Начало
назад
Нашите олимпийски борци извън тепиха
Българската борба ще има 7 представители на Игрите в Токио. Това са Георги Вангелов, Айк Мнацаканян, Кирил Милов, Миглена Селишка, Eвелина Николова, Тайбе Юсеин и Мими Христова. Те ще имат възможност да се борят за олимпийско злато между 1 - 7 август в Макухари.
Нашите олимпийски борци бяха представени в списание "Спринт", като акцентът е непознатото за тях извън тепиха.
Изданието е с две корици и в две части - за Евро 2020 по футбол и за Олимпийските игри в Токио, които започват след два дни.
Схватките започват на 1 август, а какво не знаете за тях може да видите по-долу.:
Георги Вангелов
роден: 29 юли 1993 г. в Раднево
връх: Бронзов медалист на Световната купа в Белград (2020), носител на златния пояс „Дан Колов“ (2019)
Георги Вангелов е от малкото наши олимпийци, който е семеен. Дъщеря му Мария скоро ще навърши 4 години и е неговият най-голям фен. Тя не пропуска срещи на татко си и много се ядосва, когато той загуби. „Да, сърди се на баткото, който ме е победил“, казва с усмивка Георги.
Малката вече прави и първи стъпки в спорта с тренировки по художествена гимнастика и много ѝ харесва.
А съпругата му Ралица е мултифункционална, поела е всички домашни ангажименти върху себе си, само и само да може той да се концентрира върху подготовката за Токио. „Желязна е - признава Георги. - Ходи на работа, прави ремонт на апартамента и отделно се грижи за дъщеря ни, докато съм по лагери.“
Айк Мнацаканян
роден: 14 октомври 1995 г. в Ахалкалаки (Грузия)
връх: Бронзов медалист на световно (2019, 2018) и на европейско първенство (2019)
ММА е от спортовете, които Айк следи с интерес. Има приятели, които се състезават на професионално ниво. А самият той засега не мисли за нищо друго, освен за борба. „Там имам още недовършени неща”, казва Айк.
Футболът също е сред предпочитаните спортове на нашия борец, Англия пък е неговият фаворит за титлата на европейското. Самият Айк също обича да играе футбол. Но в последния мач борци срещу треньори, тимът, воден от Мнацаканян губи. А с това губи и облог от... 3 дини и два пъпеша. „Всеки ден взимам по една диня и така за три дни ще се издължа - казва Айк с усмивка. - И все ме пипат, кога ще съм готов за реванш, а аз винаги съм готов.“
Кирил Милов
роден: 27 януари 1997 г. в Дупница
връх: втори на световно (2018) и европейско първенство (2019).
Екстремните спортове са в кръвта на младия борец. Кара сноуборд, мотори, колелета... Никога обаче не му минава мисълта да ги замени с борбата. Използва ги най-вече за разтоварване. Сред най-щурите му изживявания е 4-часово изкачване на връх в Рила с колело на гръб и после час и половина спускане. „Дори не знам защо го направих и медал не ми даваха...”, казва Кирил Милов. Но пък се пробва на едно състезание по планинско колоездене на Витоша, където мери сили с професионалисти. Горд е от себе си, защото без да познава трасета, финишира трети и взима бронз.
„Борбата ме научи на всичко и най-вече да не се предавам, да превъзмогвам себе си“, признава Милов.
Миглена Селишка
родена: 13 февруари 1996 г. в Дупница
връх: Европейска шампионка за жени (2020), три пъти №1 в Европа за девойки (2013, 2014, 2015).
Числото 4 е любимото на Миглена Селишка. Именно с него е свързана и възходящата кариера в борбата на миньончето от Дупница. През 2013 г. в Скопие тя печели първата си евротитла. Тогава нашето момиче се състезава в категория до 44 кг, а на финала побеждава молдовка, от която има загуба, но този път печели с 4:4, след като взима последна точка. Килограмите никога не са били проблем за Миглена, винаги е по-лека и не гладува за да влезе в категория. Но на един лагер във Франция тренира с по-тежка състезателка от нея, вади рамо, а травмата е на път да прекрати кариерата ѝ. Но треньорът Петър Касабов силно вярва в нея. И не бърка. Миглена става и №1 в Европа при жените, а сега е на път да сбъдне и олимпийската си мечта.
Eвелина Николова
родена: 18 януари 1993 г. в Петрич
връх: Европейска вицешампионка (2019) и трета в Европа (2021)
Евелина Николова си има много женско хоби - маникюрът. И преди всяко голямо състезание по ноктите ѝ изгрява я трибагреникът, я изрисуван медал. Отворена е към предизвикателствата - рисува, танцува и обича да пее, макар че не винаги ѝ се получава. А преди години се впуска в друга авантюра - сумото, дори става европейска шампионка. На едно държавно първенство пък се среща в абсолютна категория с една от най-добрите си приятелки Мария Оряшкова. „Загубих, но пък спечелих да ме черпи с шоколад, защото ѝ дадох да ме... надвие ”, казва с усмивка Евелина, която признава, че никога не й е минавала мисълта да замени тепиха с нещо друго.
Тайбе Юсеин
родена: 4 май 1991 г. Кубрат
връх: световна шампионка (2018) и двукратна №1 в Европа (2018, 2019)
Запазената марка на Тайбе Юсеин са прическите. След всяко първенство тя е с нова визия. „Не променям нищо преди състезание, а след това - казва тя. - Така приключвам с нещо и започвам друго, на чисто.” Капитанката на националките е и любителка на татуировките. Едната е част от молитва, която смята, че ѝ носи късмет. И с изключение на 2016-а няма година, в която да се е върнала без медал от голямо първенство. “Стъпиш ли на тепиха, ако си добър - ще спечелиш”, смята тя.
Вътрешно в себе си обаче смята, че има някаква сила, която и помага.
Фен е на книгите и в свободното си време не спира да чете, особено криминални романи.
Мими Христова
родена: 19 юли 1993 г. във Враца
връх: европейска шампионка (2020)
Мими Христова е боец в истинския смисъл на думата. За участие на игрите в Токио тя си осигурява квота в последния момент след 3 победи с туш на турнира в София. А за предишната олимпиада в Рио стига до визата още по-драматично. Два часа преди кантара тежи 200 грама повече. Затова отнася и доста критики от треньора си Петър Касабов. Но това само мотивира момичето от Враца. Шампионката влиза в категорията, печели три срещи, става първа и си осигурява билет за Рио. Оттогава досега тя променя категорията си и вече тежи 10 кг повече. „Сега много добре се чувствам - казва с усмивка тя. - Не се ограничавам от нищо, пия си кафето сутрин и отивам на кантар. Докато другите, чакат да мине кантарът...“
