В хърватската столица Загреб се проведе конференцията "Преосмисляне на Отавската конвенция 2025". В нейната работа взеха общественици, военни и граждански експерти, както и политици от 15 страни от Европа, Азия и Африка, които през последните 30 години активно са ангажирани за отстраняването на щетите от използването на противопехотни мини в техните държави.
През последните години се повдига въпросът за необходимостта от преразглеждане на Отавската конвенция, която бе подписана през 1997 г. Участниците в конференцията се обявиха за необходимостта да бъде извършена ревизия на Отавската конвенция приета през 1997 г. Дебатите в международната общност показват, че темата не се възприема еднозначно от държавите по света. От една страна Русия, САЩ, Китай и Индия са сред държавите, които не са подписали документа, а от друга страна подписалите я Финландия, Полша, Литва, Латвия и Естония вече се оттеглиха или са в процес на напускането ѝ. Аргументите за оттеглянето от него са заради променената геополитическа обстановка след кремълската инвазия в Украйна от началото на 2022 г.
Решението на Естония от това лято , която е член на Отавската конвенция, да се оттегли от договора беше обосновано с влошаващата се ситуация със сигурността в нейния регион и нарастващата военна заплаха от Москва. Оттеглянето ще влезе в сила в края на тази година. Участниците във форума в Загреб дебатираха върху това дали е дошло времето да се промени Отавската конвенция, така че да отговаря на новите реалности. Според експертите приетият преди близо 29 години важен документ, трябва да се ревизира, за да може да отговори на предизвикателствата по адекватен начин, които поставят съвременните войни и да бъде гарантира в крайна сметка справедлив баланс между хуманитарната защита, моралната отговорност и правото на защитаващите се страни да гарантират сигурността на своите граници. Журналистът Борис Немировски заяви по време на конференцията, че "въпросът вече не е дали Конвенцията за противопехотните мини трябва да бъде изменена, а дали светът може да си позволи да не го направи. Държавите, които заемат отбранителна позиция, вече не трябва да бъдат наказвани за сдържаността си, докато агресорите действат безнаказано".
Говорителят на Центъра за координация на противоминната дейност към Харковска областна военна администрация Руслан Мисюня, коментира, че "технологиите сега ни позволяват да се защитаваме етично – едновременно защитавайки цивилното население и гарантирайки националната сигурност". Според украинския военен инженер и политик Юрий Худименко Отавската конвенция е създадена в коренно различна геополитическа ситуация, когато светът се е надявал на мир след Студената война, но днес тази система вече не е достатъчна.
"Ако светът иска международните закони да имат смисъл, той трябва да създаде инструменти за тяхното прилагане - "международна полиция", реални механизми за подвеждане под отговорност на нарушителите. В противен случай конвенциите ограничават само тези, които вече спазват правилата, давайки на останалите възможност да унищожават и убиват свободно", сподели Худименко.
В интервю за БНТ в Загреб Анна Скороход, депутат от Върховната рада на Украйна, коментира, че 22% от територията на страната ѝ е минирана. Това е огромна площ, а разминирането ще отнеме много време и сериозни финансови средства.
"Няма защо да обяснявам колко страда от мините България, тъй като след взривяването на Каховската ВЕЦ открихте в морето огромен брой мини. Мислех, че всички страни, които по някакъв начин граничат с Русия по море, могат да пострадат от действията на агресора, който не може да бъде обуздан", коментира в обръщението си украинската депутатка. Черно море също се превърна арена на открити множество морски мини, не само в Румъния и България, но и в Турция. Отавската конвенция може да бъде реанимирана и тя би могла да действа, ако в текста ѝ бъдат направени промени, свързани със страните, срещу които се провежда агресията, каза тя още на форума в хърватската столица. Териториите, които вече са деокупирани и сякаш разминирани, дори и там все още са останали мини и мирното население продължава да страда от тях.
Според Скорохода на Балканите при разпадането на бивша Югославия, Хърватия и Босна и Херцеговина пострадаха значително вследствие на минирането на значителни райони в тези две бивши републики. Хърватският опит е много значим за всички участници. Бившият председател на Сабора на страната и един от първите министри на отбраната на Хърватия след началото на конфликта със Сърбия Лука Бебич, говори пред участниците в конференцията, че страната му е пострадала значително. Процесът на разминирането на Хърватия е отнел според Бебич повече от 20 години, а загиналите са над 100 човека, а ранените 150.
По отношение на войната в Украйна, той каза, че светът е изправен пред нарушение на международния дневен ред и че не разпознаването на агресията в Грузия от страна на Русия през 2008 г. е довело до 2014 и 2022 г. до войната на Москва спрямо Киев.
Представителят на Нигерийския национален хуманитарен комитет за борба с противопехотните мини Садик Гарба Шеху коментира, че най-потърпевши са децата. "Децата остават без ръце и крака, когато играят небрежно и стъпват върху мина, подобно на жените, които събират дърва за огрев в гората. Мините, засадени от страни агресори, отнемат живота на невинни цивилни, а жертвите на практика никога не получават обезщетение, докато самите им страни се борят с разходите за лечение".
В Африка положението с мините и отклоняването им от територията на редица държави е трагично. По време на периода на колониална окупация на африканските държави, техните територии са били силно минирани – например, Франция е оставила около 11 милиона мини в Алжир, един милион в Тунис и 300 000 в Мавритания.
Франция ратифицира Отавската конвенция през 1998 г., но документът не предвижда конкретни действия за справяне с постколониалните проблеми, което позволява на Париж да избегне пълна отговорност. Отгласа от колониалните войни все още отнема живота на цивилни в страни, някога колонизирани от Франция, въпреки че самата колонизация е приключила отдавна. Проблемът е съществен и в Южен Кавказ, където Азербайджан също е изправен пред големи предизвикателства в разминирането, след като си върна възвърна територии преди пет години след конфликта през 90-те години.
Представителят на Азербайджан Хафиз Азимзаде обърна внимание, че близо един милион бежанци все още не могат да се върнат по домовете си, защото територията остава гъсто минирана от арменските въоръжени сили и сепаратисти преди края на конфликта. Азербайджан не е подписал Конвенцията, тъй като самият той е бил жертва на окупация и миниране от нахлуващи сили – и тъй като никоя от съседните му държави също не я е подписала. Според него "мирът се завърна в региона, но Азербайджан трябва да извършва разминиране самостоятелно, без достъп до карти на минните полета. Страната не е подписала конвенцията, тъй като самата тя е била жертва на окупация и мини – и тъй като никоя от съседните му държави не я е подписала".
Проблемът с минирането и разминирането засяга и Корейския полуостров, където границата между комунистическата КНДР и Република Корея е минирана и въпреки стъпките към намиране на мирно решение, по времето на първия президентски мандат на Доналд Тръмп тема все още остава непроменена. Конференцията завърши с призив за разработване на Загребската декларация в началото на 2026 г., която ще фокусира вниманието върху четири ключови точки:
- Изключения за отбрана за държави, подложени на доказана външна агресия;
- Отчетност и финансова отговорност за замърсяване с мини в колониални и военни условия;
- Интегриране на съвременни технологии за сигурност, проверка и прозрачност;
- Продължаващ ангажимент за разминиране и рехабилитация на жертвите
Отавската конвенция забранява използването, складирането, производството и разпространението на противопехотни мини, както и тяхното унищожаване, и позволява на държавите членки да запазят само малък брой такива мини за използване при разминиране.
Снимки: Авторът
Чуй новините
Подкаст
