Подобно на живота и в политиката страхът действа като антибиотик. Прекалиш ли с дозата, организмът добива резистентност. Тогава хората излизат на улицата и, както личи от протестите в Турция, скоро нито те ще се върнат по домовете си, нито пък страхът ще се върне в тях. Въпреки че протестите не са официално разрешени.
"Колкото повече ни плашиха, толкова повече се страхувахме. Сега е време да сложим край на това. То и заради това се случи всичко - искаха да отменят дипломата на един човек, завършил нашия университет и по този начин да го изхвърлят от президентската надпревара. Няма гаранция, че ако някой днес отменя неговата диплома, утре няма да отмени и нашите. Затова сме тук, да си търсим правата."
Йозге: "Това, което ние искаме, е Турция, в която законите са еднакви за всички."
Джанан: "Тук сме, за да окажем подкрепа на Екрем Имамоглу. Ще останем тук, докато не го пуснат."
Ако хората имат резистентност към страха, то изглежда властта има същото към критичността - онова, което е най-характерно за взаимоотношенията ѝ с опозицията. В случая тя е най-силна в лицето на Екрем Имамоглу, временно отстранения от длъжност кмет на Истанбул и поне засега официален кандидат за президент на Народнорепубликанската партия. Именно анулирането на дипломата му и арестът по обвинения за корупция, злоупотреба със служебно положение и връзки с терористични организации разпали отново бунта в Турция и извади на показ недоволство.
Нихал Йозерган, журналист и дългогодишен кореспондент в Турция: "Последните протести бяха действително преди 10 години в парка "Гези" и започнаха като един екопротест, който властите смятаха, че много бързо ще потушат, но техните очаквания не се оправдаха. Той се разрасна много бързо и обхвана не само Истанбул, но и стана общонационален и продължи няколко месеца. Какви са разликите и приликите - сега този протест, който започна като протест в защита на Имамоглу, има тенденцията да прерасне в един по-голям процес и недоволството да прелее, не мога да кажа в общонационално, защото Турция действително е разделена на две - една голяма част от хората действително подкрепят Ердоган, други пък изключително вярват, че Имамоглу е невинен, но все пак тези хора, които са недоволни от 22-годишното управление, от режима, който започна да се налага след промени в Конституцията през 2018 г., затвърдени с референдум за промяна на политическата система от парламентарна в президентска, това нещо може да се превърне в голям бунт на хората, които искат генерална промяна."
Разделението личи в начина на отразяване на протестите в медиите - докато за официалните органи на властта хората на улицата извършват вандалски прояви, създават безредици и нападат полицията, то за близките до опозицията на фокус са голямата гражданска енергия и полицейският произвол. Брадва, хвърлена към полицаите, и униформа, разядена от киселина, са сред снимките, които ще срещнем в медиите. Съмнение в информацията обаче пораждат въпросите: кои са нападнатите полицаи и кои са хората, хвърлили опасните предмети и вещества. А липсата на отговор поражда дезинформация, пропагандата върви и в двете посоки.
"Това по якето ми са следи от гумени куршуми. Много пари. Те стрелят, ние бягаме..."
Газ, който предизвиква неудържима кашлица и силно лютене на очите, беше използван от полицията за разпръскване на събралите се пред общината. Някои хора не се отказаха въпреки това.
Реджеп Ердоган, президент на Турция: "Те правят всичко възможно, за да нарушат мира на нацията и да поляризират нашите хора. От обиди към всеки, когото срещнат, до нападение на нашите полицаи, които само си вършат работата. От сплашване на нашите членове на съдебната власт, които разследват сигнали за корупция, до потискане на националната воля с уличен тероризъм."
На този фон говорителите на площада пред общината в Истанбул и гласовете в подкрепа на недоволството са новите гласове на Турция.
А подкрепата за Екрем Имамоглу - човека, в чието лице недоволните от статуквото виждат изход, макар и символично, има цифрово изражение от 15 милиона гласа. Толкова бяха събрани в подкрепа на издигането му за президент на предварителни избори на 22 март.
Екрем Имамоглу: "Въпреки всички несгоди, които преживяхме, съдебните решения, които се опитват да ни сломят, ситуацията, в която се намира икономиката ни, и сриването на репутация ни в международен план, на 23 март заедно с моите съпартийци от Народнорепубликанската партия, с които вървим по един и същи път и гласовете на всички наши сънародници, народът издигна кандидатурата ми за президент. Това е нещо невероятно! Надеждата е голямо нещо и сломи шепа лоши хора. Увеличи страховете им. Нека се страхуват! И още ще се страхуват, защото ние сме заедно с нашия народ. Показваме единството на Турция. Показваме ценностите на Турция и демокрацията."
