Ловци на факти - как журналисти се борят с дезинформацията в интернет

На лъжата краката са къси. Не и в интернет. Там лъжата е светкавично бърза. Катерина Василева го разбира още в училище. В търсене на истината сега преследва фактите.

"Аз винаги съм била много любопитна. Винаги съм задавала твърде много въпроси. Когато бях малка, ми правеха забележка за това. Впоследствие разбрах, че има професии, които се занимават точно с това да задават въпроси и да не спират, докато не намерят отговорите," казва 20-годишната студентка в Софийския университет.

"Мисля, че това търсене на истината и познанието е заложено във всеки човек."

Катерина е част от младежкия екип на Factcheck.bg, медиен проект на Асоциацията на европейските журналисти в България и първата в България платформа, която се занимава изцяло с проверка на факти.

"Аз лично възприемам участието си в тази платформа като начин самата аз да се науча да проверявам информацията, да се опитвам да намеря първоизточника ѝ и да си създам една дисциплина, която, според мен, може да служи за пример и за самите потребители на информация," споделя Катерина.

Според нея проверката на факти е отговорност не само на журналистите, а на всички потребители на медийно съдържание.

В работата си Катерина разбива митове. Като например, че Япония забранява микровълновите фурни - били по-вредни от атомни бомби. Сензацията идва от сатиричен сайт. Но в социалните мрежи хиляди българи приемат шегата насериозно. Подобни измислици не са безобидни. Човешкият страх ги превръща в оръжия.

"Разпространителите на дезинформация и хората, които генерират такова съдържание, се възползват доста умело именно от страховете на хората и от тази несигурност, която всички повсеместно изпитваме, за да може да предложат един алтернативен механизъм за нейното успокояване, който обаче крие своите опасности," вярва Катерина. "Дезинформацията често е представена на доста по-разбираем и достъпен до хората език в сравнение с научните данни. В този смисъл за някои хора е много по-лесно да се доверят именно на такива източници, когато изграждат позицията си по отношение на пандемията, на ваксинацията."

Според председателя на "Интернет общество - България" Вени Марковски дезинформацията и фалшивите новини са добили огромната си популярност основно благодарение на интернет.

"Ако преди дезинформация се споделяше от уста на ухо и можеше да бъде ограничена до хората, с които човек си общува, сега тя става достояние на неограничен брой хора," казва Марковски. "Народът масово става жертва на дезинформационни кампании, които не струват кой знае колко много пари. Ние се лъжем, дори се лъжем евтино, мога да кажа."

Последствията от лъжата обаче ни струват скъпо. Обществото се нуждае от ловци на факти. Марковски определя инициативи като Factcheck.bg като "коректив на коректива". Според него проектите за проверка на факти са особено важни, когато медиите забравят функцията си да държат под отговорност властта и други влиятелни личности в обществото.

"Ако читателите, зрителите или слушателите успяват да видят тази проверка на фактите, това ще доведе до оттегляне на читатели и слушатели от определени медии заради това, че са установили, че те произвеждат дезинформации."

Фактите са щит срещу лъжата. Но информираният избор изисква устойчиво критично мислене. Изграждането му започва в класната стая.

"Образованието ни не е на онова ниво, на което си мислим, че е", вярва Марковски. "Повечето такива дезинформационни кампании разчитат на незнание, на липса на знание. Когато човек не прави разлика между РНК и ДНК, когато човек не прави разлика между източник със съмнителна стойност и източник, който е меродавен, тогава той става жертва на дезинформацията много по-лесно."

Катерина е съгласна. По думите ѝ децата никога не са твърде малки, за да поставят нечии твърдения под въпрос и да искат допълнителна информация.

"Това е една огромна липса на образователната ни система - липсата на медийна грамотност. Медийната грамотност трябва да присъства още на училищно ниво. Не просто като един-два часа в учебната програма на година, а като интегриран елемент във всеки отделен учебен предмет," казва тя. "По този начин действа превенцията и по този начин можем да действаме, преди проблемът да е стигнал до крайност."

Развитието на комуникационните технологии ще вдигне залога на информационната война. Но въпреки мъглата от митове и слухове, истината остава на една ръка разстояние, стига да пожелаем да я протегнем. Марковски е оптимист за бъдещето на дискурса във виртуалното пространство.

"Самият факт, че се правят опити, че се създават експертни групи като в Европейската комисия, че има инициативи като Factcheck.bg и други, е доказателство, че има хора, които са заинтересовани продължат да се борят с фалшивите новини, с дезинформацията. Това трябва да става все по-ясно и като държавна политика, и като политика на Европейския съюз," смята Марковски.

"Ако не бъде информиран някой за това, че е станал жертва на дезинформационна кампания, той или тя никога няма да знае, че е бил такава жертва. Дали след това ще си промени мнението и мисленето, това е вече друг въпрос. Но ако не направим опита, то ние никога няма да знаем дали ще успеем."

Автор: Петър Георгиев