Начало
назад
Крайната десница в ЕП: Визията за Европа, националните кризи и крайностите в тезите
Миграцията отново е във фокуса на дневния ред на институциите от ЕС и по традиция предизвиква остри коментари сред различните политически семейства. Трябва ли италианският модел да бъде прилаган от други държави членки или пък контролът трябва да бъде засилен по границите - дори това да значи край за Шенген такъв, какъвто Европа го познава? Очаквано, най-остра е реториката на националистическите и популистки партии, които са във възход и отчитат високи резултати и на парламентарните си избори, и на тези за ЕП. Какво стои зад тезите им и как самите те обясняват популярността си - коментират евродепутатите Андрас Лазсло от унгарската Фидес и Алекзандър Зел от "Алтернатива за Германия".
"В много държави - както в Западна Европа, така и в други части на континента, а и в САЩ, хората виждат, че политиките на миналото вече са неработещи. И това е очевидно най-вече, когато говорим за миграция, климат, но поставя и друг въпрос - кои сме, какви сме, каква е нашата идентичност? Ние, европейците, е време да определим какви сме и точно това осъзнаваме ние. Това е част от едно световно движение", коментира Алекзандър Зел, който е евродепутат от "Алтернатива за Германия"/"Европа на суверенните нации".
"На европейците им омръзнаха политиките на традиционните партии - на ЕНП, на социалистите и зелените. Тази коалиция имаше огромно мнозинство през изминалите 5 - 10 години. И какво видяхме - създадоха много повече проблеми, отколкото решиха. Повече от 10 години имаме мигрантска криза, имаме рекордно високи цени в енергетиката, което пък причинява сериозни икономически проблеми на целия континент. Има инфлация, преживяхме и пандемия. На хората им омръзна да живеят зле и нищо да не се подобрява, дори напротив. И дойде момент, в който вече не искат тези политики, мотивирани от някаква идеология. Предпочитат политиката на здравия разум и именно това им предлагаме ние десните партии", заяви Андрас Лазсло, който е евродепутат от Унгария, Фидес, "Патриоти за Европа".
Не са от една партия, не успяха да се споразумеят дори за обединение в едно и също политическо семейство. Но тезите им силно се доближават. Унгарският премиер Виктор Орбан беше в основата на създаването на поредното дясно обединение в Европарламента "Патриоти за Европа". Очакванията бяха към него да се присъединят и евродепутатите от "Алтернатива за Германия", но заради спор с Национален сбор на Марин Льо Пен, германците станаха част от "Европа на суверенните нации" - определяната като най-радикална група. Малко след европейските избори, от "Алтернатива за Германия" спечелиха и ключови регионални избори в няколко провинции.
"Става дума за едно трайно разочарование от управляващите. Аз самият го преживях по време на кризата в еврозоната. Не можеш да имаш силен икономически съюз, ако нямаш силен политически съюз. А не виждам Европа да има такъв в момента. Прекалено много хора са недоволни, така беше и по време на пандемията - мнозина започнаха да подлагат под съмнение решенията на правителствата и това е хубаво, защото това е демокрация. И когато правителството не работи в полза на хората, те спират да го подкрепят и се насочват към други партии. Появяват се нови политически формации и печелят избори. Така е в политиката", каза Алекзандър Зел.
Миграцията продължава да бъде най-голямата разделителна линия в Европа и най-силно "оръжие" за популистките партии.
"Гражданите все повече успяват да налагат мнението си върху елитите. Това е демокрацията. Самият аз съм тук, за да представлявам волята на унгарските граждани, а не да ги порицавам от Брюксел и да им казвам какво трябва да правят и мислят. Точно обратното - аз съм гласът на унгарците в Европа. И да - нашата позиция за миграцията е много популярна и то не само в Унгария, но и в други части на Европа. Точно това очакват европейците от своите депутати. Крайно време е да променим Пакта за миграцията в Европа. Дори в този момент в залата зад мен тече дебат за миграцията и едно нещо е ясно - ЕП е институцията, която е най-силно "за" миграцията в цяла Европа. А това е проблем, защото има огромна пропаст между вижданията на гражданите по въпроса и това, което евродепутатите казват за нелегалната миграция и как тя да бъде спряна", обясни Андрас Лазсло.
Мнозина казват, че връщането на граничните проверки по сухопътните граници в шенгенското пространство, е де факто краят на Шенген.
"Виждаме, че все повече страни връщат проверките по границите си. И ако не ставаше дума за миграция, а за нещо друго, щяхме да твърдим, че цялата система на ЕС е пред колапс. Всъщност проблемът с миграцията представлява точно това - крах на европейската система. А това е много лошо, защото свободата на придвижване е една от изконните европейски ценности. Да можеш да пътуваш свободно в шенгенското пространство Е Европа. Вместо това какво виждаме - държави, които започнаха да пазят границите си не от друг, а от европейските граждани, вместо да опазят външните граници", каза Андрас Лазсло.
"Не мисля, че трябва да плащаме на страни извън ЕС да защитават границите ни, защото това е наш ангажимент. Това е и сред причините често да напомням, че ЕС има много позитивни страни - единният пазар, свободата на придвижване на хора и стоки в Европа. Именно, защото искаме да защитим това свободно придвижване, трябва да защитим външните граници на Съюза и да подкрепяме държави като България, които имат външна за ЕС граница", каза Алекзандър Зел.
