставя собствената си врата без надзор. Рене Игита накара "Уембли" да онемее, когато стражът изпълни прословутия си "Удар на скорпиона" по време на приятелската среща между Англия и Колумбия. Оливер Кан имаше свиреп външен вид, който плашеше дори съотборниците му, пък какво остава за противниковите състезатели. Е, героят на тази история не е чак толкова известен, но със сигурност е екстравагантна личност, която заслужава вниманието ни.

Фред Барбър е вратар, който изиграва над 400 мача в ниските нива на английския футбол през 80-те и 90-те години. Защитава цветовете на Дарлингтън, Уолсол, Питърбро, Кидирминстър и други. Дотук - абсолютно нищо впечатляващо. Само че картинката ще се промени, когато споменем любопитния навик на странника Барбър. За повечето играчи от отборите, които изброихме преди няколко реда, би било върховна привилегия да стъпят на Уембли и да участват във важен плейофен двубой. Не казвам, че самият Фред не е изпитвал вълнение, но едва ли е могло да се разбере по изражението на лицето му, защото ... стражът излиза с маска на главата си на игрището пред хилядите по трибуните, когато Питърбро трябва да играе в подобен плейоф. Нещо повече - маската е на Фреди Крюгер - персонаж от "Комшари на Елм Стрийт", който наподобява възрастно чудовище. И ако си мислите, че тази постъпка на Барбър е била еднократна - лъжете се дълбоко. Вратарят превръща този си ход в свой навик и се появява непрестанно с тази маска, като дори отива нарочно пред противноковите фенове, сякаш за да им каже: "Сега ще ви размажем."

Всичко започва месеци преди споменатия плейоф на "Уембли". Фред получава наглед налудничаво предизвикателство от своя съотборникл Дейв Кели да сложи маската преди мач на тима. Двамата са безусловните веселяци в съблекалнята и не спират да "тормозят" останалите с непрестанните си номера.

Дори години по-късно Барбър признава, че някои от тези оригинални прояви ще са санкционирани сериозно от закона и ръководствата на клубовете в наши дни. При едно гостуване на Джилингам Кели казва на Барбър да си сложи маската и да коленичи пред противниковите привърженици. Разбира се - стражът се съгласява с охота. При това очевидно странният ритуал действа, защото Питърбо побеждава, а публиката на Джилингам аплодира Барбър за невижданото му решение. Фред се възползва от ситуацията и превръща излизането от тунела на стадионите с маската от "Елм Стрийт" в своя запазена марка. Дори когато напуска Питърбро, той продължава да я носи - дали от суеверие, дали от желание да предизвиква интерес - не се знае. Носи я и като вратар на Ипсуич Таун, но в крайна сметка преди една среща срещу Брадфорд полицията конфискува прословутата маска, защото твърди, че може да доведе до нежелани прояви по трибуните и да няма добро влияние върху младата аудитория.

Все пак в онези времена няма Интернет и действително е странно за малчуганите да виждат подобен професионален спортист по стадионите, чието поведение изглежда доста необяснимо.

След края на професионалната си състезателна кариера Фред Барбър се отдава на треньорския занаят, работи дълго в Болтън, като е сред главните виновници за развитието на Юси Яскелайнен. В различни периоди е част от отборите на Съндърланд, Стоук, Блекпул, Бърнли, работи и с националните отбори на Оман, Ямайка и Северна Ирландия, дава съвети и на свободно практика. Нещо като вратарски фрийлансър. Интересно дали този особняк щеше да придобие световна слава, ако носеше маската днес. А и дали с оглед фамилията му нямаше да му отива повече маска, наподобяваща Суийни Тод: бръснарят-демон (бел. ред. demon barber) от Флийт Стрийт, който години по-късно беше изигран от Джони Деп?