Една история от Аржентина за пътя на папа Франциск до престола. Думи от последното му послание: "Не може да има мир без свобода на вероизповеданията, свобода на мисълта, свобода на изразяването и уважение към възгледите на другите."
Често отбелязват, че е първият папа, който не е европеец. Като че ли трябва да означава нещо важно. Да даде повече нюанси, ако трябва да градим образа му.
Но след дефиницията "неевропеец", разказът обикновено е кратък. Затова тръгваме да търсим следите му - в далечния Буенос Айрес.
Папа Франциск или Хорхе Берголио е роден 1936 г. в Буенос Айрес, в семейството на емигранти от Италия. Името на баща му - Марио Берголио, откриваме в дигитализираните дневници на всички пристигащи с кораб в Аржентина. Те имат задължителен престой в т.нар. хотел на емигранта. Във сертификата, който ни дават, става ясно че през 1929 г. Марио Берголио пристига от Генуа сам, бил е на 21 години, роден в Алесандрия. По професия е счетоводител, но по-късно започва работа като железничар.
Майка му Мария Сивори е родена в Аржентина, дядо ѝ е мигрирал най-рано. Корените и на нейния род са в Италия - по-специално в Когорно, край Генуа. Факт, който беше осветен и покрай избора на папата с какво да бъде облицован гробът му. Той настоявал изрично за лигурски мрамор. Или мраморът на бедните, който се добива именно в земите на предците му.
Сестра Мейбел: "В този момент е време да благодарим на Бог, че ни е дал папа Франциск. Той ни научи чрез своите действия, чрез живота си, че е истински апостол на божията милост".
В семейството Хорхе е най-големият - има петима братя и сестри. Но най-силна остава връзката със сестра му - Мария Елена, единствената жива и до днес. Да бъда далеч от сестра си, може би е една от най-големите жертви, които някога съм правил - често разказва папата. За да ги събере, пък дори и символично, негов приятел и скулптор вае ръката на Мария Елена. Ценен дар, който стои на бюрото на Франциск във Ватикана до последно.
Начело на католическия свят той никога не се завръща в Аржентина - голямата болка на сънародниците му. Но не пропуска неделя да се обади на сестра си. Мария Елена разкрива кулинарните умения на брат си. Обичал да готви и често си приготвял пълнени калмари или ризото с гъби - по семейни рецепти. Домът от детството му в квартал "Флорес" е ядрото на сплотеното му семейство. Бяхме бедни, но с много достойнство, разказва Мария Елена. В неделя ходехме на литургия и след това всички обядвахме заедно.
Сестра Мейбел: "Най-важното наследство според мен е братството. Неговата цел е била винаги всички хора да живеят единни и в мир и мисля, че затова е отдал целия си живот".
Бащата на Хорхе починал млад, получава инфаркт, докато играе футбол. Горещ фен на клуба "Сан Лоренцо", Марио Хосе предава страстта си по футбола и на Хорхе, който през всичките години във Ватикана пазил клубната си членска карта.
За папата било особено важно членството в клуба на гарваните, както са ги наричали. Заради расото на основателя му - отец Лоренцо Маса, който прави отбор с група млади хора, за да ги спаси от пагубното влияние на улицата. Новината за смъртта на папата силно развълнува неговия клуб и заради невероятното съвпадение в членския му номер - 88 2 35. Папа Франциск умира на 88 години в два часа и 35 минути аржентинско време.
Младият Хорхе играел футбол, баскетбол и билярд, но отделял много време и за книгите. Началното му училище още приема деца. Заобиколен от приятели, като всички останали и той много обичал да ходи на танци, привлечен е от света на тангото, Карлос Гардел е неговият любимец. На 12 години се влюбва за първи път. Израснахме заедно, играейки с братята си, разказва по-късно Амалия.
Любовта си пълна с откровеност и наивност, Хорхе разкрива в писмо до нея, описвал е бъдещия им живот заедно, дори нарисувал къщата, която ще купи, когато се оженят. Родителите на Амалия намират писмото, реагират остро, налага се да спрат срещите с Хорхе. Но никога не се забравят. Тук дори са заедно на една маса, по време на обяд на емигранти от Пиемонте, където кардиналът е поканен, защото искал да опита "ла баня кауда" - специално приготвен от общността специалитет с много чесън.
Майка му Реджина мечтаела синът ѝ да стане лекар. Но Хорхе признава, че още от малък е чувствал, че истинското му призвание е да бъде лекар за душата. Роза Маргарита Васало, баба му по бащина линия, е била всъщност най-влиятелната фигура в детството му. "Бях благословен да израсна в семейство, в което вярата се живееше по прост и конкретен начин, но преди всичко баба ми оформи моя път на вяра. Тя ни говореше за Исус, тя ни преподаваше катехизиса - пише самия Франциск в автобиографията си."