"Вместо това вижте как се промени политиката на сегашното германско правителство след огромния успех на Алтернатива за Германия в източните провинции. Ние сме най-голямата партия в Тюрингия и втора сила в Саксония и Бранденбург. Това накара правителството да изпадне в паника и да се опитва да предприеме някакви действия. Но истината е, че те не контролират границите и всъщност нищо не се е променило, защото тези, които сега са на власт имат една идеология - отворени граници, многообразие. Ние не вярваме в тези идеи. Виждате какво се случва в Германия - огромната престъпност, серията нападения, на които станахме свидетели в изминалите месеци. Аз самият съм от Берлин и мога да ви кажа, че градът вече не е същият. След като през 2015 г. Ангела Меркел отвори границите за бежанци, в страната ни са влезли 7 млн. мигранти. А 7 млн. Души няма как да не променят облика на германското общество и германският начин на живот. Хората, които гласуват за Алтернатива за Германия, са хора, които не харесват тези промени и искат да продължават да бъдат германци, да живеят нашия начин на живот и култура. Нямаме нищо против хората, които се интегрират в нашата страна, но не желаем да виждаме ислямизация и престъпност. И това е мнение, което споделят и много хора, които са първо или второ поколение германски граждани" добави Александър Зел.
Миграционната политика на Унгария от години е причина Будапеща да получава санкции от страна на Брюксел. Позицията на унгарския премиер Виктор Орбан обаче остава непроменена.
"За това, че защитаваме границата си, вече имаме наложени глоби в размер на над 200 млн. евро и по 1 млн. за всеки ден, в който границите ни останат затворени. Но ние отказваме да го направим. Не е справедливо да казват например - да, Полша има право да защитава границите си, други държави - също, но Унгария - не, вие ще бъдете глобени. Италия - глоба и за вас и затвор за Салвини. Ето това е крахът на европейската миграционна система", коментира Андрас Лазсло.
Обвинения във взимане на подкупи за да разпространява проруска пропаганда съпътстваха кампанията на един от депутатите от "Алтернатива за Германия". А играта на дипломация, с която Орбан започна унгарското председателство на Съвета на ЕС, стана повод за немалко критики от Брюксел. Срещи - първо с Владимир Путин в Москва, а после с Володимир Зеленски в Киев, последвани от визити в Китай и Сърбия са част от обиколките на унгарския премиер. В седмицата, в която с почти пълно единодушие ЕП в Страсбург одобри заем от 35 млрд. за Украйна, Андарс Лазсло и Алекзандер Зел са сред 56-имата гласували "против".
"Независимо дали ще постигнеш успех или ще се провалиш, винаги имаш нужда от дипломация и винаги трябва да опиташ. За съжаление лидерите от ЕС не искат дори да пробват този подход, а искат тази война да продължава. А искат тя да продължава, защото в противен случай ще стане очевидно, че тяхната стратегия напълно се е провалила. А Орбан не отиде само в Москва, напротив - разговаря и със Зеленски в Киев. След това пък отиде в Пекин и накрая - в Съединените щати за Срещата на Върха на НАТО, където пък разговаря с Доналд Тръмп, който по мое мнение е следващият президент на САЩ. Разговаря с всички ключови играчи и им резюмира гледната точка на всеки от останалите. Каза им едно - трябва да започнем да преговаряме. А какво направиха от ЕП - остро осъдиха действията на премиера Орбан и дипломатическите му усилия. Той разчупи леда и показа, че можеш да водиш преговори без това да доведе до края на света. Напротив - така даваш възможност да бъде потърсено ново решение, което да сложи край на страданията в Украйна", обясни Андрас Лазсло.
"Ние категорично осъждаме инвазията на Русия в Украйна, това е в нарушение на международното право. Но в същото време не вярваме в победата на Украйна по военен път. Вярваме, че този конфликт, тази война, трябва да бъде разрешен по дипломатически път. Ето защо сме против доставките на още военно оборудване на Украйна, защото искаме войната да бъде решена чрез дипломация", заяви Александър Зел.
Преди да бъдат взети каквито и да е ключови решения, светът очаква датата 5 ноември и отговора на въпроса кой ще бъде следващият американски президент.
"Ако питате мен, много бих се радвал следващият президент на Съединените щати да се казва Доналд Тръмп. Не подкрепяме Камала Харис, а него и се надяваме той да победи. Със сигурност има хора, които биха съжалявали, ако той спечели, но ние сме за него. В миналото президентът Тръмп е казвал, че ние европейците трябва да направим много повече, за да защитим границите си и вярвам, че е напълно прав. Не може да разчитаме прекалено много на Съединените щати да защитават Европа. Също така трябва да признаем, че интересите на САЩ и тези на Европа не са едни и същи. Това важи особено силно, когато говорим за войната в Украйна. Конфликтът в Украйна е Европейски конфликт и ние имаме интерес да го прекратим възможно най-скоро.
БНТ: Вярвате ли му, когато казва, че може да сложи край на войната за няколко часа и трябва ли според вас Вашингтон да спре да подкрепя Киев?
Много американски граждани не подкрепят даването на помощ на Украйна в момент, в който самите те едва свързват двата края, а в същото време тяхното правителство изпраща огромни суми в чужбина. Трябва да се запитат в чии интерес е всъщност продължаването на войната в Украйна. Това е мнението, което и аз споделям - трябва да спрем да изпращаме пари в чужбина и вместо това тези пари трябва да бъдат използвани в собствените ни държави", каза Александър Зел.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
