През 2016 г. Александър Иванов е диагностициран с параноидна шизофрения, за което допринася и продължителната изолация от външния свят. С помощта на специалистите от Сдружение "С любов към психичната болест" Александър успява да си върне живота и в момента е вдъхновение за хората, които се борят с психични проблеми.
Александър Иванов е на 32 години. Приема ни в дома си и споделя, че преди време това е било немислимо заради отричането на външния свят.
Александър е възпитаник на Професионалната гимназия по туризъм. След като завършил училище, се изолирал от околните и кошмарите започнали. Стресът и големите очаквания към него допълнително допринесли за отключването на психичното заболяване.
"И до такава степен толкова зле беше, че дори е имало седмици, през които не съм си показвал главата извън прага на апартамента ми. Беше наистина много тежко. Живеех в ума си буквално", споделя Александър.
Животът му поема към друг курс, след като е диагностициран с параноидна шизофрения през 2016 година. Тогава започва и най-голямата битка за младия мъж - да си върне живота. След консултации с различни специалисти, той е насочен към Център за хора с психични проблеми, които имат трудности със социализацията. Започва и групова терапия, организирани от Сдружение "С любов към психичната болест".
"И там срещнах специалиста, който ми помогна - Ани Дюлгерска. И чрез нейна терапия успях да стана това, което съм в момента", разказа Александър Иванов.
"Психотелесна терапия се води - и с ума, и с тялото се работи. И започваш да виждаш света около себе си, което ми беше огромен проблем. Аз не го виждах, не виждах и себе си", споделя още Александър Иванов.
Сега животът на Александър е съвсем различен, след като преоткрива отново външния свят. Обича да спортува и да гледа футбол в свободното си време.
"Обичам да правя упражнения с тялото си, за които не ми трябва никаква екипировка. И навън обичам също да бягам, спринтове да правя. Обичам да се поддържам в добър тонус", казва Александър.
Пречка за Александър са ограниченията, наложени от пандемията, защото дълги години е бил затворен вкъщи, а сега има голямо желание да е навън сред хората.
"Всъщност ми е приятно да се смесвам с хората, да научавам различни неща", казва Александър.
Отскоро Александър има и приятелка до себе си. Запознали се в курсовете по медитация, които младият мъж посещава.
"Сега рутината ми, денят ми е съвсем позитивен. Вече виждам смисъл и занапред и за бъдещето. Живея си живота, а преди просто оцелявах и дните си минаваха един след друг", казва Александър.
В момента Александър учи "Психология" във Варненския свободен университет. Надява се това да стане и негова професия.
"Уча, за да разбирам повече за себе си, да се опознавам. И определено искам да се занимавам с това", казва още Александър.
Мечтата на Александър е да помага и да бъде пример за други хора, които имат психични заболявания, за да им покаже, че има кой да ги подкрепи.