Сестра Мария Рамирес: "Ще го запомним като прост, строг и ориентиран към рутината човек, който проявяваше дълбоко разбиране към хората, като човек, който беше уверен в призванието си и смело вървеше по избрания път".
Ключовият момент за младия Хорхе настъпил, когато бил на 16 и учил химия в техникум. Както самия той разказва, минавайки покрай църквата 8198 на неделните му литургии, изпитал странно желание да влезе вътре, там почувствал нужда да се изповяда пред свещеник, който дори не познавал. Факт е, че вече не бях същият и си тръгнах, убеден, че ще стана свещеник - пише в автобиографията си папа Франциск.
На 20 вече се оформя убеждението му, че иска да стане йезуит и мечтае да отиде мисионер в Япония. Но продължава с гражданското си обучение и едва на 32 години, след като се дипломира като химик техник и следва философия, постъпва в семинарията в Буенос Айрес. Той е ръкоположен за йезуитски свещеник на христова възраст, дни преди да навърши 33. По-късно става ректор на йезуитско училище, преподава теология, организира часове по катехизис за местните деца, но и футболни турнири и летни лагери. И приема обета си за бедност много сериозно.
Мария Еухения: "Спомням си Хорхе Берголио, когато живееше в този квартал. Аз работех в павилион за вестници. Той идваше, купуваше вестник е след това се качваше на метрото и тръгваше към центъра. Често пъти сядаше да пие кафе или мате на разговор със съседите от квартала. Беше много внимателен човек, готов да изслуша болките на всеки".
И от Аржентина му идва прякора "папата на бедняшкия квартал. "Станцията Плаза де Майо, където е слизал кардинал Берголио е същата, с рекламни платна от началото на миналия век. Но влакчетата вече са сменени.
Хорхе Гарсия Куерва, архиепископ на Буенос Айрес: "Като всеки баща, той обичаше всичките си деца, но може би се фокусираше повече върху крехките и слабите. Докрая той наблягаше на мира и жертвите на войната, на мигрантите, на болните на възрастните хора".
Стига до най-бедните и уязвимите, чувствителността му остава непроменена и след като съдбата го води във Ватикана.
И съвсем очаквано приема името Франциск на светеца и защитник на онеправданите. Но отец Гийермо Марко, приятел и негов говорител, докато е кардинал в Буенос Айрес, разкрива дълбоката му почит и към друг светец.
Отец Гийермо Марко: "Той имаше изображение на Спящия Свети Йосиф в спалнята си. Беше предан на Свети Йосиф и когато заспиваше, слагаше малки листчета под изображението му. Пишеше му за нещата, които не можеше да реши с молба да му помогне да намери решение, докато спи. Мисля, че Свети Йосиф го взе, докато спеше".
Папата винаги е отварял широко вратите си да помогне на всеки свой сънародник. Особено натоварен с мисия, която е близка на сърцето му. Затова и Фернандо Полак, главният инфекционист на Аржентина, уверено отива за благословия на ресторанта, в който работят младежи с аутизъм. И я получава, безапелационно.
Д-р Фернандо Полак: "За да стигнеш до аудиенция с папата, трябва да минеш през няколко контролни пункта. На последния моето име го нямаше в списъка, но колегата ми влезе и каза на папата, че чакам отвън. И Франциск лично излезе да ме вземе. По време на разговора ни за нашия проект Аламеса, той изрази готовност да направи послание до семействата и младежите с аутизъм в ресторанта. Но не знаеше как да запишем посланието. Всички посетители влизат без телефони при него. Но не и аз. Той оцени това стечение на обстоятелствата, засмя се и каза: Добре, добре! Да се възползваме от тази ситуация! И така записахме посланието му, което много помогна в нашата работа".
Папа Франциск: Поздравявам ви за работата, която вършите. Проследих пътя, който изминахте в учене и подготовка. Благодаря ви, защото това е принос към цялото общество. Така че аз ви поздравявам за оригиналния проект, за поезията на вашия труд. Молете се за мен и аз се моля за вас".
Дълги години аржентинци не криеха разочарованието си, че Хорхе Берголио не се завърна нито веднъж в страната си. Но не бяха прави. Сърцето му остана там и така той никога не напусна страната си, свързан докрай с корените си.
*Екипът благодари за съдействието на Българското посолство в Аржентина и Ружка Николова от Аржентинско българска фондация
Чуй новините
Подкаст
