На Ботуша - част 2

Ювентус постигна трудна победа с 1:0 при гостуването си на новака Лече.

Снимка: БГНЕС

от БНТ

12:22, 07.05.2023

Чете се за: 07:00 мин.

Спорт

Слушай новината

Слушай новините днес

ТОЛ таксуването понякога е доста досадно. Но е напълно неизбежно, ако желаете да пътувате из италианските магистрали. Щем, не щем - съобразяваме се с порядките на Ботуша и се отправяме към столицата на региона Емилия-Романя - Болоня. И то по най-бързия начин, защото вторият двубой, който искахме да посетим в рамките на един ден, след сблъсъка между Интер и Лацио - този между местния тим Болоня и гиганта Ювентус - започваше в 20:45ч. местно време, пък все пак ни чакаше път.

Без особени трудности стигаме до града с население от около 300 хиляди души, сгушил се край бреговете на реките Рено и Савена. Болоня далеч не е най-комерсиалната туристическа дестинация, но това не означава, че няма какво да видите, ако решите да посетите тази част от Апенините. Дори и само заради двете кули Гаризенда и Азинели си струва да отидете до Болоня. Символът на града. Строени в началото на 12-и век, когато било доста разпространено заможните фамилии да парадират с финансова мощ, показвайки своя престиж и богатство. Гаризенда е значително по-ниска - само около 49 метра, просто защото далеч в миналото нездравите й основи я карат да се наклони по подобие на кулата в Пиза, като горната й част е срутена. Днес тя е затворена за посетители и завистливо гледа към Азинели, която се извисява на величествената височина от 97 метра. Ако сте фенове на колоезденето, можете да видите двете кули, когато обиколката на Италия (Джирото) премине през Болоня. Но да се върнем на футболната тематика.

Болоня е типичният пример за град, в който хората обожават своя тим и не искат да гледат към популярните колоси. Ювентус гостува в града и това е достатъчна причина на "Ренато Дал'Ара" да има над 35 хиляди души. Или пълен капацитет. По пътя към съоръжението решаваме, че ще ходим пеша, за да се потопим в обстановката. Заради изживяното на "Сан Сиро" няколко часа по-рано, вече знаем какво да очакваме. Онези каравани пак са паркирани по тесните улички и са обградили стадиона в опит да продадат колкото се може повече сандвичи на прииждащата тълпа. Цената е съвсем мъничко по-ниска за същата услуга от тази в Милано. И отново - отвсякъде се чува "Рагаци!", "Чао", "Форца!". Ако трябва да сме безкрайно обективни, хигиената около стадиона не е особено похвална. Навсякъде може да се открият отпадъци - предимно хартиени - след консумацията на някаква храна. На места миризмата не е никак приятна. Но се усеща онзи дух, който ни подсказва, че се задава голям мач.

Ювентус е вдъхновен от решението в актива му да бъдат върнати 15 точки и сега "Старата госпожа" може да излезе на второ място, ако победи. Между другото - Наполи не стана шампион в този въпросен ден. Така било писано. Навсякъде могат да се видят червено-сини шалове и знамена. Опитваме се да се настаним в една пицария, за да опитаме местните деликатеси - все пак Болоня претендира да е кулинарната столица на Италия (сос Болонезе, точно така). Напълно безуспешно. Просто няма места.

Вече сме съвсем близо до стадиона, но колкото повече се приближаваме, толкова по-странно става. Стадионът има високи дувари около почти всичките си сектори и само можеш да надникнеш, да видиш, че вътре вече се скандира и пляска, но нямаш добра видимост. Отвън фасадата на "Ренато Дал'Ара" наподобява декор за исторически филм и имаш усещането, че във всяка секунда отнякъде ще изскочи легион със своя центурий. И тук си има кула - издигаща се на 42 метра, която е символ на издръжливостта на спортистите. Построена е на мястото, където е екзекутиран поддръжникът на Рисорджиментото Уго Баси. Футбол, приличащ на изкуство. На театър. И стадион, където са имали концерти Мадона, Брус Спрингстийн и U2. Стадион, където през 1990 Дейвид Плат вкарва знаменития си гол в продължението, с който Англия побеждава Белгия на Мондиала. Разбираме, че билетите ни всъщност ще ни отведат в трибуната с тифози на Ювентус. Любезен младеж ни съветва да скрием артикулите на Болоня, за да не се си навлечем гнева на гостуващите привърженици. И с право. Над 3000 са пристигнали в града от Торино за срещата. И точно както подхожда на футболна агитка, съставена предимно от млади мъже, поведението не е най-възпитаното. В и на стадиона. Видимостта, макар да сме зад една от двете врати, е прекрасна. Мачът - достатъчно интригуващ, приключил при 1:1. Изпусната дузпа, доста пропуски, доста нерви. Дикторът реве, с него и тълпата. На първите редове тифозите на Юве са опънали всякакви черно-бели знамена, на едно от тях личи вече покойният Джанлука Виали. Мачът свършва. И някак светкавично хората изчезват някъде из крепостта, прегърнала стадиона. И отново няма местенца по пицариите, спагетариите и всички други уютни заведения, където човек иска да опита отново прословуто Болонезе. Неделната вечер трудно може да е по-приятна!