Сериозно значение, но не и сериозна цена

Джеймс Трафорд ще стане най-скъпият играч в историята на Лийдс след осъществяването на трансфера си от Манчестър Сити на стойност 40 милиона паунда. В наши дни сме свикнали финансовите рекорди често да бъдат подобрявани. Но не и когато става дума за вратар. Лийдс е единственият отбор във Висшата лига, който може да твърди, че най-скъпият им играч вратарят. Това е доста странна статистика, но напълно кореспондира с истината. Странна, защото дори във футболната терминология често се употребява клишето, че „добрият вратар е половин отбор“. Очевидно обаче клубовете така и не се съгласиха да започнат да харчат много пари за футболисти, играещи на тази позиция през годините. Половин отбор, но не може да вкара гол, нали?

Арсенал е новият първенец на Острова. Надали има много хора, които биха били недоволни (ако сте фенове на „топчиите“) или резервирани (ако просто гледате безпристрастно мачове), че испанският страж Давид Рая е сред най-добрите на този пост в света. Той дори не е титуляр в националния отбор на Испания, както добре знаем след дългото лято по терените на Съединените Щати, Канада и Мексико. Пари Сен Жермен спечели Шампионската лига за втора поредна година, доказвайки, че в момента очевидно е хегемонът на Европа. Човекът, който вардеше вратата на парижани през по-голямата част от сезона, е Матвей Сафонов, за когото по-скоро хората биха казали, че не разполага с необходимите качества да бъде съотборник с фигури като Витиня и Осман Дембеле, отколкото да твърдят, че той трябва да струва толкова, колкото и колегите му на игрището. Разбирате накъде бия – независимо дали си част от най-големите клубове в Европа и дали правиш отлично или лошо впечатление с изявите си, просто няма как да струваш особено много, ако си вратар. Давид Рая е на 19-то място по отношение на цената си в Арсенал. Сафонов е 14-ти при французите.

Най-скъпият трансфер на вратар в историята на играта си остава преминаването на Кепа Арисабалага от Атлетик Билбао в Челси за 80 милиона евро през 2018 година. Втори в тази класация е Алисон, когато бразилецът отиде на „Анфийлд“ от Рома за 67 милиона паунда през същото лято. През 2001 Ювентус плати на Парма космическите тогава над 32 милиона паунда за легендарния Джанлуиджи Буфон, което за времето си беше абсолютен рекорд за вратар. Италианецът все още държи седмата позиция при вратарите по отношение на сумата, платена за него. Така че Джеймс Трафорд определено може да се похвали, че се присъединява към особено елитен клуб, след като уменията му са оценени толкова високо на пазара.

Ако задълбочим сравненията с полевите играчи, наистина става безкрайно неравностойно. И дори не визирам халфовете и нападателите. Хари Магуайър продължава да бъде най-скъпият защитник, след като Манчестър Юнайтед броиха невероятните 80 милиона паунда за него на Лестър Сити през 2019. Но други 19 бранители – било то централни или бекове, са били закупувани от дадени клубове за над 60 милиона евро преди трансферният прозорец през това лято да е затворил.

Трудно е да се обясни защо вратарите не са толкова скъпи. Разбира се – можем да предложим различни версии: офанзивните футболисти носят със себе си доста по-голямо шоу; феновете биха си купували много повече фланелки на голмайстори, отколкото на вратари, с което клубната хазна ще се пълни много по-бързо; полевите играчи създават много повече емоции и спомени, при вратарите всичко е сведено и ограничено до няколко важни спасявания. Но това са по-скоро хипотези, а не съществени теории, почиващи на емипирични доказателства или факти.

В миналото е трябвало ръководителите в даден клуб да бъдат убедени, че един футболист наистина струва (някакви) пари, за да предложат сума за негов трансфер. В биографията на легендарния Браян Клъф се казва, че някогашният емблематичен мениджър на Нотингам Форест бил смъмрен от борда на директорите, защото искал 270 хиляди паунда да бъдат похарчени за подписа на вратаря Питър Шилтън през 1977 година. Един от членовете на борда задал дирекния въпрос: „Защо да харчим толкова пари за играч, който не участва в мача в 85 от 90-те минути?“. Звучи логично, нали?

Цитиран в The Athletic, Иън Греъм, който е бил директор на скаутското звено на Ливърпул между 2012 и 2023, разказва в своята книга „Как да спечелим Висшата лига“, че анализирането на вратарите остава доста сложна задача дори в съвременния футбол. Ясно е, технологиите позволяват да се следят разнообразни и безкрайни компоненти, които целят да ти улеснят задачата при даден избор. На пръв поглед един вратар има само една задача – да спасява удари. Което е количествена статистика, която много елементарно може да бъде измервана дори с невъоръжено око. Но според Греъм е също толкова лесно човек да се обърка, ако просто тълкува цифрите, които стоят зад един вратар. Или по-скоро да се заблуди.

Отчита ли статистиката кога един вратар е трябвало да излезе, за да посрешне топката при центриране от корнер или пряк свободен удар? Изчислява ли технологията значението на вратаря, докато комуникира със защитниците пред себе си, колко често говори с тях, какво е влиянието му? Показват ли точно данните как играе с крака един вратар?

Има и допълнителен аргумент защо за вратарите не се харчи толкова много. Големите клубове искат да се обвържат с добри играчи на тази позиция, още докато са в ранните години на своята кариера. Ако имаш подходящ страж, то ти навярно няма да правиш трансфер на тази позиция в следващите 4-5 години. Просто и потреблението и търсенето са по-малки в сравнение с крилата, офанзивните халфове, централните нападатели.

При всички положения вратарската позиция остава донякъде най-неразбраната на игрището. Има и друго клише, което често се използва – „за да си вратар, трябва да си малко луд“. И вероятно да приемеш, че едва ли ще бъдеш най-скъпоплатената звезда в тима си.