Три навика

Говорим често за психичното здраве на спортистите. Емоционална стабилност. Склонност да се поддаваш на напрежение, очаквания, коментари. Идеална формула и перфектна рецепта за това как трябва да контролираш собствените си чувства не същестуват, но пък вече в света на спорта се прилагат какви ли не практики, които помагат дори на най-големите звезди да се каляват и да са в пълна готовност, когато ги залее вълната от освирквания, скандирания, одобрителни възгласи, критики, хвалебствия или аплодисменти. The Athletic предлагат три навика, които според видни специалисти в областта на медицината биха се отразили чудесно на всеки спортист, ако ги практикува често в ежедневието си, така че да крепи някакво емоционално равновесие. Вероятно следните съвети биха били полезни и на обществото като цяло, нека не се концентрираме само върху спорта.

Прекарвайте между 5 и 10 минути насаме със самите себе си. Адам Бернеро, треньорът по ментална подготовка на бейзболния отбор Сиатъл Маринърс, на практика умолява играчите в тима да правят това. За тяхно добро е.

„Просто бъдете сами със себе си в продължение на 10 минути всеки ден. Без телефон в ръка, без музика в ушите, без телевизия пред очите, без шум около вас. Просто сами с мислите си. На спокойствие“, казва Бернеро.

Звучи доста елементарно, но явно и трудно изпълнимо днес. Бернеро започва осмия си сезон в клуб и отдавна е устанивол, че играчите се сърдят, когато ги караш да медитират. Затова и препоръчва въпросните 10 минути насаме като първа стъпка към овладяването на емоциите. Според него това помага да се замислиш над собствените си умения, какво можеш да подобриш, какво можеш да постигнеш, кои грешки трябва да изчистиш. Да се запознаеш със себе си. Джули Елън, която от години работи с най-добрите голфъри в тура, също има подобна методика. Преди време кара един от клиентите си да размишлява в продължение на 5 минути. Той обаче се съгласява само на 2.

„Необходими са целенасочена практика и повторение, за да можем да се сблъскаме с една непродуктивна мисъл и да я премахнем. Ние сме отговорни за собствената си реалност. Ако искаме да създадем най-доброто място за живеене, най-подходящата точка за отдих или възстановяване, то ние трябва да сме наясно с ума си“, обяснява практическия си подход Елиън.

Професионалните спортисти трябва да умеят да контролират разсъдъка си.

Записвайте какво ви се случва на ежедневна база. Като в дневник. Трейси Статлър, работеща с Филаделфия Филис, иска от състезателите на тима да правят следното: всеки ден да имат план какво искат да постигнат дори в рамките на следващото денонощие. И в края на деня да преосмислят и оценят дали са се справили с поставената цел – колкото и миниатюрна да е тя. Подход, който те кара да имаш цел и после да се опитваш да разбереш къде си сбъркал, ако случайно си се провалил. Проблемът е, че спортистите често си поставят задачи, които на практика няма как да се превърнат в реалност. Един контузен пичър едва ли може да хвърли топката със скоростта, с която му се иска. Но може постепенно да контролира по-добре травмирания си лакът или да подобрява ъгъла, от който хвърля топката. Сходни са съжденията и на доктор Фаяд Юсуф, който кара професионални спористи всяка вечер да пишат 3 неща, които са им харесали от деня и 1, което искат да подобрят или да отстранят от битието си.

Фокусирай се върху действия и поведение, а не върху емоции. Ясно, прекалено е лесно да се каже, доста по-сложно да се изпълни. Травис Томас, който работи дълги години с националния отбор по футбол на Съединените Щати, се опитва да докаже, че емоциите няма как да са основният двигател в представянето на един футболист. И оправдание от типа на „той е чудесен нападател, но му липсва увереност“ не би трябвало да се използват, когато искаш да обясниш слабото представяне на конкретен състезател. Чувствата всъщност те карат да се разсейваш, смята Томас. Веднъж той направил анкета в съблекалнята на тима, задавайки въпроса дали някога играчите са се чувствали супер и са имали огромно самочувствие, но са се представяли разочароващо. Повечето отговори, че са имали подобни мачове. А имало ли е случай, в който сте били притеснени или сте се съмнявали в себе си, а след това на терена сте били блестящи? Отново повечето футболисти кимнали одобрително.

Тогава Томас попитал: „Какво значение има, по дяволите, тогава как се чувствате преди даден мач?!“.

Според неговата теория много по-полезно би било за самите атлети да опитват да си поставят цели от типа на: „аз съм нападател, трябва да опитам да стрелям три пъти през първото полувреме към противниковата врата“, вместо да си казват „не съм във форма напоследък, едва ли ще успея да отправя три удара към противниковата врата днес“. Емоциите са си напълно реални, те съществуват. Но не бива да са в основата на всичко.