Ердоган обаче определя тайното броене на бюлетини от явен вот като комедия.
Реджеп Ердоган, президент на Турция: "Ясно е, че основната опозиция не може да поеме отговорността за управлението на едни общини, а какво остава за цялата държава. Призовавам ги да спрат да провокират гражданите. Шоуто на опозицията ще спре все някога и те ще се срамуват от злото, което причиниха на страната."
снимка: БГНЕС/Архив
Нихал Йозерган, журналист и дългогодишен кореспондент в Турция: "Какво сочат фактите за Турция? Турция е страна с 86 милиона население. На последните избори през 2023 г. Ердоган получи гласовете на близо 21 милиона души от общо гласували 62 милиона избиратели. Ако се върнем към подкрепата за Имамоглу и символичния вот, силата на това послание е голямо и означава, че хората не са безразлични към случващото се. Имамоглу вече е също така официален кандидат на Народнорепубликанската партия. Хората гласуваха за него в деня, когато беше изпратен в затвора в Силиври с мярка за неотклонение. Все пак този вот не може да се подцени, но дали ще му осигури, ако се стигне до предсрочни избори, победа, все още е рано да кажем. Ако съдим обаче по предварителните допитвания и социологически проучвания, без значение дали са проправителствени, защото малко са безпристрастните, сочат между 1 и 3% преднина на Имамоглу, което може би е повод за безпокойство от страна на управляващите и лидера на Турция."
Десети ден единството на площада продължава да върви ръка за ръка с арестите. Зад решетките влизат както обикновени граждани, така и журналисти. Броят им достигна 1900. Сред последните задържани, а в последствие освободени, беше и адвокатът на Имамоглу. Въпросът е какво следва, ако протестите успеят и какво, ако бунтът на младите, до които са техните родители и дори техни герои като Батман и Пикачу, не успее?
Нихал Йозерган, журналист и дългогодишен кореспондент в Турция: "Виждаме, че и в Сърбия, ако трябва да правим аналози, Вучич все още не е паднал от власт, въпреки че и там младите хора много сериозно протестират и настояват за промяна. Предполага се, че репресиите ще се увеличат. Президентът Ердоган никога не е отстъпвал и не е правил крачка назад. Но в този случай дали това е полезен ход е въпросът за него, защото увеличаването на натиска срещу протестиращите вместо воденето на диалог с тях под претекст, че се чака решението на съда, което може да дойде чак след 3 години, а може и изобщо да не дойде или може да бъде осъден Имамоглу до провеждането на избори, остава реторичен засега."
Въпреки призивите на международната общност за пропорционално използване на сила от полицията към протестиращите и справедлив процес срещу Екрем Имамоглу, реакциите ѝ зависят от засилващата се роля на Турция в региона и в света, както и от необходимостта от силен съюзник. Ердоган успява умело да лавира между САЩ и Русия, Русия и Украйна, да овладее мигрантския натиск към Европа, да осигури преноса на газ. Не по-малко важна е ролята на Турция за стабилността в Сирия след падането на режима на Асад. Страната върви и към решаване на въпроса с вечния си враг - кюрдите и ПКК. А на критиките за случващото се в момента, турските власти не пропускат да отговарят, припомняйки, че всички в страната са равни пред закона.
Йълмаз Тунч, министър на правосъдието на Турция: "Намесата в съдебните процеси противоречи на принципа на върховенството на закона, който е основна ценност на демокрацията. За съжаление виждаме, че този основен принцип е пренебрегнат в някои неотдавнашни изявления, направени от международната общност. Ние отхвърляме такива предубедени и двойни стандарти към Турция. Освен това е известно, че много политици и членове на правителството в страните, където са направени тези изявления, някога са били обект на съдебни разследвания и наказателни преследвания. Ето защо най-голямото ни желание и призив към нашите европейски приятели е да подходим към този въпрос със здрав разум и да зачитаме вътрешното законодателство на страната ни, като и да не забравяме, че трябва да подходим отговорно към резултатите от продължаващото разследване."
Снимки: БТА
Протестите с искане за освобождаване на Екрем Имамоглу и оставка на правителството продължават. Днес големият митинг на Народнорепубликанската в Истанбул беше на брега край Малтепе.
Чуй новините
Подкаст
