На Ботуша - част 1

Оказва се, че да стигнеш от София до "Сан Сиро" май е по-бързо, отколкото от столицата ни до Разград. Особено ако си с ръчен багаж. Полет с продължителност около 2 часа, 30-минутен престой на летището в Милано, и едночасово лутане с автомобил под наем до споменатия стадион. Така се развива началото на разказа ни, който ще ви представи как изглежда един футболен мач в Италия. Потегляме от терминал 1 на летище "София" в ранни зори, защото първата среща, която искаме да посетим - тази между Интер и Лацио, започва в 12:30 ч. местно време. Чудесно време. Ама наистина чудесно. Неделният обяд е свят момент от седмицата за италианците. Всички са в добро настроение, усмихнати, макар да са доста хаотични в шофирането си, в което ще се убедим дни по-късно в Рим.

Но да се върнем на територията около "Сан Сиро". Или "Джузепе Меаца". Паркирането на автомобила трябва да стане на около 2 километра от стадиона, защото е невъзможно да си намериш място в деня на даден двубой, ако не разполагаш с абонамент. Но ще се примирим с всичко, в крайна сметка ние сме гости в региона. По пътя виждаме доста хора с шалове и фланелки на Лацио, който също е гост в Милано, но отношенията между двата клуба са отлични и въпреки важността на срещата няма никакво напрежение между тифозите. Както се досещате - съществена разлика с повечето места по света и Европа, където е напълно немислимо двете агитки да се влеят една в друга без да се стигне до ексцесии.

Денят е доста особен, защото при загуба на Лацио Наполи може да стане шампион малко по-късно, ако успее да победи Салернитана у дома. Проста математика. Интер и Лацио пък от своя страна се борят за място в топ 4, което да ги изстреля в групите на Шампионската лига. А без финансовия поток от най-комерсиалния турнир и срещите с топ отборите от другите първенства следващият сезон би бил доста по-труден и неатрактивен. Стигаме до стадиона. "Сан Сиро" спокойно може да бъде наречен ретро съоръжение. Като повечето стадиони в Италия. Някога, може би за Световното първенство през 1990, всичко е било чудесно, но вече италианците изостават доста от останалите западноевропейски съседи по отношение на качеството и удобствата на футболната си инфраструктура.

Стадионът сам по себе си изобщо не е лош, но си личи, че не е последна дума на модата. Около него обаче ври и кипи. Хиляди са се събрали около входовете, като почти всички сладко си похапват сандвичи, приготвени пред очите им. Паркирани са десетки камиончета, от които чувате „Чао!“, „Рагаци!“, „Форца!“. Всички се опитват да ви подканят да опитате от тяхната кухня, а тя не се различава много от съседната, но конкуренцията просто е убийствена. Лее се бира. Удоволствието от суперкомбинацията между пенливата течност и бургера струва около 13 евро.

Преди да се озовем на стадиона ще се срещнем поне с три щанда, където се продават артикули на Интер – значки, магнити, фланелки, знамена, щалове, кърпи, анцузи дори. И, разбира се, шал за спомен от срещата – Интер – Лацио с датата, написана между двата отбора. Атмосфера като за голяма среща. Процесът по влизане на стадиона не отнема много време, макар да е леко муден. Проверката не е най-старателната, а и сякаш няма защо – трудно можеш да хвърлиш нещо през мрежите, които са разположени на доста места по стадиона, а и алкохолът е разрешен вътре на „Сан Сиро“. Не само там, както ще се уверим по-късно.

Любопитното е, че достигането до местата ни – на третия етаж – става посредством изкачването на спираловидна кула. Има и стълби. Асансьорите в тази част на стадиона не са особено достъпни, което служи за доказателство към теорията, че в Италия повечето арени са доста ретро. Десетина минути вървим нагоре. Сякаш се изкачваш към святото място в святото време в неделния обед, за да зърнеш един от апотеозите на италианския футбол. И пред теб наистина се открива божествена гледка.

75 600 души са решили да гледат мача на живо, пет хиляди от тях са пристигнали от Рим, за да подкрепят Лацио. Всяка една фамилия на футболист от Интер отеква гръмовно при поканата от диктора. Най-запалените тифози в сектора на домакините действително впечатляват – 90 минути разнообразие в певческия репортоар, независимо че любимците им губиха до около 80-ата минута. Забава в чист вид. Хората се радват, критикуват, обсъждат, жестикулират по италиански. И чакат мига, който да им докара усмивката на задоволството по лицата. Гледката от третия етаж е също толкова забележителна, колкото е и на първия ред. Там, където нахлуват по традиция феновете зад вратата при всеки гол.

Няма повторения, няма го лукса на телевизиите, но необходим ли е той изобщо?! Интер побеждава с 3:1, тръгваме си след 25 минути, за да послушаме още малко песни. Чува се реч на всевъзможни езици. Обратно по спиралата към реалността, която включва сладко обсъждане на случилото се в местни малки заведения. Навсякъде вече се гледа мача на Наполи, които можеха да станат шампиони в този ден. Но не го направиха. Да стигнеш от София до „Сан Сиро“ чисто физическо може и да е лесно. Духовното изминаване на дистанцията обаче е същинският успех. А тепърва идваше Болоня...

Следва продължение....

Автор Стефан Георгиев

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok